logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
1


Кафето бълваше навсякъде и хвърляше пръски като Ниагарския водопад. Преди няколко дни, лекомислено бях заподозрял кафемашината, че е задръстена, но нищо не направих по въпроса и ето, че тя жестоко ми отмъщаваше сега. Понеже беше сутрин и всяка миризма би ми се сторила божествена, стига дори бегло да напомня на кофеинова; понеже бях твърде далеч, за да стигна дотам и да се възползвам от ситуацията; понеже имаше опасност да стане пожар и да си докарам неприятности; понеже всичко се превръщаше в кочина, която подозирах, че накрая ще трябва да чистя, в този миг, аз бях готов да дам едната си ръка, само и само другата да не е вързана с белезници за радиатора. Уви, беше!

Кафявата течност набързо образува огромна локва, напълни мивката, прегазвайки вялата съпротива на една мръсна тенджера и няколко чинии в нея и се застича по вратите на шкафовете и по пода, уверено пъплейки към купчината еротични издания, неразумно оставени в ъгъла на кухнята ми. Интересно, но дори за секунда не й хрумна да се отклони към камарата с мръсни парцали, стоящи наблизо или към торбата с боклука. Не! Бавно и целенасочено – право към списанията!

Първо подгизна най-долната корица на най-долния Плейбой. После кафето започна да пъпли нагоре, абсорбирано от страниците като от бучки бяла захар и да ги оцветява, докато не достигна до най-горната корица на най-горния Пентхаус и розовият задник на Джена Джеймисън не се покри с неприятно разрастващи се кафяви петна, изникващи на твърде характерни места. Картината беше прекалено отблъскваща за чувствителна натура като мен.

Извърнах покрусено глава и тъкмо в този миг, телефонът шумно иззвъня някъде из дълбините на апартамента. Отначало аз уплашено понечих да скоча – толкова бях потресен от случващото се с колекцията ми! Искаше ми се да се втурна към вратата и да изтичам навън – далече, далече от всичко, което се случваше, но още в следващия момент, жестоката действителност коварно ме сграбчи в косматите си шепи и ме дръпна с всичка сила назад. Запрати ме обратно на горещия радиатор, опарих си врата и изкрещях.

Отвън, на стълбището, ожесточено започна да се блъска по вратата ми. Вероятно беше някой от съседите; за нула време направи страшна дандания. Той скоро изпадна в истерия, и нанасяйки ритници по вратата като обезумял, започна да псува, а тук вътре, мен все повече и повече ме заклещваше влудяващата клаустрофобия от незавидното ми положение на затворник. Точно тогава, пред очите ми кухнята се размъти, в ушите ми забумтя глух, ритмичен тътен и милостивата съдба неочаквано ми позволи да припадна. Потънах в блажена и успокояваща мъгла, а проблемите ми безсилно заотстъпваха назад в сгъстяващия се мрак. Сетне, така бленуваното от мен спокойствие най-накрая дойде и аз бързо се гмурнах в него.


©2015 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Проклет да си, Мелроу! – Глава 1 | криминално-фантастичен роман

Детективска фантастика на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, mellrow, мърфи, мелроу