logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
2


Блондинката пред размазания ми поглед перверзно хапеше пълните си устни и мълчеше. От време на време, хлъзгавият й, розов език се прокрадваше между тях, облизваше ги набързо и после се прибираше обратно. Втренчените й, бледо сини очи се опитваха да ме подложат на нещо като кръстосан огън. Оглеждаха ме сякаш независимо едно от друго и навсякъде.

Тя вдигна ръка, протегна се и разкопча бялата си, памучна блузка, бръкна между чашките на сутиена си – размер, излизащ далеч извън всякаква класификация – и измъкна смачкана цигара оттам. Пооправи я леко, запали я и дръпна дълбоко, а сетне издуха дима право в лицето ми.

Аз непоклатимо и студено мълчах.

– Искаш ли една? – попита ме след малко непознатата с твърде нисък контраалт и акцент от Средния Запад. Изглежда силно й допадах, защото ми се стори, че се опитва да звучи перверзно. За жалост обаче точно в този момент, гласът й, който стържеше като Грейс Джоунз с прерязано гърло, ме хвърли в тих ужас.

Тъй като не получи никакъв отговор от мен, тя отново отвори уста, но този път аз бях подготвен и успях да се стегна в последния миг.

– Имам още две, ама съм ги затъкнала в подгъва на гащите ми – уточни тя.

Представих си ги в улея на дупето й и мислено потръпнах. Реших, че все пак ще трябва да кажа нещо – ей така за всеки случай, за да не се поведе по максимата, че мълчанието е знак за съгласие.

– Благодаря! – измънках едва чуто. – Разгорещил съм се доста и засега не ми се пуши.

В интерес на истината, действително се чувствах прегрял. Целия ми гръб бе мокър, защото тъпият радиатор капеше директно във врата ми. Беше приумица на предишен наемател и представляваше нелегално отклонение на магистралната тръба за топла вода на сградата. Именно затова нямаше как да му се сложи вентил – щеше да прекъсне притока й – и си работеше и зиме, и лете. Когато наемах апартамента – през зимата – си казах, че ще е супер да не плащам за отопление, но когато времето се затопли, разбрах, че няма да е чак такава върховна сделка. В резултат на всичко това, трябваше да държа вратата на терасата постоянно отворена, а също и да се потя и проклинам сега.

Блондинката разсеяно гледаше в мъжествено мокрото петно по средата на гърдите ми и мълчаливо пушеше. Аз пък съсредоточено зяпах в женствено разтворените й бедра, изучавайки съдържанието на твърде късата пола, която носеше. Белите й бикини бяха издути по краищата и по ръба им се показваше намусена дамска превръзка.

Мацето бавно си доизпуши цигарата и стана. Отиде до мивката, спря чешмата, взе едно канче и загреба направо от нея. Сетне седна и пак се разкрачи.

– Топличко е тук. И влажно! – измънка. – Не съм виждала толкова много кафе от голямото наводнение в „Мока Инкорпорейтед“, преди няколко години в покрайнините на Ню Орлиънс. Ти така ли го обичаш?

Аз кимнах вяло. Погледнах нагоре към кафемашината и с учудване забелязах, че тя си изглеждаше съвсем наред. Явно си бях наумил, че е виновна за бъркотията, а в действителност, по-скоро мивката ми беше запушена. Не можех да си обясня обаче защо съм пуснал топлата вода да шурти в нея и защо съм разпилял всичкото си кафе из къщата. Може би бях имал твърде екзотична идея за нов вкус, но за съжаление, не се сещах как ми е хрумнала.

– Ти да не би да зареждаш Армията на Спасението? – добави момичето, след като проследи погледа ми.

– Обичам го отлежало – поклатих глава. – Какво, по дяволите, търсиш тук?

Тя ме погледна недоволно.

– Нищо особено – каза. – Просто минавах насам.

– И как влезе?

– Ами през вратата. Беше отключена!

– Затова ли се съдра да блъскаш по нея?

– Тогава не още знаех, че е така. И освен това, ако не бях влязла, щеше да продължаваш да си висиш тук сам самичък с откачения си фетиш към белезниците!

Не сметнах за нужно да й отговарям. Тя бавно се пресегна зад гърба си и небрежно бръкна в полата си. Извади оттам и другите две цигари. Имаха доста мърляв вид, но фактът не я смути особено. Запали едната, скръствайки крак върху крак и понеже не си беше закопчала блузката, видях как розовите ореоли на зърната на гърдите й леко се подадоха над ръба на сутиена.

Аз все така търпеливо чаках нещо да се случи. Чувствах главата си отчайващо празна и засега знаех със сигурност само, че няма да бъда брутално изнасилен, така както си лежа окован за радиатора – дамската превръзка на мацката продължаваше да се цупи недоволна пред погледа ми. Всичко останало обаче ми беше чиста мъгла.

Блондинката разтвори отново краката си и стана. Приближи се до мен и за моя изненада, набута цигарата си в устата ми. Димът бързо се стрелна в носа ми, и още преди да успея да противодействам по какъвто и да е начин, трябваше да си поема въздух. После рязко замахнах със свободната си ръка към фаса, но кой знае защо, улучих единствено главата си.

– Хайде приятел, не се халосвай такъв! Ти мъж ли си или лигльо?

Аз я погледнах замаяно и се задавих, след което внезапно повърнах в скута й. Главата ми немощно клюмна и цялата тежест на този огромен и грешен свят се стовари отгоре ми. Имах чувството, че изкупвам не само моите, ами и греховете на всички живи твари преди мен.

След това се издрайфах още няколко пъти. Постепенно блузата на момичето стана по-кафява и от списанията ми в ъгъла на кухнята, но тя никак не се трогна от вида й. Напротив – размекна се! Повдигна леко челото ми, докато от устата ми се изливаше водопад от бълвоч и помия. Наоколо бързо заприлича на екарисаж по Коледа.

Блондинката майчински ме погали по главата.

– Ти май никога не си пушил истинска, стопроцентова, домашно-произведена трева от Голямата прерия! – усмихна се тя.

В отговор на думите й, аз избълвах още няколко кубически метра отпадъци върху гърдите й, но дебитът на хранопровода ми вече показваше признаци на умора. Накрая съсухреният ми стомах се обърна наопаки, изкашля се два пъти и конвулсиите ми спряха.

Моята тревна покровителка набързо съблече блузката си и я метна върху торбата с боклука. Сетне направи същото и със сутиена.

– Знаеш ли, ще скокна за миг в банята да си хвърля един душ – обясни ми тя. – Нали нямаш нищо против? Честно казано, не очаквах такава реакция от теб!

След това, тя съблече и другите си дрехи, като с полата позабърса малко гърдите си, а с превръзката – лицето ми. Последната се оказа чиста.

– Жалко за цигарата! – я чух да казва, само секунда преди разкошният й задник с форма на праскова да изчезне от кухнята ми, поклащайки се.

После всичко около мен изведнъж изчезна!

Когато се събудих, бях целия мокър и осъзнаването ми не се случи изведнъж, а протече под формата на апокалиптичен гърч. Стотина огромни горили енергично ме разтягаха за ръцете и краката на стотина различни посоки, като едната от тях ме блъскаше в гърдите с пръст, колкото бейзболна бухалка. Замаян, аз почти изплюх единия си бял дроб, а сетне, докато се опитвах да го погълна обратно, останалите чудовища дружно се разскачаха върху корема ми. Всичко продължи безкрайно дълго, както ми се стори и завърши също така размито, както беше и започнало. Дадох си сметка, че току-що бях припаднал и повърнал за пореден път.

Блондинката неочаквано се показа на вратата ми гола и все още мокра – явно търсеща кърпа за да се избърше. Беше се бръснала между краката – предполагам с моята самобръсначка.

– Я, виж ти! – каза ми тя и ми намигна. – Пак си се изпуснал!

Дори не направих опит да отворя уста и да й отговоря. Наблюдавайки я в огледалото в коридора как се дупи край гардероба в другата ми стая, се почувствах отвратително мизерен. Тя тъкмо обратното – беше искрящо чиста и между краката й имаше пяна за бръснене, която леко се лигавеше, докато ръцете й ровеха из дрехите ми. Накрая те се спряха на един мой кариран панталон – импулсивна покупка в момент на безумие – и на ярко жълта риза, които момичето навлече на голо. После странната непозната се огледа критично в новата си премяна, обърна се и дойде в кухнята, за да насочи в лицето ми огромен и намръщен като края на света Магнум-45.

За кой ли път отново ми стана лошо.

– Не лош пистолет имаш! – каза ми тя.

– Не е лош, когато е в моите ръце! – отвърнах като попарен.

– И аз това имах предвид!

– Ами, тогава не е лош – съгласих се. – А сега би ли го насочила към пода?

– Никакъв проблем! – усмихна се мацето и го вдигна към тавана, навеждайки се да вземе превръзката си от земята, при което оръжието пак се втренчи в лицето ми. Тя позабърса устата и брадичката ми с памперсчето и небрежно приближи пистолета до дясната ми ръка, допирайки дулото му до ключалката на белезниците. Аз подскочих незабавно, мучейки като ранен прериен бивол, и поради ограничеността на движенията си, силно нахаках тила си в радиатора, квичейки на умряло.

– Какво има сега? – попита ме тя. – Ще седиш да измерваш пропусквателната способност на тръбата ли?

Понеже не си беше закопчала хубаво панталона, част от интимностите й любопитно надникнаха навън, докато го казваше, клечейки пред мен. Почувствах се доста странно от целия този разговор.

– Няма да ти позволя да ме осакатиш с тая гаубица! – проплаках жаловито.

– Добре казано! – тя надникна любопитно в дулото. – И какво ще правим тогава?

– Ами, аз съм си съвсем добре тук! – хлъцнах особено неубедително и спонтанно изплюх парченце наденица от устата си.

Блондинката се усмихна кисело и сведе глава, реейки алчен поглед между краката ми. С неохота и аз погледнах натам. Седях насред огромна локва от гадости, способни да възбудят отвращението дори на освирепяла от глад свиня, но тя безстрашно посегна в помията и извади един гнусен и капещ предмет оттам.

– Виж ти! Току-що, май се уреди със свободата си! – светна ме за новото развитие на ситуацията.

Ръката й се вдигна още нагоре и нещо като ключе се показа между пръстите й. Тя се пресегна зад гърба ми и след секунда, отключи едната част на белезниците – тази откъм тръбата – като веднага след това, щракна халката около собствената си китка. Накрая нехайно метна ключа в мивката, където той звучно цопна в кафето.

Прилоша ми. Или неволно бях заровил ключа в собственото си повръщано без да го забележа, или го бях глътнал и сетне – изповръщал. Оказваше се, че и в двата случая е бил само на една ръка разстояние от мен! Сега единствено дулото на собствения ми Магнум ми намигаше от такава интимна близост. След като приключи с освобождаването ми, мацката енергично стана, и вместо да ме заведе до кенефа да се изпикая, от което имах отчаяна нужда, тя ме задърпа навън от апартамента. Очевидно беше настанало време за внезапна разходка.

Когато след около петнадесетминутно кошмарно въртене по стълбите, ние се изтърколихме долу пред входа, аз веднага разбрах, че най-лошото всъщност тепърва предстоеше. На улицата грееше такова гнусно августовско слънце, че жегата биеше като парен чук върху главата ми. Атмосферата беше по-разлагаща и от мексикански киселинен дъжд в пиковия час на трафика! Една нещастна двойка старци тъкмо се гърчеше астматично на плочките пред нас, докато някакъв сладоледчия ожесточено ги риташе, за да може да мине край тях с нажежената си количка с врящ сладолед. На отсрещния тротоар пък, когато погледнах натам, очукана линейка изведнъж се вряза в близкия цветарски магазин и от него ожесточено се разхвърчаха ситни маргаритки, постилайки син килим наоколо. Всичко се случи точно в момента, когато малко по-надолу по улицата, изскърцаха гумите на черен Мерцедес и цяла тумба мъже с чорапи на главите излетяха оттам с „помпи“ в ръцете. Те незабавно обсипаха с олово съседната на цветарницата, месарница.

Аз разтръсках главата си тотално зашеметен. Всичко това ми изглеждаше адски нелогично. Толкова дълго бях висял завързан за радиатора си – подобаващо откъснат от външния свят – че изобщо не можех да схвана кое е истинско събитие и кое е плод на болното ми и обхванато от халюцинации съзнание.

Блондинката побърза да направи опит да ме върне към реалността. Тя така рязко ме дръпна за ръката, че отслабените ми нозе се сгънаха и аз се свлякох на земята. Сетне усетих, че се влача по улицата след нея. Вероятно не съм се влачел наистина, но така или иначе, това е което си спомням! Беше ми толкова лошо, че дори не направих опит да се надигна и само забелязах как Магнума ми, който момичето небрежно бе затъкнало отзад на кръста си, хлътна в бившия ми панталон. Това ме накара да се зачудя какво ли е да си носиш патлака между краката, но се сетих, че сигурно не е много по-различно от това, да носиш другия си „патлак“ там. Във всеки случай, надявах се пищова да се изтърколи през единия от крачолите й и аз ненадейно да го грабна, но не би! За съжаление, той се заглавичка някъде по пътя, и предвид че мацката беше гола отдолу, то никак не изгледаше чудно. Накрая непознатата нехайно бръкна в дюкяна и насила го измъкна през него, след което го пусна да си играе в единия от джобовете и окончателно се закопча.

Аз въздъхнах уморено и се оставих да ме „разхожда“ из свирепите летни улици на града. Това продължи почти половин час – или поне така си мислех – и междувременно ми се наложи да мина през една камара кучешки лайна и други боклуци по пътя. Дори случайно глътнах един изпуснат сладолед и си простудих гърлото. По едно време, се престраших да се понадигна леко и глухо да изграча:

– Бих ли могъл да попитам към къде, по дяволите, съм се повлякъл такъв?

Никой не благоволи да ми отговори.

Въздъхнах за втори път и пак продължих да се влача. Знаех, че всичко ще свърши все някога и затова не се тревожех особено. Не след дълго, точно така и стана. Подръпването внезапно спря и аз се понадигнах сковано да се разкърша. Почти се бях схванал от цялото лежане.

Блондинката ме погледна наистина изтощено.

– Знаеш ли, това бе най-странната разходка в живота ми! – каза тя, разтърквайки силно китката си.

– Съжалявам! – отвърнах.

Всъщност изобщо не съжалявах. Лъжех безскрупулно – бях студен и безчувствен като изоставен кучешки впряг на миля от северния полюс.

След като казах това, ние се изгледахме глупаво и май нямаше какво друго да направим, освен да влезем някъде, да пийнем по едно и да се изясним най-после като мъже. Така че ние го направихме – обърнахме се и влязохме в първото попаднало ни пред очите питейно заведение.


©2015 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Проклет да си, Мелроу! – Глава 2 | криминално-фантастичен роман

Детективска фантастика на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, mellrow, мърфи, мелроу