logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
14


Прибрах се обратно в Какадулу рано привечер ни жив, ни умрял. Направо не можех да повярвам, че още дишам.

Моята незадоволена нимфа вече ме чакаше на рецепцията, иронично усмихвайки се, докато аз влизах потен като докер, който току-що е натоварил целия Титаник съвсем сам. Беше си сложила дълга, черна вечерна рокля със силно изрязано деколте. Така циците й не изглеждаха чак толкова малки, защото половината се показваха навън. Чувствах се адски неудобно да я гледам в очите, отчасти заради провалената ни среща и отчасти задето бях мокър, затова просто забих поглед в гърдите й.

– Добре ли спа тази сутрин, сладурче! – подхвана ме тя от вратата.

– Чудесно! – уверих я аз. – Макар че не точно това имах предвид като те поканих.

– О, изобщо не се притеснявай. Аз си взех своето, докато спеше! – каза небрежно Сандра и ме стрелна с дяволит поглед, след което добави:

– Понасилих те малко, нали разбираш. Прецених, че няма да имаш нищо против!

Бях сигурен, че се майтапи, затова подех шегата й.

– Надявам се – отвърнах, – че съм бил поне наполовина толкова добър, колкото когато съм буден!

Ах, как се изхвърлих само! Как се изхвърлих! Чак се изчервих от срам. Както и да е, тя не се впечатли особено от хвалбата ми.

– Не знам. Не ми се отдаде да те видя буден за да сравня, въпреки че, ако трябва да съм честна, доста се потрудих.

За да замажа малко от малко нещата и да сменя темата, аз реших отново да блъфирам.

– За компенсация – започнах уклончиво, – с удоволствие бих те почерпил едно питие в бара още на мига, но за съжаление, виждам, че си на работа!

– Не се ли събраха много компенсации напоследък? – повдигна вежди Сандра. – То и снощното май беше такова!

– В такъв случай, бих направил питиетата две – по едно за всяка компенсация! – усмихнах се глупаво.

– Ами, добре тогава! – неочаквано се съгласи тя, изведнъж поставяйки ме в трудна ситуация.

– Ами работата? – веднага се запънах аз.

– Работата винаги може да почака.

– Ами шефът ти? – продължих в същия дух да се правя на педант.

– Аз съм шефът!

– О, така ли?

– Ъхъ!

– Виж ти! – умно поклатих глава, сякаш току-що бях разбрал структурата на Вселената и смисъла на Живота и понеже нищо по-умно от това не ми хрумна, казах: – Ами клиентите?

– Абе ти изобщо искаш ли да ме компенсираш или не? – сряза ме не без основание Сандра.

Аз вдигнах рамене. Нямаше как – сам се бях насадил. Не ми оставаше друго, освен да я хвана под ръка и двамата тържествено да се отправим към бара. След като влязохме, тя деликатно ме побутна към барплота вляво и чевръсто се намести на един висок стол, когато стигнахме там. После се наведе към мен, при което деколтето й провисна, разкривайки гърдите й със зърна, впити като капси в тях – точно както си ги бях представял – и попита:

– Какво ще пиеш?

– Джин – отговорих, стараейки се да не гледам там, където всъщност втренчено зяпах, забравил напълно, че аз щях да черпя. – Бомбай!

Тя щракна с пръсти без да се обръща и барманът направо щеше да си потроши краката да бърза насам, което никак не беше чудно сега. Сандра поръча и за двама ни и след не повече от половин минута, копелето дотърча обратно с питиетата ни, предвидливо оставяйки една отворена бутилка наблизо.

Сандра отново се наведе напред за да ми даде втора възможност да се насладя на циците й, и също както преди малко, го направи съвсем преднамерено – сигурен бях.

– А искаш ли и една маслинка вътре? – попита тя и кимна към питието ми.

Аз веднага измучах в знак на несъгласие.

– Бива си го, да знаеш!

– Кой? Джина ли? – изсумтях.

– Не, бармана. Ще ти я метне чак от другия край. Три години подред е печелил приза за най-добър стрелец в НБА!

– Ама той и баскетбол ли играе?

– Имах предвид Националната Барманска Асоциация – уточни Сандра и отчетливо щракна за втори път с пръсти, навеждайки се сега назад.

Звукът от ръката й рязко и кухо отекна в тишината на помещението – беше все още твърде рано и нямаше хора – блъсна се в тавана и няколко пъти в стените, след което заглъхна напрегнато.

Понеже предполагах какво ще последва и никак не исках някакви маслини да ми развалят питието, аз побързах да направя убедителен жест да откажа представлението. Беше твърде късно обаче! Барманът, който очевидно само бе чакал знака на шефката си за да изпълни коронния си номер, деликатно балансираше върху пръстите на десния си крак, изпънал ръка напред, докато с другия си крак – изнесен назад – пазеше равновесие.

Едно малко уточнение – когато аз погледнах към него и го видях застанал в стойка, в ръката му вече не се забелязваше никаква маслина. Тя висеше празна във въздуха като ръката на балетист, изпуснал своята балерина. Маслината всъщност отдавна летеше насам и в момента тъкмо чупеше звуковата бариера, уголемявайки се застрашително пред погледа ми.

Още преди да осъзная напълно какво става наоколо, черното камикадзе достигна до мен със силно свистене, раздвижвайки въздуха край носа ми, след което за миг потрепери на върха на параболата си и рязко кривна надолу, за да се вреже самоотвержено в опакото на ръката ми. В последния момент, аз инстинктивно бях захлупил джина си с нея, за да го предпазя от смъртоносната бомбардировка!

Маслината тежко отскочи от кокълчето на средния ми пръст и тъжно тупна на пода. Сандра повдигна разочаровано рамене.

– Е, това все пак е било в края на седемдесетте – уточни тя.

Аз отдръпнах ръката си и побързах да сменя темата като се стараех да не гледам към бармана, който ако се съдеше по вибрациите разнасящи се по барплота, вече започваше да си удря главата в него от яд.

– Страхотен тоалет имаш тази вечер! – подметнах уж съвсем нехайно.

– Благодаря – отговори Сандра. – Подчертава циците ми и освен това, така изглежда сякаш не са чак толкова малки!

Тя сладострастно ги обхвана с шепи за да ми покаже колко са променени.

На мен отново ми стана адски неудобно заради издънката с гърдите й и моментално се сконфузих.

– Виж – започнах неуверено да мънкам, – това… тази сутрин… беше много нетактично от моя страна. Изобщо не исках да прозвучи така! Аз, по принцип, съм изключително галантен тип.

За да постигна по-изразително внушение, трогателно вдигнах ръката си да я сложа на сърцето си и да демонстрирам искреността си. Съдейки по местоположението й обаче, сърцето ми в този момент, кой знае защо се беше преместило отдясно, та трябваше бързо, бързо да се откажа от демонстрациите.

– Някой ден хората ще могат да си уголемяват гърдите и тогава със сигурност ще се възползвам от това! – побърза да ме успокои собственичката на малките цици и ми смигна. – Между другото, това далеч не е най-лошото, което съм чувала за себе си. Веднъж един тип ме увери, че задникът ми приличал на сенокосачката му. Мисля, че беше фермер от Айова и искрено се опитваше да ми направи комплимент!

– А ти окоси ли му дворчето набързо? – изненадващо се чух да казвам, имайки всъщност предвид, дали му е дала да се разбере. После, аз хлъцнах изненадано и за втори път през този ден си прехапах езика, горещо молейки се да ме е разбрала правилно. Въпреки всичко, нямаше особени шансове, защото дори аз самият не можех да се разбера, колкото и да исках!

– Не – отвърна Сандра без да дава вид, че е схванала поредната ми грандиозна глупост, – но го сритах по гъза. Изчезна яко дим, та се не се видя повече, но за беда, заедно с токчето ми!

Собственичката на Какадулу се усмихна чаровно. Аз също сконфузено се усмихнах и реших да вкарам тежката артилерия, заклевайки се в никакъв случай да не гафя до края на вечерта. Трябваше спешно да оправя положението.

– Доста странни клиенти обслужваш тук – ненадейно изстрелях най-голямата си авиобомба за сваляне на мацки. Деветдесет и девет процента от жените направо се напишкваха от кеф като чуеха това, каквото и да значеше то, и директно скачаха в леглото ми!

– Какво имаш предвид? – не ме разбра моята дама и с право.

– Ами, Айова е чак на другия край на света. Въобще не мога да си представя какво ще дири тамошен селяндур по тия места.

– Всякакви типове идват, нали ти казах! Клиентелата ни обикновено остава за по една нощ. Рядко някой се задържа за повече както ти и приятелката ти.

– О, тя не ми е приятелка! – побързах да отрека, все едно току-що ме бяха нарекли педераст. – Тя ми е… секретарка.

– Секретарка? – учуди се Сандра. – Не се държеше много като секретарка тази сутрин. По-скоро се отнасяше някак собственически към теб.

– Ами… тя е… властна секретарка – беше единственото, което успях да измисля.

Сетне, отчаян от себе си, аз сухо преглътнах, опитвайки се да го направя колкото може по-безшумно. За съжаление, от гърлото ми излезе звук, досущ като от сифон на внезапно отпушена мивка, та трябваше звучно да се закашлям, за да го прикрия.

Моята дама отново ми се усмихна, но този път аз й отвърнах по-скоро с тъжния вид на човек, който се прощава с живота си и то по свое собствено желание. Направо се чудех докъде ли щеше да ме отведе вечерта, ако продължавах да гафя все в същия идиотски дух. Не знаейки какво да сторя, аз се облакътих на плота и за пореден път панически се опитах да сменя темата.

– А ти? – попитах. – Сама ли движиш бизнеса или с някого?

– Ами, не съм обвързана – отвърна тя, – ако това е всъщност, което те интересува.

– Разбира се, че не! – подскочих, твърде изнервен от последните си изцепки. – Тоест, интересува ме… донякъде… но просто се питах…

Тук аз доста се позапънах. Какво ли точно се питах? По-куца свалка не можех да си представя, че съществува и ако тя изобщо си легнеше с мен, със сигурност щеше да е от съжаление!

– Питах се – продължих да мънкам, – как се оправяш сама с всичко: клиентите, доставките, рецепцията… момичетата.

– Какви момичета? – стрелна ме с подозрителен поглед Сандра, което ме накара да си помисля, че може би прекалявам.

– Ами – запънах се несигурно, внезапно съжалил, че захванах темата. Бях сигурен, че клиентелата на хотела е обща с тази на Итърнити и исках да я подпитам това-онова, но май нямаше да е толкова лесно. – Кварталът не е кой знае какво цвете. Предполагам, че клиентите идват тук да се забавляват с момичета.

– Идват – отвърна неопределено хотелиерката след почти десетсекундно мълчание. – А ти? И ти ли се интересуваш от момичета? Останах с впечатление, че се интересуваш по-скоро от мен!

– Така е – почесах се нервно по главата, предчувствайки следващата катранена яма, в която ще затъна. – Но нали знаеш, понякога на човек му се иска да пробва по-пикантна храна – в зависимост от настроението!

Сандра ме изгледа някак странно, но без да каже нищо. Аз успях да удържа на погледа й, ала вътрешно се питах дали си струваше да пропилявам шансовете си с такава готина мацка заради глупавите истории на Лара и сестра й. В следващия миг обаче, собственичката на Какадулу като че ли поде играта.

– А не прибързваш ли малко? – попита лукаво тя. – Може би първо трябва да опиташ лютото колко е люто, преди да си поръчаш!

– Аз винаги се застраховам, за да не изгубя апетит по средата на яденето – отвърнах многозначително и не особено остроумно. За по-красноречиво, направих и съвсем неразбираем за двама ни жест с ръка. – При огромен апетит като моя, няма как!

– Е, ако пък си чак такъв голям гастроном – примиренчески сви рамене Сандра, – отсреща е Итърнити. Може да пробваш там, ако не ти стигне тук. Повечето клиенти правят по-скоро обратното, но…

– Може – казах с престорено безразличие, питайки се какво ли всъщност имаше предвид. За съжаление, отдавна бях прекалил с въпросите си по темата и май не беше разумно да любопитствам повече. – Ще ти се обадя, ако реша да намина някой път към бара да ми съдействаш.

– Разбира се! А дотогава все пак можеш да се поогледаш за това, което предлага Какадулу. Нашата мексиканска кухня също не е лоша!

– О, сигурен съм! – закимах енергично с глава и хвърлих поглед към гърдите й. – Възнамерявам да я опитам колкото се може по-скоро. Дори още тази вечер, ако кухнята работи!

– Мисля, че все нещо ще се уреди! – усмихна се Сандра и силно разтърка бедра едно в друго както седеше на стола си. Сигурен бях, че вече здраво е клъвнала. Изглеждаше нервна от напрежение и се питах дали е възможно да се е подмокрила от очакване. Иначе просто не можех да си обясня странния й жест!

Аз крадешком сведох очи към скута й, за да проверя как стояха нещата там. Играта с бедра продължаваше – явно несъзнателно от нейна страна – и това някак ме накара да се замисля за силата, която упражнявах върху жените. Изведнъж се зачудих защо ли не я бях използвал досега. Въпреки всичко, нещо неясно ме тревожеше в цялата ситуация, защото никак не бях свикнал да вярвам чак толкова много в собствените си способности по отношение на жените. В следващия миг, само секунда преди да вдигна очи обратно нагоре, аз изведнъж установих проблема. Това се оказа напълно достатъчно да замръзна на мястото си като статуя.

Сандра се напишкваше пред очите ми! Съвсем ясно се забелязваше как под разголените й скръстени крака се уголемяваше една локвичка, която скоро преля през ръба на стола и се стече по единия му крак към пода. Всичко ми се стори толкова шокиращо, че ако не беше такава ранна вечер, щях да си помисля, че съм се напил. Само че не бях!

Точно тогава, моята дама неочаквано подскочи като ужилена и също погледна надолу с ужасен поглед. Целите й прасци бяха мокри. Странно, но когато спуснах длан на барплота за да се подпра и да стана, установих, че тя по някакъв чудноват начин бе успяла да напишка и него. Това вече ми се видя наистина прекалено – поне до момента, когато очите ми се спряха на бутилката „Бомбай“, която барманът бе донесъл в началото. Тя лежеше катурнатата само на около педя от моя лакът, полегнала върху един диспенсер за салфетки и тихо си клокочеше.

– Ще го убия това копеле! – извика ядосано собственичката на хотел Какадулу и скочи на крака. – Ще го застрелям на място!

После тя гневно потърси с поглед бармана, който за негово и най-вече за мое щастие, беше изчезнал в този момент. Аз бързо изправих бутилката и побързах дискретно да отдръпна лакътя си от сцената на местопрестъплението, защото смътно започвах да подозирам, че май имах пръст в цялата тази работа, когато преди малко, твърде емоционално бях замахнал с ръка. За да отвлека допълнително вниманието от инцидента, веднага извадих една носна кърпичка, която като видя размерите на бедствието, срамежливо понечи да се скрие обратно в джоба ми, но аз я дръпнах рязко и я подадох на дамата.

По нататък, остатъка от вечерта се разви с почти главоломна скорост. Наложи се незабавно да прекъснем пиенето и да отидем до апартамента на Сандра на втория етаж, за да може тя да си смени роклята. Аз, разбира се, джентълменски я придружих и й помогнах да си свали ципа – циповете на всички жени винаги са на ужасно неудобно място на гърба и винаги заяждат! Колкото и странно да звучи, нейният действително заяде, но това, за мой късмет, не се оказа голям проблем, защото роклята на дамата ми имаше толкова голям процент деколте, че в нетърпението си, тя се ядоса и просто бутна презрамките й настрани. Дрехата моментално се свлече в краката й и остави тялото й съвсем голо пред мен.

След това, аз имах на разположение буквално само около две-три секунди да отреагирам. Още не бях успял да се ококоря като хората и да видя повечко подробности от анатомията на Сандра, когато тя се впи като тигрица в мен.

Ние се затъркаляхме яростно по пода, помели една масичка и няколко табуретки заедно с нас, както и задължителният напоследък фикус край стената. По едно време толкова се оплетохме в листата му, че направо заприличахме на Тарзан и Джейн, практикуващи опасен секс на върха на някое дърво в дивата африканска гора. Въобще не бях очаквал нещата да протекат по този начин. Сандра се оказа по-скоро хищна арахнида, отколкото голо тюленче и се държеше така, сякаш е прегладняла и бърза да приключи колкото се може по-скоро с акта, за да си сложи салфетка и да се навечеря с мен.

Накрая ние окончателно изпотрошихме всичко. Аз се напънах като за последно и звучно се пръснах като китайски фойерверк навръх китайската Нова Година, а момичето под мен пламна като безпощадно бомбардирана с напалм виетнамска джунгла.

И точно тъй всъщност завърши този смущаващо бърз, експлозивен и безогледно опустошителен секс. Почти нищо не успях да усетя от него и нямах възможност дори да си поема дъх. Даже едвам успях да свърша навреме!


©2015 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Проклет да си, Мелроу! – Глава 14 | криминално-фантастичен роман

Детективска фантастика на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, mellrow, мърфи, мелроу