logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
12


Гай Юлий Цезар се вмъкна в стаята си на двадесетия етаж без дори да се изненада от липсата на ключалка във вратата, с която да отключи или да заключи след себе си – очевидно така беше прието в този хотел – и после хвърли багажа си, който се състоеше само от оранжевото му сако на голямото двойно легло с плазмена възглавница в центъра на помещението. Самият той се тръшна на един фотьойл до него, въздъхна облекчено – най-сетне изнурителното му пътуване бе свършило – и включи телевизора.

Хотелът предлагаше интерактивна връзка с около десет хиляди канала от всички краища на настоящата и близките на нея галактики, както и с три хиляди радиа и стотина мисловни тунела. Не бяха много, но пак щяха да са му необходими поне няколко седмици, просто за да ги изреди всичките и вероятно повече от година, за да изгледа, изслуша или почувства по нещо от всяка програма, така че и това му стигаше.

Мъжът не разполагаше с толкова време. Беше си отпуснал около два месеца за почивка и сетне отново щеше да се втурне в безкрайната върволица от налудничави приключения, каквато животът му представляваше от двадесет и първата му годишнина насам. Някакво влудяващо неспокойствие и съмнение непрекъснато го тласкаха напред и същевременно го разяждаха вътрешно.

Напоследък у мъжа се прокрадваше неясната, но натрапчива мисъл, че нещата не са напълно наред с него. Не че се чувстваше ненормален или нещо такова, но някак си не можеше да разбере какво представлява животът му, кой го е замислил такъв какъвто е и защо. Понякога даже се чудеше дали изобщо живее! С други думи, Гай действително започваше да подозира себе си в безсмъртието, което останалите му приписваха.

По природа той не беше особено суеверен, нито пък вярваше в някоя от многобройните религии из различните светове. Когато преди време го вписаха в книгата на вечните рекорди – „Цъфтяща Вселена“, Цезар отначало не обърна внимание на факта и се отнесе с насмешка към твърденията за него, най-малкото, защото той най-добре от всички знаеше, че никога през живота си не е правил нещо, което да е на сто процента налудничаво. Дори когато слезе на Брамадор или скочи от Ангзайъти, мъжът си даваше ясна сметка, че съществува не само теоретична, но и практическа вероятност да излезе оттам жив и здрав.

Освен това, той най-добре от всички знаеше, че никога не се бе сблъсквал със свръхестествени или необясними явления, които да му помогнат да оцелее. Чисто и просто, колкото и малък шанс да имаше нещо да мине гладко, то неизменно се нареждаше по-този начин. В живота му обаче с лекота се трупаха все повече събития, изразяващи се в многоцифрени вероятности да не се случат и те постепенно започнаха да карат Гай да се съмнява. В дългосрочен план, цялата тази безумна въртележка беше даже доста притеснителна, защото реално погледнато нямаше особено значение дали ще наречеш всичко това безсмъртие, природна интелигентност, дарба за налучкване или дяволски добър късмет. И в четирите случая, ситуацията рано или късно водеше до един и същ резултат – непреодолима досада. Животът на Цезар отдавна вече не следваше нормалната човешка логика, а криволичеше по една мъглява и безкрайна спирала от предизвикателства, свършваща дявол знае къде и кога в бъдещето. Ако въобще свършваше!

Гай уморено отпусна ръката си на облегалката на фотьойла и разсеяно смени канала. Съвсем очаквано, програмата му се стори безинтересна на фона на неговия собствен живот. Той поцъка още няколко пъти с дистанционното и след малко се застоя на ексклузивен репортаж за най-кръвопролитната война, водила се някога във Вселената – тази между галактиките близнаци Гомор, Гамар и Гимар.

Гомор и Гимар, които бяха съседи, тъкмо започваха своеобразна форма на космически кегелбан без аналог в историята досега. Те променяха орбитите на собствените си планети заедно с цялото им население и ги насочваха срещу планетите на противника, вследствие на което умираха милиарди хора наведнъж. Сблъсъците изглеждаха наистина фантастично и именно заради тях, войната беше толкова ефективна. Очакваше се до около две години, едната от галактиките да се самоунищожи изцяло, след което Гамар, която се намираше малко по-встрани и до момента търпеливо наблюдаваше битката, щеше на свой ред да играе с каквото останеше от победителя.

Гай Юлий Цезар се загледа в екрана и се зачуди дали да не посети някоя от тези галактики, след като свърши почивката му тук. Картината на танцуващи под звуците на страстна умба екзалтирани хора, втурнали се към гибелта си в пламъците на космически колизии страшно му допадаше. Майки с малки деца на ръце пищяха в екстаз, а бащи с блеснали погледи даваха горещи предсмъртни интервюта и всичко приличаше на умопомрачителна фиеста на странни раси от патологични самоубийци. Те по никакъв начин не се страхуваха да умрат – също както и Гай, което го интригуваше.

Жителите на галактиките-близнаци имаха особено отношение към смъртта. Тя им бе вроден афинитет. За тях изглеждаше много по-важно да загубят войната и тъкмо затова я започваха. В техните представи животът сам по себе си се явяваше толкова безсмислен, че единствено някой крайно интересен начин да го напуснеш, можеше донякъде да оправдае зараждането му. Доколкото беше известно в цялата Вселена не съществуваха други подобни същества. Дори от време на време се чуваха гласове за намеса във вътрешните работи на някоя от цивилизациите с цел част от нея насилствено да бъде запазена като ендемична. За съжаление, подобен проект щеше да се окаже твърде скъп, а и ако той успееше, щеше да има нужда от допълнително разрастване на бюджета, заради разрастването на популацията от самоубийци.

Целият тази репортаж накрая силно натъжи Гай, напомняйки му за неговата собствена изключителност и уникални проблеми със смъртта. Когато той за пръв път се сблъска с това, беше едва на двадесет и една години и още споделяше конвенционалната философия на планетата си. Смяташе че смъртта е нещо, което може да бъде предизвикано по съвсем прост и елементарен начин, а напротив – да се родиш е сложно и трудно и затова животът трябва да се пази на всяка цена. Точно тогава, съдбата неочаквано реши да му поднесе доста странен подарък по случай прословутия му рожден ден, от който всъщност започна цялата история.

Гай Юлий Цезар празнуваше юбилея си в ресторанта на върха на Световния търговски център на Хедонизъм от галактиката Плежър-2 и купонът кипеше с пълна сила. На неговата планета, тази възраст се смяташе за сакрална и се вярваше, че на този ден човек трябва да опита всичко, което не е опитвал дотогава. И Гай го опита!

Мъртво пиян, той успя да падне през изключително добре обезопасената с двойна силово-гравитационна система тераса на ресторанта и да прелети седемдесет километра през плътните облаци на Хедонизъм, докато животът му бързо се превърташе като празна кинолента пред очите му. Когато малко по-късно, той достигна рекордната за свободно падане скорост от три хиляди триста и тридесет километра в час и щеше да се размаже в най-големия ускорител на елементарни частици във Вселената, се оказа че последният някак си го е прихванал чрез остатъчното си електростатично поле за токата на колана и впоследствие, поради грешка в изчислението на масите, го е изпратил на водната пързалка в близкия увеселителен парк. Там Гай се удави във водовъртежите на най-голямото джакузи във Вселената и беше изваден от дъното му след осемнадесетчасов престой под водата.

В резултат на инцидента, той не само че не умря, но и започна да предсказва абсолютно точно сложните и непредсказуеми урагани на Хедонизъм. За кратко след този момент, Гай безрезервно вярваше в невероятния късмет, който е имал и се опитваше много да внимава навсякъде, където ходеше, като даже се пробва да спре и пиенето.

Всичко обаче продължи до момента, когато няколко месеца по-късно го блъсна товарен влак, който дерайлира върху него със сто и осемдесет милиона тона релси за новата транскосмическа, гъвкава железница между Хедонизъм и нейната единствена луна – Курвентис. Не стига това, ами и най-големият язовир във Вселената – Пауър Дроп Гейт скъса диамантените си диги по същото време и наводни района на катастрофата с осем по десет на деветнадесета степен кубически метра вода, след което хилядата ядрени платформи, които пострадаха от бедствието, я възпламениха и нажежиха до сто и деветдесет градусова чиста пара.

Гай Юлий Цезар, отново не само че не пострада по никакъв начин, ами и започна да предвижда деветнадесет от числата в местната двадесет числова лотария и то безпогрешно! Тъкмо в този момент, нещо бавно започна да го човърка отвътре. Той се замисли за поредния си невероятен късмет и внезапно осъзна, че не помнеше някога през живота си да е боледувал или да е страдал от нещо. Мисълта му се стори адски подозрителна.

Когато след още два месеца, планетата му – Хедонизъм – бе вероломно нападната от пуританите на ционистката секта „Войни на съдбата“ и безмилостно взривена, в резултат на което той започна да пресмята числото „пи“ наум до осемстотин осемдесет и осем хиляди осемстотин осемдесет и осмия знак след запетаята в обратен ред, представите му вече наистина се объркаха. Неговият невинен младежки мозък не беше в състояние да приеме и разбере нещата, които се случваха с него напоследък. Животът изведнъж започна да му се струва някакво цинично уравнение с хиляди неизвестни, водещо винаги до един и същ резултат – ненакърнимата цялост на съществуването му. От там насетне, за младежа имаше един-единствен път. Той реши да започне своята странна игра на шируйска рулетка със съдбата, като целта му в нея бе да загуби. За беда, през всичките тези години и въпреки всичко, което стори по този въпрос, съдбата нито веднъж не благоволи да му обърне внимание и да го накаже за дързостта му.

Гай Юлий Цезар нервно превключи телевизора на друга програма, защото мислите в които изпадна започваха да го потискат. Той отново не намери нищо интересно и прескочи сто канала напред, пускайки сто и първия. На екрана пред него се вихреше порно за содомити, което пък съвсем се разминаваше с представите му за забавление откак се върна от Контрацептив-Бета, затова мъжът рязко изключи устройството и се облегна уморено назад в креслото.

Отвъд отсрещната стена се чуваше ужасен шум. За негова изненада, макар хотелът външно да изглеждаше празен, явно имаше и друг посетител и този посетител бе взел стая тъкмо в съседство с неговата. Там, гостът в момента бясно блъскаше по стената и освен това, водата в банята му шуртеше с такава смущаваща сила, че сравнен с нея, грохотът на могъщият Ангзайъти с положителност щеше да изглежда като плахо ромолене на срамежливо пролетно ручейче. Гай раздразнено стана от креслото, захвърляйки дистанционното и отиде до вратата на терасата да надникне през нея. Мозъкът му просто недоумяваше, какво толкова може да ремонтира човек в хотелската си стая!

За съжаление, нищо не се виждаше. Мъжът предпазливо промуши глава навън и проточи шия, опитвайки се да различи нещо през процепите на междинната преграда. Съседната тераса изглеждаше празна и вратата й бе разямена въпреки силната жега, лъхаща от пустинята. В същото време, климатичната инсталация вътре буботеше надута до максимум, което също доста допринасяше за високото ниво на шума. Гай остана силно озадачен.

Той се измъкна тихо на своя балкон, след което се надвеси над парапета и се опита да надникне по-добре оттатък. Не съумя да види цялото помещение, но гледката запали допълнително любопитството му. В близкия край на стаята се забелязваше една мощна туристическа горелка, върху която вреше отвара, вдигаща ужасно много пара – вероятно затова и вратата към балкона седеше отворена. В далечния край пък, в открехнатата баня, йонната вана буквално преливаше и бленд-сифонът правеше отчаяни опити да изсмуче излишната вода. Последният странен детайл сцената беше, че някой упорито чукаше с нещо край стената срещу горелката, но за съжаление, от тази позиция не можеше да се установи кой е.

Гай Юлий Цезар леко се отдръпна назад и понечи да влезе обратно в собствената си стая. Той не стигна до особени изводи в разследването си, но най-вероятно се касаеше за твърде екзотичен гост, опитващ се да прави твърде екзотичния си чай по твърде екзотичен начин. Мъжът тъкмо се обръщаше, когато нещо изненадващо проблясна в очите му отстрани и го накара рязко да се спре и да премижа. Същевременно, съвсем наблизо се чу тежко пърхане и в добавка на това, едно грозно и шумно „пуф“.

Гай не разбра почти нищо от цялата ситуация. Когато той съумя да се отърси от изненадата си и да се огледа, наоколо беше пълно с разхвърчала се навсякъде черна и бяла перушина, а една безформена сивкава топка се мяташе бясно из въздуха около него като пумпал с нарушен център на тежестта. Още преди Цезар да се осъзнае напълно, топката вече се приземяваше на съседната тераса в лицето на плешив мъж с цветна тахайска риза и къси панталони, явно изскочил от съседната стая да види какво става.

Новодошлият, от своя страна, също не успя да разбере много от ситуацията. След малко обаче, когато очите му със закъснение се фокусираха върху топката и ръцете му инстинктивно се вдигнаха да го предпазят от плискащата се наоколо кръв, плешивецът с внезапен ужас осъзна, че всеки момент ще посрещне с носа си трупа на изключително стар и тлъст усурийски гълъб, който само преди миг е бил прострелян вместо главата на Гай от неизвестен засега извършител.

Очите на потърпевшия рязко се разшириха, устата му провисна в израз на безпомощност и после съзнанието му услужливо го напусна за да му спести травмиращото усещане, което очевидно го чакаше след секунди. Тялото на мъжа несигурно се огъна и тежко тупна на пода на съседната тераса, като главата му се удари в стъклото на вратата, докато кървавият труп пък, безмълвно отхвърчаваше някъде надолу към партерния етаж на хотела, леко встрани от централния вход.

Гай изненадано се огледа, както обикновено в такива ситуации – без никаква емоция, но единственото, което успя да види беше още един кратък отблясък на върха на дюната срещу хотела, почти на нивото на неговия балкон. Приличаше на отразена слънчева светлина от повърхността на стъкло. Всъщност имаше и още нещо, което той видя, но то изглеждаше по-скоро странно. Наподобяваше мираж на полеви лагер, разположен непосредствено зад билото, ала за беда, видението се оказа прекалено размито и полупрозрачно за да се каже със сигурност дали наистина е нещо такова или не.

Секунда по-късно, то премигна плавно и избледня, след което изчезна напълно без да даде повече никакви обяснения нито за себе си, нито за стрелеца, нито за появата на мистериозния и злощастен гълъб от преди малко.


©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Хотел „Половин звезда“ – Глава 12 | криминално-фантастичен роман

Фантастична детективска история на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, sibelius, arneston, сибелиус, арнестън