logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
11


Програмата продължаваше вече повече от половин час и общо взето, бе пълна скука. Оказа се, че тъпото копеле, което ми взе петдесет долара по обяд, ни е насадило на нещо като порно-спектакъл. Главната звезда беше зеленооката брюнетка Мис Соня, но не сестрата на Лара, а детската учителка, която в момента поклащаше задник на сцената, имащ потенциала да закрие цяло средно училище с габаритите си!

Едно момченце – или по-скоро тридесетгодишен женствен момък с три-четвърти чорапи, надничаше уплашено между краката й и бездарно играеше някакъв етюд към основното действие. Нито миниатюрната, подобна на коланче пола на „звездата“, нито отчайващо малките й гащички можеха да прикрият щедро окосмения й и небрежно разрошен венерин хълм, надвиснал току над главата му. Прашката беше толкова тънка, че дори не успяваше да прикрие ануса й като хората.

Брюнетката рязко се обърна с гръб към публиката и навеждайки се напред, силно дръпна гащичките, обезсмисляйки всякакви остатъци от въображение, което хората можеше да са проявявали досега. Само за миг буквализира всичко от щедрата си анатомията – чак до най-малката подробност и вагината й зейна като отрязана водопроводна тръба. По нататък, нещата от шоуто просто се сведоха до откровено самозадоволяване, гарнирано тук-там с неуверен петинг от страна на ученика й.

Като цяло, спектакълът вероятно трябваше да има социален и нравствено-поучителен характер. Предполагах, че част от фабулата му бе да алегоризара акта между учителката и ученика и да сюблимира идеята, че обществото ни създава осакатено поколение, неспособно да се изправи срещу тъмните страсти на душата си. Не знам обаче дали някой друг освен мен обръщаше внимание на този дълбок, психологичен аспект, защото почти цялата публика даряваше с любов и внимание най-вече отварящата се и затваряща се вагина. Именно тя нажежаваше обстановката в заведението през последния половин час и всички се опитваха да проникнат единствено в нейната тъмна страст.

Някъде към края на шоуто, което общо взето бе доста дълго за подобен род представление, голяма част от сервитьорките също бяха успели да вникнат в дълбочината на внушението и от своя страна се бяха поразсъблекли, като някои от тях и танцуваха, размятайки гърди във въздуха. Като ги гледах, аз изведнъж осъзнах защо жените толкова много обичат танците – даваха им възможност да си друсат циците и да привличат вниманието!

Освен от разгорещената обстановка на сцената, общата жега в Итърнити се подсилваше и от някакви странни сладкишчета, които онази част от сервитьорките, имаща малки и неспособни да се друсат цици, разнесе навсякъде. Определено имаше нещо наркотично в тестото и едно от тях омайваше и мен от известно време. Макар и да не ми беше помогнало да харесам постановката, то караше главата ми да тежи като атомна бомба, а погледът ми да се размазва като на водолаз с температура. От друга страна, нямаше нищо кой знае колко странно в състоянието ми, защото доколкото виждах, почти цялото заведение се намираше на същото дередже.

Аз енергично раздрусах онова, което мислех, че имам на раменете си и по стар мой навик, рекох да лисна питието в лицето си за да се поосвежа. За разлика от друг път обаче, сега реакциите ми бяха станали тъй относителни, че за моя изненада вместо очите, си улучих устата. На всичкото отгоре, не разлях нито капка!

Понеже наистина не бях виждал някой да прави този номер преди мен с такава зверска акуратност, аз взех, че се възгордях. Дори ми хрумна, че мога да стана и да го демонстрирам на сцената. С положителност щях да обера, ако не повече, то поне толкова овации колкото жвакащата вагина, а това – съжалявам Анди – щяха да бъдат вторите ми петнадесет минути слава и то в един и същи ден!

Както и да е, аз застинах с питието си в устата и с известно закъснение, се зачудих какво да правя. Чашата ми беше вече празна и ако държах да повторя номера си, трябваше да го изплюя обратно, но се страхувах това да не повлече и някои други неща от стомаха ми. В резултат на страха си, реших просто да се откажа от идеята си за слава и да го глътна, но за беда, не можах. Оказа се невъзможно!

Тъкмо бях тръгнал да отварям гърлото си; тъкмо първите нежни капки се изтърколиха към задната част на небцето ми; тъкмо ларинксът ми с готовност се сви, за да отвори място на течността и изведнъж… остана по средата! Гърлото ми хем зейна отворено, хем не съвсем. Още секунда и всичко щеше да нахълта в дробовете ми!

Работата всъщност бе там, че в устата ми – готов бях да се закълна – имаше Джони Уолкър! Направо изпаднах в паника. Първо, нямах никаква представа какво можеше да се случи, ако го пуснех вътре понеже наоколо се мотаеха доста разголени и разкрачени жени и второ, шокът да изпиеш не това, което си глътнал беше меко казано главозамайващ.

В крайна сметка, за да не се задавя и задуша, аз трябваше да избълвам всичко навън колкото се може по-бързо. От бързане даже забравих да отворя хубаво устата си, та се получи един наистина прекрасен гейзер. Успях да облея добре всички дами по близкостоящите маси, с което си спечелих два-три недоволни, четири-пет унищожителни и един похотлив поглед. Имах много добри шансове, ако продължавах в същия дух, до края на вечерта аз да стана звездата на заведението!

Погледнах изненадан към чашата си и я подуших. Естествено, миришеше на джин. Бяха останали няколко бистри хвойнови капки на дъното й, а и макар омотан от сладкишчето, не бях чак толкова зле, та да не помня какво си бях поръчал. Предпазливо надигнах последните останки от питието и внимателно го вкусих. Джони Уолкър – червен етикет! Буквално се побърках!

Точно в тази секунда, неочаквано почувствах нечие присъствие около себе си. Не толкова близко и физическо, колкото трансцендентно. Веднага загрях, че някой се е втренчил в мен, обърнах се рязко и моментално ги видях! Двамата исландски албиноси ме гледаха с мъртвешки бледите си лица, опулили ей-такива кравешки очи!

Сигурен бях, че те са виновни за неволите ми. Ние се пулихме за известно време един в друг и в един момент това толкова ме изнерви, че аз понечих да отворя уста и да окръгля с устни „fuck you“. За моя огромна изненада абсолютно нищо не се получи. Устата ми увисна безпомощно надолу и аз изобщо не успях да я затворя отново, зяпвайки като риба на сухо. Накрая мъжът посочи чашата си и бръкна няколко пъти с показалец в устата си, все едно ми казваше, че скоро ще повърна или че трябва да повърна.

Аз окръглих очи и тръснах глава в опит да реагирам. Не знам защо, но жестът му ми се видя крайно обиден и е твърде недостатъчно да се каже, че изтръпнах целия, разтърсих се, разтресох се или каквото още може да се измисли за случая. Мисля, че едва не се насрах от справедлива ярост. А по-точно, побеснях от оправдан страх. А най-точно – изчервих се от очакван гняв!

Скочих на крака и се завтекох с всичка сила към тях да им поискам съжаление. Идеше ми да им извия ръкавите и ушите ми кипяха от презрение, затова премигнах веднъж да се поуспокоя. Заклевам се – мигнах само веднъж! А когато отворих очи, тях вече ги нямаше и всичко наоколо се беше променило коренно!

Аз се огледах стъписано и се олюлях. Хората около мен неочаквано бяха наскачали от масите и лудо се друсаха във всички аспекти на думата. Музиката дънеше като обезумяла с изтръгващо сърцето темпо и светлините премигваха тъй бързо и хипнотично, че чак свят ми се зави. Сега като се замисля, нямаше как да съм мигнал само веднъж, дори и да ми се струваше така. Вероятно бях седял половин час насред дансинга със затворени очи! И вероятно шибаното сладкишче беше виновно за всичко!

В този момент, както си седях замаян насред навалицата, таванът внезапно се люшна и се завъртя така, че за мой ужас застана под краката ми. Изненадан, аз се панирах и се хвърлих нагоре към пода, но не успях да стигна кой знае колко далече. Някъде по средата на пътя си спрях и залитнах обратно към тавана. Там, съборих една от близкостоящите маси и столовете около нея, защото изглежда обърнатата гравитация влияеше не само на мен, а и на тях.

Няколко крака незабавно ме стъпкаха по лицето и докато си лежах и се опитвах да падна все някъде, аз потърсих с поглед Лара. Не я намерих долу при мен, а горе при другите и май вече се опитваше да играе канадска борба с двама яки канадци едновременно. Нито тя, нито те, нито пък някой от останалите обръщаше внимание на това, което правех и аз изведнъж се почувствах адски самотен. Дори да бях демонстрирал номера с питието си на сцената и да бях умрял там, едва ли някой щеше да ме забележи!

Чувствайки се тъжен и подтиснат, аз се понадигнах след малко и жестоко се олюлях. Около мен се виеше червеникава мъгла, а тъпият таван продължаваше да се клати под краката ми. Една сервитьорка мина наблизо и без да казва нищо, ми заши звучен шамар. Май беше решила, че искам да я хвана за циците, а то просто нямаше как да стане, защото тя имаше три, не, четири цици – едната се появи по-късно – а аз разполагах само с две, не, с три ръце!

Огледах се пак. Потърсих нещо по-стабилно, за което да се хвана, но наоколо имаше само бясно препускащи хора, които не спираха нито за секунда. Абсурд беше дори да помисля, че ще успея да докопам някой от тях. В далечната забелязах билярдна маса, където две, четири или шест мадами играеха карамбол и аз тръгнах олюлявайки се натам, блъскайки се в колкото се може повече хора по пътя си, за да ги използвам като помощни средства за смяна посоката. Иначе вероятно щях да се размина с масата поне с десет метра!

И в този миг, неочаквано я видях! Видях я като насън! На единия край на билярда, точно над ъгловия джоб, блажено разтворила криле, беше кацнала огромна пеперуда. Изглеждаше толкова спокойна и красива – като в песничката, която баба ми от Айдахо все ми пееше като й ходех на гости в планината! Песничката гласеше:


„Спи, спи, никой няма да те буди

Спи, на дупето ти кацнали са пеперуди

Спи, очи сънливи бързо затвори

Спи, ангел мой, поспи си кротко, ти!“


Винаги ме слагаше в леглото с нея.

Не знам защо, но в този момент, аз отчаяно се завтекох към пеперудата в опит да я хвана в ръцете си. Изведнъж ми се стори адски важно, защото натрапчиво силно ми бе заприлича на нещо, за което все още не можех да се сетя напълно. За съжаление, измина почти цяла вечност, докато успея да направя и една крачка – пеперудата със сигурност щеше да изхвърчи, докато се дотътря до нея с тази скорост.

Направих зверско усилие да се затичам по-силно – дори направо да спринтирам, но точно тогава, неочаквано връхлетях върху една от масите, която ми излезе на пътя буквално изневиделица. Изобщо не разбрах как се покачулих върху нея, но по едно време се самозабелязах да се гърча върху някаква пуйка в средата й. Горкото животно издаде неприятен съскащ звук и изцърка плънката си в деколтетата на двете дами наблизо. Като видях това, аз моментално загубих самообладание, но те – ни най-малко. Скочиха да ме бият и се опитаха да ми препречат пътя за да не избягам, но аз ловко финтирах едната още във въздуха – докато летях, скачайки от масата. Втората не успях да я премина толкова успешно и тежко я съборих долу на земята, сядайки на главата й.

Оттук до билярда бяха само две крачки. За да не дам възможност на нападателките си да се окопитят от изненадата, аз силно плонжирах напред, разперил ръце към пеперудата. Последната усети навреме вероломното ми намерение и просто за миг ме изпревари. Изглежда ме бе наблюдавала през цялото време и сега бързо излетя към вратата, а след нея, излетях и аз.

Едва тогава, с доста сериозно закъснение осъзнах, че през цялата ми странна пеперудена одисея всъщност съм преследвал не друго, ами една цветна щампа върху задната част на мръсно бял панталон, изпънат от нечий гъз до пръсване и в момента този гъз, се изнизваше като на пожар от бар Итърнити.

Веднага щом ние двамата изхвърчахме навън, хладният нощен въздух ме фрасна в лицето и ми възвърна силите. Опомних се начаса и дори изтрезнях. Даже вече определено знаех, на какво ми бе напомнила пеперудата одеве и на какво ми бе напомняла курвата с оклепаните гащи от снимката на Лара – една на друга!

Ние диво запрепускахме из нощната улица, но мацето общо взето нямаше големи шансове. Особено с тия тесни и впити в гъза панталони! Накрая, за да спестя унижението и усилията и за двама ни, аз джентълменски леко я подкосих през краката. Незабавно съжалих за стореното, защото при тази скорост, тя загуби равновесие, буквално изхвърча от пътя и налетя на няколко кофи за смет, при което си разби носа.

„Дявол да го вземе! – изругах наум и вдигнах гузно ръце. – Само кофи за боклук ли има в този шибан град!“

В тази секунда, усетих нечие присъствие изненадващо близо до себе си и след секунда, Лара дотърча при мен, пухтейки.

– Ти нормален ли си? Къде, по дяволите, хукна така? – с върховни усилия и свистящи дробове изломоти тя. – Помислих, че си открил нещо!

В следващия миг забеляза пеперудата.

– Я виж ти! Това не е ли… Я виж ти, та това е… Я виж ти!

Бях твърде зает да се гордея със себе си, за да й отговарям. Имах чувството, че току-що съм заработил хонорара си за целия случай и вече можех да се отдам на заслужена почивка.

– Ама как си само я подредил! – не преставаше да се диви Лара. – Знаеш ли, че ако имаше синдикат на курвите, утре цяла тумба щеше да се събере с железни пръти пред синдиката на детективите заради тебе?

Аз нищо не отговорих и подадох една носна кърпа на нещастната си жертва. Пеперудата непохватно си избърса кръвта от устата, но размаза и петнадесетте пласта червило, с които бе нацапала устните си. Тя и поначало не изглеждаше добре, но сега стана още по-лошо. Все пак, поне блузката й беше зашита този път, за разлика от онази на снимката.

Лара без никакви предисловия я подхвана напълно непрофесионално, че и чак наивно.

– Е, хайде! Казвай, каквото имаш да казваш!

И тя си каза:

– Пуснете ме!

– О, я по-скромно! Не започвай от самото начало с голямата торба с желания.

Курвата объркано изхлипа:

– Но кои сте вие и какво, за Бога, искате от мен!

Аз принципно бях решил да я оставя в ръцете на партньорката си, защото все пак беше жена и елементарната етика го изискваше, но тук сметнах за необходимо да вметна.

– Наричай ни Бони и Клайд – отвърнах. – Не са истинските ни имена, разбира се, но за твоя безопасност е по-добре да не ги знаеш.

Естествено, нямах никакво намерение да се ръководя от моралните принципи в кодекса на синдиката, който Лара измисли за мен и затова не възнамерявах да се представям преди да започна разпита. В това ми решение имаше известен резон, но и едно несъответствие. Мръсницата с мръснобелите гащи май нямаше нужда да крия каквото и да е от нея.

Тя, оказа се, знаеше не само едното, а и двете ми имена!

– Ама ти си Мелроу, нали? Ти си Мърфи Мелроу! – пронизително изпищя след като чу гласа ми, забравяйки напълно, че не се познавахме.

Лара се обърна раздразнена към мен и ме погледна крайно недоволна.

– Чакай! Не ми казвай нищо! – изръмжа тя. – Ще се сетя сама! Тя те познава, но ти просто не си спомняш откъде, нали?

Аз вдигнах примиренчески рамене и изпълних препоръката й – нищо не казах. Фльорцата обаче каза. Направо не се спря да врещи пронизително из нощта!

– Ама ти умря! Мелроу ли си наистина? Ама ти нали умря!

Ха така, ти да видиш! Човек винаги е малко шокиран, когато някой му каже подобно нещо. Аз тайничко прокраднах ръка надолу и се ощипах по бедрото, за да се уверя, че не си въобразявам, че съществувам. Като че ли май съществувах! Освен ако не си въобразявах и болката, която изпитах.

– Кой е умрял и кога е умрял? – попитах и се пресегнах да я шляпна леко през устата, за да спре да вдига толкова шум.

Пеперудата се сепна и вече по-тихо продължи:

– Те те убиха!

– Кои те?

– Ама ти… Ама ти луд ли си?

Лара отново се нацупи. Освен че нищо не разбираше, явно се чувстваше и изолирана от купона.

– Чакайте сега! – изграчи тя. – Цялата тая работа вече адски ме изнервя. Струва ми се, че някой от вас двамата има да ми разказва ужасно много неща. А може би и двамата!

Аз, естествено, въобще не мислех така и побързах да й го кажа. Тя направи презрителна физиономия и кисело се обърна към курвата.

– Значи ти ще обереш пешкира тогава! Кой го е убил? Казвай веднага!

– Лари и Боб! – изхлипа пеперудата.

– Ти видя ли го с очите си? Като го гледам доста жив ми изглежда!

– Не, но те се убиха после да се хвалят!

– Продължавай да разказваш! – подкани я „лошото ченге“.

– Нищо повече не знам! – изскимтя фльорцата.

Лошото ченге се обърна към мен.

– Я, върви някъде да пушиш една цигара. Имам нужда да остана насаме с нея.

Аз вдигнах рамене и бавно се отдалечих към близкия мръсен канал, чиято вода изпълваше въздуха наоколо с противна смрад. И без друго още от самото начало възнамерявах да оставя разпита на Лара, а и освен това, започвах наистина да губя почва под краката си. Всичко изглеждаше толкова объркано. В последно време дори не можех да се обзаложа, че се казвам Мърфи Мелроу. Приемах го на доверие, просто защото половината град твърдеше така.

Огледах се и седнах на една продънена кофа край мътната, миризлива вода, заслушвайки се в ромона й. Миазмите изпълваха дробовете ми като вкиснало доматено пюре и по съвсем същия начин чувствах и главата си – пълна с всякакъв боклук, които за съжаление нямах представа как да разтребя. На човек обикновено му трябва някаква класификация, за да прецени кое е важно и нужно и кое не, а такава определено ми липсваше. Там имаше единствено гъста и горчива като прегорял мармалад каша, от която заключвах само две неща: първо, че нищо не можех да заключа и второ, че не си падах по блондинки. Поне вече не!

Аз унило бръкнах в джоба си и извадих цигара от кутията, която забърсах от Итърнити. Бързо я запалих и запуших, защото смрадта наоколо беше наистина ужасна и трябваше поне малко от малко да поокадя въздуха, за да го дезинфекцирам. След няколко минути цигарата свърши, но за жалост нищо в главата ми не се промени междувременно – тя си остана все така безнадеждно задръстена.

„Ако успя да разбера поне частица от нещата, които ми се случват напоследък, нямаше да се чувствам… толкова… толкова… неразбиращ нещата, които ми се случват!“ – помислих си и веднага се удивих на прекрасно структурираната си мисъл. Звучеше съвсем като: Ако можех да изсера златно яйце, нямаше повече да ми се сере и щях да имам златно яйце. Направо изумително! Ако продължавах в същия дух, скоро около мен щяха да заприиждат хора и животни, за да черпят от извора на мъдростта ми.

Бръкнах в джоба си и запалих втора цигара, разсеяно представяйки си, че съм мъдрец. Седнал тук върху кофата си край този мръсен канал, натопил крака във вонящата помия и даряващ всички със съвети как по-добре да разберат смисъла на живота. Около мен е пълно с народ, а магистралата, докъдето поглед стига е задръстена от чакащи на опашка коли и камиони. Навсякъде сред гъмжилото са разхвърляни сергии със скара и бира, които да обслужват бездуховните, физически нужди на дошлите за духовно просветление. Наблизо има също и една постоянна телевизионна станция с тълпа шепнещи репортери, готови да уловят всяка моя дума и да я предадат на многомилиардната аудитория пръсната из планетата.

По едно време аз толкова се увлякох в мечтанието си за по-добър живот, че явно започнах да изкривявам пространството около себе си и да предизвиквам събития в него. След минута, край мен се чу шум и един кон безмълвно се приближи да стане моят пръв поклонник. Животното дойде пръхтейки, посуети се за кратко, изпика се шумно и сетне кротко си отиде. Явно само това бяха духовните му нужди за момента!

„Какъв възпитан кон, все пак! Изпика се в мръсния канал!“ – казах си и хвърлих фаса на земята. После се отърсих от обзелите ме екзистенциални настроения и се запътих обратно да видя какви ги вършеше Лара.

Както и очаквах, Лара вършеше онова, което можеше да измисли само човек, който се разкарваше почти цяла седмица по голи цици из целия град – освобождаваше пеперудата от нейните дрехи, дърпайки ги безобразно. Беше й събула обувките, а с блузката бе вързала ръцете й отзад. Те двете стояха под едно ярко осветено от Луната петно и се виждаха добре и доста отдалече.

Въпреки всичко, не можех да не призная известен полицейски усет на асистентката си. Принудителната голота отдавна е известна като средство за психически тормоз и Лара напълно се възползваше от уязвимостта, която човек обикновено чувства, когато изгуби дрехите си. Особено пък, когато всички останали са облечени в елегантно накапани с кетчуп одежди!

Аз се спрях и джентълменски се обърнах настрани, за да не гледам бруталното поведение на колежката си. Погледнах отново, едва когато жертвата беше съвършено гола и тъй като не различавах много от детайлите от такава далечина, бавно се отправих натам, за да се включа в разпита.

Пеперудата между другото се оказа една наистина интересна във всякакво визуално отношение личност. Когато се приближих достатъчно видях, че тя имаше абсолютно същата пеперуда татуирана на гъза си – едно към едно с щампата на мръснобелия й панталон. Лара, между другото, тъкмо го държеше в ръка и безкомпромисно заплашваше жертвата, че „ще натика едната й пеперуда в другата“.

Освен това, жената явно беше маниачка на тема секс. От отверстието между краката й, а също и от задника стърчаха плоските краища на вибратори, а зърната на циците й бяха прободени от малки сребърни фалосчета. Нямаше да се учудя, ако някъде из джобовете си къташе й бурканче с консервирана сперма, от която да си надига като ожаднее.

– Не зная къде е Соня! – хлипаше тя, а червилото й не секваше и не секваше. Вече се бе разляло по целия й врат и уверено напредваше към гърдите. Човек можеше да каже, че сме я заклали!

– Не ми ги пробутвай тия! – сряза я доберманът с карираните гащи. – Била си с тайфата, когато получих снимката от Соня, а то е било месец-два преди тя да изчезне.

– Не така! Снимката е доста стара. Отпреди половин година е – когато се запознахме. После аз скъсах с тях.

– Защо изобщо ще ми праща снимка с теб и с отрепките? Явно е искала да ми каже нещо!

– Откъде да знам какво е искала да ти каже! Ние никога не сме били приятелки. Тя просто беше гаджето на Лари, а аз – гаджето на Боб. Рядко говорехме насаме!

– А защо трябва да носиш тези неща в гъза си? – изведнъж се намесих и аз в разпита. Направих го по-скоро от неудобство, че не участвам в разговора, но май не беше особено на място.

Те и двете се обърнаха да ме погледнат учудено.

– Имах среща с клиент – обясни курвата. – Подготвях бизнес зоните.

Аз кимнах разбиращо с глава. Звучеше напълно достоверно, но реших за в бъдеще да се стегна и да прецизирам въпросите си, за да измия петното на непрофесионализъм и евтино любопитство, което очевидно току-що си бях лепнал.

– Какво те накара да се чупиш от тайфата? – попитах. – Нещата са вървели гладко, доколкото разбирам.

Пеперудата ме погледна твърде притеснено, както си беше с ръце завързани отзад. Циците й стърчаха силно напред и големите им тъмни зърна направо ме бодяха в очите. Същевременно, тя нервно прехвърляше тежестта си от крак на крак, сякаш се чувстваше крайно неудобно от нещо.

– По принцип да! – отговори ми в следващия миг. Вече беше престанала да хлипа и явно показваше охота да говори. – Рано или късно нещата щяха да завършат зле обаче. Неизбежно беше!

– Какво имаш предвид под зле?

– Ами Лари и Боб бяха дребни риби. Такива винаги стават зян накрая!

– Недей да го увърташ! – срязах я рязко. – Движила си с тях достатъчно дълго. Няма как да не знаеш конкретни неща!

– Не знам! Те нищо не ми казваха. Смятаха, че съм тъпа.

– Ами не са били особено далеч от истината! – подхвърли злъчно Лара. – То с вибратор в гъза не се мисли! Вие така ли си ходите в Уичита?

Аз се обърнах настрани и хвърлих един недвусмислен поглед на партньорката си, за да й покажа, че от тук насетне поемам аз. Тя имаше завидни умения да малтретира хората, но като разпитващ беше кръгла нула. Сигурен бях, че през цялото време докато ме нямаше я бе питала едно и също нещо: „Къде е Соня?“

Пеперудата незабавно използва моментното объркване в нашите редици, за да изхлипа жално, жално:

– Пуснете ме! Нищо повече не знам!

– Не бързай чак толкова! И спри да се гърчиш да не вземеш да се възбудиш – успокоих я деликатно. – Имаш още много неща да ни казваш. След това, може и да те пуснем – аз лично нямам желание да те водя на каишка след себе си!

Тя бързо се стегна и кимна с глава.

– Да се върнем на Лари и Боб – продължих разпита. – Какво точно искаха отрепките от мен?

– Ти нали им се набърка в сделката! – несигурно измънка курвата и ме погледна особено. Явно все още намираше поведението ми за странно и се страхуваше, че я водя в капан.

– Виж какво – опитах се да я предразположа. – Не обръщай внимание на това как ти задавам въпросите. Искам просто да отговаряш! В какво се състоеше самата сделка.

– Въртяха трафик какво обикновено – каза тя, преставайки с физиономиите си. – Само че този път, скочиха малко по-нависоко. Не беше лъжица за тяхната уста и усещах, че скоро ще се сгромолясаме в лайната. Затова се и чупих.

– Колко високо беше „високото“?

Тя сви рамене.

– Предполагам цяло стъпало нагоре. Съвсем скоро започнахме да получаваме заплахи от посредника ни, защото явно някой от неговите хора нататък по веригата беше засегнат. Един ден като се върнахме в бараката, заварихме всичко вътре изпотрошено и обърнато наопаки. Доколкото разбрах обаче, не бяха намерили, това което са търсили.

– Което е?

– Нямам представа, но Лари каза, че сме ОК.

– Не се връзва! – поклатих предупредително глава аз. – Ако е било дрога, вероятно са щели да я намерят. Едва ли е била едно пакетче!

– Мисля, че имаха някакви материали, с които се опитваха да шантажират хората на посредника – призна курвата.

– Ако е било така, защо изобщо ще си правят труда да ви заплашват. Вие сте били банда отрепки! Защо просто не са ви пречукали?

– И това щеше да стане! Предполагам след като минеше сделката, за да не се провали нещо.

– Как точно изглежда посредникът ви? – попитах.

Пеперудата не отговори веднага. Първо помълча петнадесетина секунди, а после рече:

– Аз винаги стоях в колата, когато те се срещаха. Знам само, че беше едър или по-скоро висок – около метър и осемдесет и пет – с дълга, права коса и остри черти. Има белег на врата.

– Име?

– Не знам.

– Някой друг да се е мяркал на срещите ви освен него?

– Обикновено имаше охрана, но тя си седеше по колите. Лари и Боб може да ги виждали по-отблизо, но аз не съм.

– А какво можеш да кажеш за самата сделка? – попитах, хвърляйки бегъл поглед към Лара. Тя изглежда най-сетне се бе примирила с позицията, която й бях отредил и само мълчеше.

– Никой не дискутираше сделките с мен. Мисля, че Соня обаче знаеше нещо повече за онова с шантажирането.

– Защо мислиш така?

Пеперудата притеснено се опита да се почеше по гъза преди да отговори. Не успя да го направи кой знае колко успешно и татуировката й така силно се размърда, че почти оживя и а-ха – да полети. Стана ми доста неприятно като я гледах да се мъчи така, но за жалост, нямаше как да й помогна.

– Много често се караха за него – продължи курвата след малко. – Само че винаги говореха с недомлъвки пред мен. Явно Соня играеше някаква съществена роля в плана им, защото иначе нямаше да й позволят да се държи така.

– Как така? – попитах, гледайки я как отново започва отчаяно да се дръгне. Ръцете й бяха вързани кофти и не й се отдаваше да се почеше. Тогава изведнъж разбрах какъв е проблема. Опитваше се да извади вибратора от гъза си, но не можеше да го стигне!

– Държеше им тон – обясни пеперудата, отказвайки се накрая от намеренията си. – Мрънкаше, че си била продала задника, а те, Лари и Боб, искали да приберат всичко. Настояваше да получи по-голям дял – алчна кучка си беше!

– Хей, селянко нещастна, внимавай как говориш за сестра ми! – внезапно се събуди от летаргията си моята помощничка. – Не ме карай да ти натикам оня вибратор отзад толкова навътре, че сетне да се наложи да ти го вадят с тирбушон!

Пеперудата въобще не трепна. Не бях много убеден дали идеята всъщност не й хареса!

– Сестра ти си адски кофти човек – обърна се тя към Лара, въпреки незавидното си положение. – Мисля, че ти просто не я познаваш добре!

Последната сухо преглътна и се намръщи, но нищо не отвърна.

– Когато Лари и Боб се опитаха да ме убият – продължих аз, използвайки краткото прехвърчане на искри, за да променя посоката на разговора към онова, което най-много ме интересуваше, – ти беше ли там?

– Аз тъкмо се бях чупила, но Соня е била. Чух я по телефона малко след това и тя ми каза, че си вън от играта.

– Само толкова?

– Ами откъде да знам! И да е споменала нещо друго, аз не съм слушала. Не ми е и хрумвало, че после ще възкръснеш и ще ме питаш!

След като каза това, тя спокойно – с ясното съзнание, че не можем да искаме нищо друго от нея – попита:

– Е, ще ме пуснете ли сега?

Аз хвърлих бърз поглед към Лара. Тя седеше все още навъсена и мълчеше. Изглеждаше твърде шокирана от новия образ на малката си, невинна сестра, който се бе открил пред нея.

– Къде точно се намира бараката? – обърнах поглед назад към курвата.

Пеперудата набързо описа някакво място, което нищо не ми говореше. Било близо до пристанището. После очаквателно ме погледна и повтори:

– Е?

Нямаше какво друго да направя. Тя явно не знаеше нищо повече. Приближих се до нея, развързах й ръцете и я шляпнах леко по гъза като кобилка, която насърчавах да излезе от обора. Тя с готовност прегърна идеята, грабна блузката си от ръцете ми и търти да бяга. Заеба и обувките си и панталона, което беше странно, защото очевидно изпитваше специални чувства към пеперудата, щампована на него щом като си я носеше и татуирана на задника. А може би пък си имаше цял гардероб с такива в къщи!

Малко по-надолу по пътя, вибраторът от гъза й внезапно се измъкна и тупна на асфалта, но тя не се спря да го вземе. Интересно, че едно псе веднага дотърча отнякъде и се залепи да го души. Не го намери нито за апетитен, нито пък се възбуди от миризмата му, така че скоро го заряза и изчезна в тъмнината.

Аз се обърнах към Лара и й кимнах по посока на колата ни малко по-нагоре по улицата. Сетне набързо събрах гащите и обувките на курвата и ги изхвърлих в боклуците край пътя, след което мълчаливо я последвах.

Вече почти се развиделяваше.


©2015 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Проклет да си, Мелроу! – Глава 11 | криминално-фантастичен роман

Детективска фантастика на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, mellrow, мърфи, мелроу