Гай Юлий Цезар се вмъкна в стаята си на двадесетия етаж без дори да се изненада от липсата на ключалка във вратата, която да отключи или да заключи след себе си – очевидно така беше прието в този хотел – и после хвърли багажа си, който се състоеше само от оранжевото му сако на голямото двойно легло с плазмена възглавница в центъра на помещението. Самият той се тръшна на един фотьойл до него, въздъхна облекчено – най-сетне изнурителното му пътуване бе свършило – и включи телевизора.

Хотелът предлагаше интерактивна връзка с около десет хиляди канала от всички краища на настоящата и близките на нея галактики, както и с три хиляди радиа и стотина мисловни тунела. Не бяха много, но пак щяха да са му необходими поне няколко седмици, просто за да ги изреди всичките и вероятно повече от година, за да изгледа, изслуша или почувства по нещо от всяка програма, така че и това му стигаше.

Мъжът не разполагаше с толкова време. Беше си отпуснал около два месеца за почивка тук и сетне отново щеше да се втурне в безкрайната върволица от налудничави приключения, каквато животът му представляваше от двадесет и първата му годишнина насам. Някакво влудяващо неспокойствие и съмнение непрекъснато го тласкаха напред и същевременно го разяждаха вътрешно.

Напоследък у мъжа се прокрадваше неясната, но натрапчива мисъл, че нещата не са напълно наред с него. Не че се чувстваше ненормален или нещо такова, но някак си не можеше да разбере какво представлява животът му, кой го е замислил такъв какъвто е и защо. Понякога даже се чудеше дали изобщо живее. С други думи, Гай действително започваше да подозира себе си в безсмъртието, което останалите му приписваха.

По природа той не беше особено суеверен, нито пък вярваше в някоя от многобройните религии из различните светове. Когато преди време го вписаха в книгата на вечните рекорди – „Цъфтяща вселена“, Цезар отначало не обърна внимание на факта и се отнесе с насмешка към твърденията за него, най-малкото, защото той най-добре от всички знаеше, че никога през живота си не е правил нещо, което да е на сто процента невъзможно. Дори когато слезе на Брамадор или скочи от Ангзайъти, мъжът си даваше ясна сметка, че съществува не само теоретична, но и практическа вероятност да излезе оттам жив и здрав, макар и малка.

Освен това, той най-добре от всички знаеше, че никога не се бе сблъсквал със свръхестествени или необясними явления, които да му помогнат да оцелее. Чисто и просто, колкото и малък шанс да имаше нещо да мине гладко, то неизменно се нареждаше по-този начин. В живота му обаче с лекота се трупаха все повече и по-малко вероятни събития, изразяващи се в статистически стойности от по десет-двадесет нули след главната нула и десетичната запетая и те постепенно започнаха да карат Гай да се съмнява. В дългосрочен план, цялата тази безумна върволица от авантюри беше доста смущаваща, защото реално погледнато, нямаше особено значение дали ще го наречеш безсмъртие, феноменална природна интелигентност, свръхестествена дарба за оцеляване или дяволски добър късмет. И в четирите случая, ситуацията водеше до един и същ резултат – нечовешка досада, натрупвана в продължение на десетилетия. Животът на Цезар отдавна вече не следваше нормалната човешка логика, а криволичеше по една безкрайна спирала от предизвикателства, свършваща дявол знае къде и кога в бъдещето. Ако въобще свършваше!

Гай уморено отпусна ръката си с дистанционното на облегалката на фотьойла и разсеяно включи телевизора. Съвсем очаквано, програмата му се стори безинтересна на фона на неговия собствен живот. Той поцъка още няколко пъти по копчетата и след малко се застоя на ексклузивен репортаж за най-кръвопролитната война, водила се някога във вселената – тази между галактиките близнаци Гомор, Гамар и Гимар.

Гомор и Гимар, които бяха съседи, тъкмо започваха своеобразна форма на космически кегелбан без аналог в историята досега. Те променяха орбитите на собствените си планети заедно с цялото им население и ги насочваха срещу планетите на противника, вследствие на което умираха милиарди хора наведнъж. Сблъсъците изглеждаха наистина фантастично и именно заради тях, войната беше толкова ефективна. Очакваше се до около две години, едната от галактиките да изчезне изцяло, след което Гамар, която се намираше малко по-встрани и до момента търпеливо наблюдаваше битката, щеше на свой ред да играе с каквото останеше от победителя.

Гай Юлий Цезар се загледа в екрана и се зачуди дали да не посети някоя от тези галактики, след като свърши почивката си тук. Картината на танцуващи под звуците на страстна умба екзалтирани хора, втурнали се към гибелта си в пламъците на космически колизии страшно му допадаше. Майки с малки деца на ръце пищяха в екстаз, докато бащи с блеснали погледи правеха горещи предсмъртни залози и всичко приличаше на умопомрачителна фиеста на странни раси от патологични самоубийци. Те по никакъв начин не се страхуваха да умрат – също както и Гай, което го интригуваше.

Жителите на галактиките-близнаци имаха особено отношение към смъртта. Тя им бе вроден афинитет. За тях изглеждаше много по-важно да загубят войната и тъкмо затова я започваха. В техните представи животът сам по себе си се явяваше толкова безсмислен, че единствено някой крайно интересен начин да го напуснат, можеше донякъде да оправдае зараждането му. Доколкото беше известно в цялата вселена не съществуваха други подобни същества. Дори от време на време се чуваха гласове за намеса във вътрешните им работи с цел някаква част от цивилизациите да бъде обявена за ендемична и да бъде запазена насилствено. За съжаление, подобен проект щеше да се окаже твърде скъп, а и ако той успееше, би се превърнал във финансово бреме, заради разрастването на популацията от самоубийци и необходимостта някой да ги пази.

Целият тази репортаж накрая силно натъжи Гай, напомняйки му за неговата собствена изключителност и уникални проблеми със смъртта. Когато той за пръв път се сблъска с това си качество, беше едва на двадесет и една години и още споделяше конвенционалната философия на планетата си. Смяташе, че смъртта е нещо, което може да бъде предизвикано по съвсем прост и елементарен начин, а напротив – предизвикателството беше да живееш. Точно тогава, съдбата неочаквано реши да му поднесе доста странен подарък по случай прословутия му рожден ден, от който всъщност започна всичко.

Гай Юлий Цезар празнуваше юбилея си в ресторанта на върха на Световния търговски център на Хедонизъм от галактиката Плежър-2 и купонът се вихреше с пълна сила. На неговата планета, тази възраст се смяташе за сакрална и се вярваше, че на този ден човек трябва да направи нещо изключително, което никога дотогава не е опитвал. И Гай го направи!

Мъртво пиян, той успя да падне през невероятно добре обезопасената с двойна силово-гравитационна система тераса на ресторанта и да прелети седемдесет километра през плътните облаци на Хедонизъм, докато животът му бързо се превърташе като празна кинолента пред очите му. Когато малко по-късно, той достигна рекордната за свободно падане скорост от три хиляди триста и три километра в час и щеше да се размаже долу на паркинга, се оказа, че близкият ускорител на елементарни частици, които беше най-големият във вселената, някак си е прихванал чрез електростатично си поле токата на колана му и впоследствие, поради грешка в изчислението на масите, го е изпратил на водната пързалка на увеселителния парк в съседство на него. Там Гай се удави във водовъртежите на най-голямото джакузи във вселената и беше изваден от дъното му след деветнадесетчасов престой под водата.

В резултат на инцидента, той не само че не умря, но и започна да предсказва абсолютно точно сложните и непредсказуеми урагани на Хедонизъм. За кратко след този инцидент, Гай безрезервно вярваше в невероятния късмет, който е имал и се опитваше много да внимава навсякъде, където отидеше, като даже се пробва да спре пиенето.

Всичко обаче продължи до момента, когато няколко месеца по-късно го блъсна товарен влак, който дерайлира върху него със сто и осемдесет милиона тона релси за новата транскосмическа, гъвкава железница между Хедонизъм и нейната единствена луна – Курвентис. Не стига това, ами и най-големият язовир във вселената – Пауър Дроп Гейт – скъса диамантените си диги по същото време и наводни района на катастрофата с осем по десет на деветнадесета степен кубически метра вода, след което хилядата ядрени централи, които пострадаха от бедствието, я възпламениха и съответно нажежиха до двеста и деветдесет градусова чиста пара.

Гай Юлий Цезар, отново не само че не пострада по никакъв начин, ами и започна да предвижда деветнадесет от числата в местната двадесет числова лотария и то безпогрешно всеки път! Тъкмо в този момент, нещо бавно започна да го човърка отвътре. Той се замисли за поредния си невероятен късмет и внезапно осъзна, че не помнеше някога през живота си да е боледувал или да е страдал от нещо. Мисълта му се стори адски подозрителна.

Когато след още два месеца, планетата му – Хедонизъм – бе вероломно нападната от пуританите на ционистката секта „Войни на съдбата“ и безмилостно взривена, в резултат на което мъжът започна да пресмята числото „пи“ наум до осемстотин осемдесет и осем хиляди осемстотин осемдесет и осмия знак след запетаята в обратен ред, представите му за самия него вече наистина се объркаха. Невинният му, младежки мозък не беше повече в състояние да приеме и разбере нещата, които се случваха с него. Животът изведнъж започна да му се струва някакво цинично уравнение с хиляди неизвестни, водещо винаги до един и същ резултат – ненакърнимостта на неговото съществуване. оттам насетне, за младежа имаше един-единствен път. Той реши да започне своята странна игра на шируйска рулетка със съдбата, като целта му в нея бе да загуби. За беда, през всичките тези години и въпреки всичко, което стори за да успее, съдбата нито веднъж не благоволи да му обърне внимание и да го накаже за дързостта му.

Гай Юлий Цезар нервно превключи телевизора на друга програма, защото мислите в които изпадна започваха да го потискат. Той отново не намери нищо интересно и прескочи сто канала напред, пускайки сто и първия. На екрана пред него се появи порно за содомити, което пък съвсем се разминаваше с представите му за забавление откак се върна от Контрацептив-Бета, затова мъжът рязко изключи устройството и се облегна уморено назад в креслото.

Оттатък, в съседната стая, се чуваше ужасен шум. За негова изненада, макар хотелът външно да изглеждаше почти празен, явно имаше и друг посетител и този посетител се бе нанесъл тъкмо в съседство с него. Там, гостът в момента бясно блъскаше по стената с нещо тежко и освен това, водата в банята му шуртеше с такава смущаваща сила, че сравнен с нея, грохотът на могъщият Ангзайъти с положителност щеше да изглежда като плахо ромолене на срамежливо пролетно ручейче. Гай раздразнено стана от креслото, захвърляйки дистанционното на леглото, след което отиде до вратата на терасата да надникне през нея. Мозъкът му просто недоумяваше, какво толкова може да ремонтира човек в хотелската си стая!

За съжаление, нищо не се виждаше от другата страна. Мъжът предпазливо промуши глава навън и проточи шия, опитвайки се да различи някакви детайли през процепите на междинната преграда, но така и не успя. Балконът на съседа му изглеждаше празен, но вратата му беше разямена, въпреки силната жега, лъхаща откъм пустинята. В същото време, климатичната инсталация вътре буботеше надута до максимум, което също доста допринасяше за високото ниво на шума. Гай остана силно озадачен.

Той се измъкна изцяло навън и тихо се надвеси над парапета на своя балкон да надникне по-добре оттатък. Не съумя да обхване цялото помещение, но това което видя, разпали допълнително любопитството му. В близкия край на стаята се виждаше мощна туристическа горелка, върху която вреше отвара, вдигаща ужасно много пара – вероятно затова и вратата на терасата седеше отворена. В далечния край пък, през вратата на открехнатата баня, йонната вана буквално преливаше и бленд-сифонът правеше отчаяни опити да изсмуче излишната вода. Последният странен детайл от сцената беше, че някой упорито чукаше с нещо край стената срещу горелката, но за съжаление, от тази позиция не можеше да се установи кой е и какво прави.

Гай Юлий Цезар леко се отдръпна назад и понечи да се върне в собствената си стая. Той не стигна до никакви конкретни изводи в разследването си, но най-вероятно се касаеше за твърде екзотичен гост, опитващ се да приготви екзотичния си чай по твърде екзотичен начин. Мъжът тъкмо се обръщаше да влезе вътре, когато нещо изненадващо проблесна в периферията на зрението му и го накара рязко да спре и да премигне. Същевременно, съвсем наблизо се чу тежко пърхане и в добавка на това, едно грозно и шумно „пуф“.

Гай не разбра почти нищо от цялата ситуация. Когато накрая той съумя да се отърси от изненадата си и да се огледа, наоколо се оказа пълно с разхвърчала се навсякъде черна и бяла перушина, а една безформена сивкава топка се мяташе бясно из въздуха като пумпал с нарушен център на тежестта. Още преди Цезар да успее да се окопити, топката вече се премяташе на съседния балкон тъкмо в момента, когато плешив мъж с цветна тахайска риза и къси панталони изскочи там за да види какво става.

Новодошлият, от своя страна, също не успя да разбере почти нищо от ситуацията. След малко обаче, когато погледът му със закъснение се фокусира върху пърхащото нещо и ръцете му инстинктивно се вдигнаха да го предпазят от плискащата се наоколо кръв, плешивецът с ужас осъзна, че ще трябва да посрещне в лицето си изключително стар и тлъст усурийски гълъб, който само преди миг е бил прострелян вместо главата на Гай от неизвестен засега извършител.

В следващата секунда, очите на потърпевшия рязко се разшириха от уплаха, устата му провисна в израз на безпомощност и после съзнанието му услужливо го напусна, за да му спести травмиращото усещане, което явно го очакваше. Тялото на мъжа се огъна под собствената си тежест и шумно тупна на пода на съседната тераса, като в последния момент ръцете му успяха да отблъснат кървавия труп, който безмълвно отхвърча надолу към партера, леко встрани от централния вход.

Гай изненадано се огледа – както обикновено в такива ситуации без никаква емоция – и единственото, което успя да забележи беше още един кратък отблясък на върха на дюната срещу хотела, почти на нивото на неговия балкон. Приличаше на отразена слънчева светлина от повърхността на метал или стъкло. Всъщност имаше и още нещо, което той видя, но то изглеждаше по-скоро странно. Наподобяваше мираж на полеви лагер, разположен в непосредствена близост до отблясъка, ала за беда, видението се оказа прекалено размито и неясно за да може да се каже със сигурност дали наистина е бивак или не.

Миг по-късно, то премигна отново и сетне плавно избледня, изчезвайки напълно без да даде никакви обяснения нито за себе си, нито за стрелеца, нито за появата на мистериозния и злощастен гълъб от преди малко.

©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)