logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
32


Наоколо бавно се стелеше нежна, бяла мъгла. Бях мокър. Ръцете и краката ми трепереха, а сърцето ми топуркаше разконцентрирано като Гвардейския полк на сутринта след Празника на гвардейците. Аз замаяно се опитах да се раздвижа.

Намирах се в Рая. Всъщност не знам, можеше и да е Ада, защото изглеждаше доста горещо. До мен, в предверието се суетеше портиерът. Беше жена и приличаше на Соня.

– Добре ли си? – попита ме тя и ме погали по темето.

– Ъхъ! – глухо отвърнах.

Точно до главата ми, седяха краката на някакъв нарушител, който предполагах, че се е опитвал да се вмъкне нелегално преди мен. Явно неуспешно! Охраната го беше спряла и пребила много жестоко. Човекът бе як – огромен като гардероб, с масивно четвъртито чене и почти шестоъгълна глава, но и тукашните портиери също не си поплюваха. Бяха го смлели от бой с метален вибратор! В момента, той седеше захвърлен до слепоочието му, откъдето все още се стичаше рядка, яркочервена кръв.

Аз тихо изпъшках и си представих какво ли е чисто гола млада жена да налага двуметров мъжага със сексуални играчки по тиквата. Моята собствена глава, в същото време се пръскаше от болка и се страхувах да не съм преживял същото. Виеше ми се свят и ми се гадеше.

– Ти ли го направи? – попитах учудено.

– Имах да му връщам едно-друго. Няма значение, хайде да тръгваме сега! – подкани ме момичето, свивайки голите си рамене и вече съвсем заприличвайки на Соня.

Аз се надигнах тежко, но преди да стана, се олюлях страховито и хванах с две ръце земята, за да не се люшка под мен. Все пак, геройски успях да запазя относително равновесие и светът нервно затрепери с все по-кратка амплитуда, намествайки се устойчиво пред очите ми. Продължаваше обаче да ми се гади и се опасявах да не повърна.

След това, несигурно се изправих на крака и ние двамата се заклатушкахме по стълбите към долния етаж, като Соня с неимоверни мъки се опитваше да крепи мен с едната си ръка, а с другата да придържа покривалото за легло към себе си. Накрая слязохме до входа и се измъкнахме навън.

Още щом се показах на двора и веднага усетих, че нещо странно се е случило. В първия момент, не разбрах какво точно. Помислих си, че е страничен ефект и дезориентация от припадането ми, но след малко осъзнах, че духа нетипично хладен вятър и атмосферата е силно наситена с кислород. Просто есента най-сетне беше дошла! Толкова дълго я бях чакал, че се зарадвах като бедуин от Тимбукту, на чийто голям, мургав и девствен нос за първи път е паднала малка, бяла, развратна снежинка.

Поех дълбоко въздух и яростно вдишах с всичка сила. Дробовете ми се напълниха и свежестта се разля по тялото ми, разгонвайки лятната летаргия, сковавала вените ми през последните няколко месеца. Кой знае защо, в главата ми в този миг изникна голяма и искряща чаша с джин, лед и лимон. Ужасно ми се прииска да пийна нещо.

Аз се обърнах, пускайки се от Соня, защото вече се чувствах много по-добре и се огледах. Навсякъде наоколо имаше ченгета, които общо взето, се шляеха доста безразборно и безцелно по моравата и сред тях, разпознах инспектор Грийнсбъро, който тъкмо се насочваше към нас. Той се приближи, прокашля се и ме погледна някак странно. Не знам как изглеждах, но ако съдех по изражението му, май бях тиранозавър, небрежно захапал тазобедрената кост на баба му.

– Добре ли си, Мелроу? – попита ме почти загрижено.

Както винаги, самият той се бе изтупал до най-малката подробност. Косата му седеше така силно изпъната назад с брилянтин, че чак изглеждаше издълбана с остър пирон в черепа му – като в някои от по-евтините модели на Кен от „Барби и Кен“. Може би беше тръгнал да води Джил на опера и по пътя, му се бяха обадили да му кажат, че един идиот на име Мърфи е тръгнал сам да превзема иракската армия.

– Направо чудесно! – проплаках аз, защото очите ми продължаваха да сълзят от газа. После, съвсем откровено се разревах и добавих: – Не съм се чувствал по-добре от абитюрентския ми бал насам!

– Искаш ли медицинска помощ? – кимна той към крака ми.

Погледнах надолу, бършейки горчивите си сълзи.

– Не, благодаря! Само повърхностна рана е.

Въобще не ми се занимаваше с него и исках да го разкарам, колкото се може по-бързо от себе си. Точно в този момент, при нас дойде някакъв сержант и прекъсвайки ни, му съобщи, че колата на Курвало била заклещена по-надолу по пътя от агенти на ФБР и нямало къде да избяга. Било в кърпа вързано! Вътре имало и някаква курва с бели гащи. Грийнсбъро кимна разбиращо с глава и се обърна отново към мен.

– Това ли е момичето, което търсеше? – посочи той към Соня, която така се беше размотала, че едната й гърда надничаше навън като тази на Свободата в картината на Дьолакроа.

– Тя е.

– Нали знаеш, че не можеш да я вземеш със себе си? Ще остане за разпит!

Аз нищо не му отговорих. Зад него, в далечината, изведнъж мярнах старите ми познати – двамата албиноси – да разговарят с един полицай и когато ги загледах, агент Скъли също обърна очи към мен. Ние поседяхме така за няколко секунди и тя едва забележимо ми кимна. Аз й отвърнах по същия начин, а партньорът й – Мълдър или както там се казваше – в типично негов си стил, в момента си бъркаше из гащите и нищо не забелязваше.

– Не можеш ли да я разпитваш утре? – раздразнено изхлипах и подсмъркнах, извръщайки поглед към Грийнсбъро. – Тя дори няма дрехи!

– Ще й намерим все нещо – равнодушно отвърна той.

Книжен плъх си беше и това си е! Когато трябваше да си размърда гъза, той предпочиташе да опъва Джил на бюрото, но сега, когато някой друг му свърши мръсната работа, бързаше да обере овациите. Напоследък всички ченгета се надпреварваха да се вписват в този образ, чак до последното!

Аз тъкмо щях да му обърна гръб и да си тръгна, когато втори полицай дотърча насам, за да обясни задъхано, че колата на Курвало току-що се била измъкнала от засадата и агентите я били изгубили напълно. Инспекторът и този път нищо не изкоментира, а аз взех да се чудя дали пък бившият шеф на ФАБН наистина не е безсмъртен, както част от пресата твърдеше. Или това, или ченгетата действително бяха ужасно некадърни! Веднага след като полицаят се омете, Грийнсбъро отново ме загледа със странното си изражение.

– Между другото, намерихме мъртва собственичката на един хотел близо до Итърнити. Чудя се, дали случайно не си пребивавал там?

– Откъде ти хрумна подобна глупост? – внезапно реших да се заям с него, сърбайки течащите си сополи и ревейки на глас.

– В книгата за гости имаше записани някакви си Мърфи МакДугъл и Лара Крофт. Реших, че може да сте били вие!

– Изключено! Фамилията ми е Мелроу, знаеш го много добре! – отвърнах и опитвайки се да рева малко по-равнодушно, добавих: – А шефът на Итърнити открихте ли го?

– Не. Танака е изчезнал безследно и засега никой не знае къде е – намуси се Грийнсбъро. – Не намерихме останките му в бара. Всъщност изобщо нямаше останки; мястото се оказа празно.

Аз кимнах, защото казаното никак не ме изненада. Бях го очаквал.

– Намерихме обаче още един труп в хотела – добави веднага след това инспекторът. – Открихме го зад тезгяха на бара, почти заврял се отдолу. Предполагам, че е самият барман и сигурно и по този въпрос нищо не знаеш, нали?

– Не, не знам – демонстрирайки нулев интерес се закашлях. – Как, все пак, е умрял?

– Това е най-странното! Из цялото помещение се търкаляха маслини. Изглежда сякаш се е подхлъзнал на тях и е залитнал назад, но за беда, долу на пода е имало оставена бутилка шампанско. Влязла е право през тила му и е гръмнала в главата му!

– Иуу! – разциврих се отново. – Каква изключително глупава смърт! Чудя се какви са шансовете подобно нелепо съвпадение да се случи!

– Всяка смърт е глупава! – нравоучително поклати глава ченгето, съвсем в зализания си стил.

Ужасно ми се искаше да отбележа, че може би теорията на вероятностите е натрила носа на нещастника, задето се е опитвал да я принизи до проста математика, но се сдържах. В този миг, към нас нервно дотърча трети полицай, предполагам за да съобщи сега, че Курвало и курвата му мистериозно са напуснали Съединените щати и са се телепортирали в Куба, където са получили политическо убежище и са се сродили с Кастро. Той обаче единствено се прокашля и се задоволи да доложи, че бегълците били застреляни при престрелка с ФБР, на което Грийнсбъро вече трябваше да отреагира.

Аз използвах случая да се измъкна и повлякох Соня след мен през двора. Отбих се набързо до Карпентър, на когото едно ченге оказваше първа помощ и незабелязано му набутах пликчето с негативите в ръцете. Нямаха повече никакво значение за мен, а и си ги беше заслужил! Той моментално се ухили и също ме попита дали това е момичето. Каза, че си струвала и ми намигна.

Зарязах го в грижовните ръце на полицията и поведох Соня зад една от колите в двора. Двамата се запромъквахме към портала, през който бившото Порше на Сандра бе изфучало навън, управлявано от Курвало и се шмугнахме зад гърба на един цивилен дебелак, превиващ се от смях докато говореше по радиостанцията си. Май разказваше виц за ченгета на някой от колегите си и същевременно, щастливо се чешеше по гъза.

Аз задърпах пленницата си нататък към дърветата и след минута, се добрахме до колата ми в сянката на моята върба. Натиках я бързо вътре и се мушнах след нея. Сетне уморено се отпуснах на седалката, въздъхвайки дълбоко; отворих прозорците, за да нахлуе живителна струя въздух от отвън и запалих една цигара.

– Искаш ли? – попитах след малко, след като измъкнах и бутилчицата ми с джин от жабката да ни прави компания и ги предложих на Соня. Тя реши да не се възползва от нито едно от двете.

– Какво ще правиш оттук насетне? – попита ме, захващайки се да ръчка отстрани на седалката, за да я премести назад и да си отвори повече място. Покривчицата й веднага се свлече долу на пода и тя се наведе да я вземе, но не си направи труда да си я сложи обратно. Само я преметна през скута си – точно в небрежния стил на сестра си.

Аз нищо не отговорих и се погледнах в огледалото за задно виждане. Едва сега разбрах защо всички ме питаха дали съм добре. Досущ приличах на изтерзания призрак на някой неуспял да оцелее след войната за края на света войн.

– Не знам – отвърнах замаяно. – Вероятно ще се опитам да си почина. Чувствам се ужасно уморен!

Надигнах бутилката да ударя поредната глътка и се загледах в нощта. Студеният въздух, влизащ от прозореца караше кожата ми да настръхва. Соня, въпреки че седеше гола на седалката до мен не показваше признаци, че й е студено, така че не затворих. Секунда по-късно, тя отвори жабката на колата и за мой ужас, измъкна две забравени цигари трева от Ларините – явно ги беше видяла докато вадех джина. Веднага запали едната със запалка, която също извади оттам.

– Ама, ти наистина здраво си падаш по пиячката! – каза ми след като дръпна дълбоко и издуха дим нагоре към тавана. – Мислех си, че до края на живота си няма да се докоснеш до алкохол!

Аз озадачено обърнах глава да я погледна.

– Онова беше Джони, а това е джин – замислено отвърнах, усещайки смътно как един тромав и забравен фрагмент от живота ми тежко се раздвижи в главата ми. – Ти имаш ли някаква връзка с това?

Тя гузно сви устни.

– Лари ме накара да ти се обадя. Боб искаше направо да те очистят, но Лари подходи творчески по въпроса. Принуди ме да дойда у вас и да ти кажа, че искам да ги предам на полицията.

Аз пак настръхнах, но този път не от хладния въздух. Нещото в главата ми продължи да се движи като червей из нея и колкото повече разръчкваше съдържанието й, толкова повече се проясняваше паметта ми.

– Искаш да кажеш, че сам съм пуснал отрепките у дома? – изграчих дрезгаво.

– Съжалявам! – отвърна Соня и се размърда да вдигне крака на таблото, опирайки стъпала в предното стъкло. Одеялото отново се свлече на пода. – Ти нямаше как да знаеш, а аз нямаше как да се измъкна. Бях в ръцете им!

– И колко уиски в крайна сметка ме принудиха да изпия? – попитах, вече с достатъчно ясен спомен за сцената.

– Мисля, че четири. Петата я довършиха те. Бях сигурна, че ще умреш като ги гледах как ти ги изливат в гърлото една след друга!

– А аз бях даже убеден, че съм умрял! – горчиво отбелязах. – Но за какво, по дяволите, трябваше да изиграят целия този цирк? Не можеха ли просто да ме застрелят?

Соня бързо привърши първата цигара и запали втората, пресягайки се през мен да хвърли изпушения фас от моя прозорец. Гърдите й се отъркаха в лакътя ми. Сетне се наведе да вдигне завивката от пода и я метна обратно в скута си.

– Боб искаше да свърши с теб колкото се може по-бързо – продължи след това, – но Лари смяташе, че може вече да си снесъл информация на ченгетата. Хрумна му, че ако те натровят с алкохол и инсценират смъртта ти, полицията може и да не вземе сериозно докладите ти. Боб хареса идеята и я намери за забавна, защото си беше извратено копеле. Явно обаче и двамата те подцениха и може би не трябваше да опукват петата бутилка, ами да я оставят за теб.

– Значи затова са ме вързали за радиатора! – поклатих глава след като окончателно си припомних неприятната сцена. – За да не успея да се добера до някоя болница.

В главата ми ясно изникна спомена как правех отчаяни опити да достигна кафемашината и да си направя кафе, за да задържа сърцето си работещо, но не можех да я докопам – в обсега ми беше само мивката. Тя беше задръстена с чинии и болният ми мозък реши, че ако изсипя кафе в някоя от тях и го полея с гореща вода от чешмата, все някак ще успея в оригиналния си план. За съжаление, времето не ми стигна да го реализирам и алкохолният ми делириум ме изпревари. Кой знае как щеше да завърши всичко, ако Лара не ме бе открила!

– Ами ключа? – сетих се изведнъж за него. – Ключа от белезниците?

– Накараха те да го глътнеш! – ухили ми се Соня, сякаш това представляваше най-забавното нещо на света. – То също беше част от плана на Лари да изглежда, сякаш си бил умопомрачен.

– Е, явно Лари не го бива кой знае колко в плановете. Ако беше помислил малко, можеше да предположи, че съвсем скоро ще го повърна!

– Не трябва да ми се сърдиш за всичко това! – закиска се момичето до мен и започна да чертае фигурки с големия пръст на десния си крак по предното стъкло. Мисля, че тревата я хващаше. – След като Синтия ни заряза и духна при Курвало, те започнаха да ме държат изкъсо. Не можех дори да изляза сама на улицата!

– Синтия не играеше ли вашата игра? – пресегнах се да издърпам фаса от ръката й и се престорих, че искам да пуша. Сетне, докато тя продължи да рисува, го изхвърлих незабелязано навън. – Нали тя уреди фотосесията, с която после се опитвахте да изнудвате шефа на ФАБН! Защо ще се отказва от дела си?

– Това беше първоначалната идея, но впоследствие Лари и Боб се поувлякоха и когато се разбра, че Танака има бизнес с Курвало и така му мътим водата, нещата се усложниха. Посредникът ни започна да нервничи и Синтия разбра, че нищо няма да излезе от цялата работа и даже може да ни пречукат. Духна при Джон и започна да му търси курви. Човекът и без друго беше болен, а тя познаваше много!

– А ти какво направи след бягството й?

– Ами, нямах кой знае какъв избор! – сви рамене Соня. – Трябваше и аз да се спасявам и реших да отида с негативите при Танака. Така или иначе, той щеше да ги изтъргува доста по-добре от нас и освен това, щеше да ме предпази. А можеше и за мен да остане нещичко!

– Тогава ли прати писмото с името и адреса ми на сестра си? – попитах.

– Трябваше да оставя някаква диря след себе си – обясни ми тя. – Танака не е кой да е и нямах идея как ще реагира на всичко. Само че преди да успея да се измъкна, Лари и Боб ме принудиха да ти скроя онзи номер и писмото се обезсмисли. А малко след това, Синтия накара Курвало да ме прибере в имението му. Дори не успях да взема материалите с мен!

– От бараката ли те отмъкнаха?

– Да. Лари и Боб бяха излезли и ме оставиха заключена.

– Нищо чудно, че Курвало те е прибарал! – отбелязах. – Дори и да нямаше снимков материал, пак си можела да провалиш бъдещата му президентска кампания по-успешно от всеки друг и всичко друго. На твое място, щях да съм благодарен, че съм още жив!

Соня се замисли за миг. Тя нацупи устни и лицето й силно помръкна, но в крайна сметка нищо не каза. Изглеждаше доста по-потайна и затворена от сестра си – точно както Лара ми я беше описала.

– А ти? – попита ме след около минута мълчание. – Ти как се докопа до негативите?

– Дълга история! – въздъхнах и довърших бутилчицата с джина. – Посредникът ви ги взе от Лари и Боб, но явно не успя да се спазари добре с Танака и това му коства живота. Една подла мацка на свой ред ги отмъкна от Итърнити и накрая, тя умря почти в ръцете ми!

– Лари и Боб… те… мъртви ли са? – промърмори Соня и смъкна босите си крака от таблото без да ме погледне.

– Да, мъртви са – отвърнах. – Всички вече са мъртви! Не се безпокой!

После се пресегнах и запалих колата без да включвам фаровете. Хванах волана и се приготвих да закарам сестрата на Лара у дома. Отпред, ченгетата все така се суетяха в двора на вилата и на никой не му хрумваше, че Мърфи Мелроу ненадейно е изчезнал. А може би и на никой не му пукаше!

Освободих ръчната и включих на скорост, но миг преди да подкарам Форда напред, нещо проблесна от дясната ми страна и се чу кратък, метален звън. Стана само за секунда. Аз се сепнах и учудено обърнах глава без да имам време даже да се изненадам като хората.

Соня ме гледаше с безизразно и странно изопнато лице от съседната седалка. Бавно смъкнах поглед надолу, защото смътно усещах, че държи нещо в ръката си. Сребристият му отблясък светеше в тъмнината. Оказа се едната от халките на чифт белезници около китката й – вероятно същите, които незабелязано бе взела от нощното шкафче горе в къщата. Другата халка току-що беше щракнала около моята ръка!

Аз невярващо вдигнах очи към нея и я погледнах озадачено.

– Трябва да ми помогнеш да намеря сестра си! – тихо, но достатъчно решително промълви тя. – На всяка цена трябва да я открия!

В този момент, една изненадващо неприятна тръпка се втурна по гръбнака ми и докато преминаваше през него като мощна приливна вълна, се разпростря настрани по останалата част от тялото ми и го вледени. Буквално ме парализира целия. „Проклет да си, Мелроу! Проклет да си!“ – успях единствено да си кажа и сетне… сетне, нищо повече не помня ;) !


------


©2015 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Проклет да си, Мелроу! – Глава 32 | криминално-фантастичен роман

Детективска фантастика на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, mellrow, мърфи, мелроу