Когато Гай Юлий Цезар за първи път осъзна, че нещо не е наред с него – веднага след инцидента с товарния влак – той се почувства ужасно нелепо и съответно му се прииска да умре по ужасно нелеп начин. За това, вероятно изигра роля и фактът, че след като ционистите от „Войни на съдбата“ взривиха родната му планета, той загуби връзка с миналото и животът му някак си се изпразни от съдържание. Освен това, у него вече се прокрадваше съмнението, че може би наистина е безсмъртен и му се искаше да си го докаже. През следващите няколко месеца, мъжът направи какво ли не да изпита новопридобитата си или по-скоро новоосъзната дарба, като отначало започна по-предпазливо и плахо, с по-конвенционалните методи.

Първо взе един огромен „Магнум“ – сто осемдесет и шести калибър със зловещи ураниеви патрони и опря тръпнещото си слепоочие в него. Главата му буквално изчезна в необятната цев и спокойно можеше да се очаква, че оръдие с такива размери ще го обезглави за хилядна от секундата. Гай пое дълбоко въздух, присви очи, стисна зъби и безотговорно натисна спусъка за да отнеме веднъж и завинаги уникалното си качество да оцелява, ако въобще го имаше. Ако пък го нямаше – все едно! И без друго, всичките му приятели и познати бяха вече мъртви и той беше последният от вида си.

В следващия миг, спусъкът на оръдието съвсем лекичко щракна, но затова пък цевта му експлодира с такъв чудовищен трясък, че накара всички невинни летящи твари от ненаселената с хищници планета Нереида-3, да подскочат стъписани за първи път в живота си, изпитвайки непознатото за тях чувство на страх. Птиците панически се изстреляха от дърветата, хвръкнаха стремглаво нагоре и не спряха, чак докато не достигнаха външните слоеве на атмосферата, защото действително бяха ужасени както никога досега. После те започнаха да падат като странни пернати метеорити, задушени от липсата на азот, който им бе необходим за да дишат. Накрая, докато пикираха надолу, сърцата на повечето от тях се пръснаха вследствие на рязката смяна на налягането.

Тътенът от изстрела бавно и заглъхващо отшумя в далечината и Гай Цезар предпазливо отвори очи. Все още беше жив, от което той не се изненада особено. Оказа се, че нещо бе заседнало в цевта на огромното му оръжие и то е гръмнало назад, отнасяйки вместо неговата глава, главата на един от дошлите да видят как Гай няма да умре сеирджии.

Веднага след като осъзна ситуацията, нещастният самоубиец бръкна недоволно в раницата си и извади резервното си, по-малко оръжие, което беше подготвил за да повтори експеримента си. Неговият спусък също щракна тихо, но за разлика от предния път, сега изобщо нищо не последва. Явно отново имаше засечка. Интересно, че пистолетът засече и на втория, третия, четвъртия и шестия път от опитите на Гай. Не засече единствено на петия, когато за да го тества, той гръмна във въздуха. Затова пък засече на седмия!

Мъжът хвърли разочаровано и втория „Магнум“ на земята и в този момент, той вече беше безумно богат, защото фирмата производител – „Магнум Гънс енд Сейфти Рейзърс“, даваше фантастична гаранция от десет хиляди години и премия от сто милиарда източновселенски кредита за открит дефект в който и да е от продуктите й. В случая, Гай разполагаше с два такива продукта, ала за жалост, той не желаеше да се възползва от наградата си, а чисто и просто да умре. Така се провали първият от опитите му да разреши проблемите с необичайната си дарба.

Скоро след случката, безсмъртният самоубиец изпробва и други – доста по-глупави и по-прости, но поради това и по-сигурни и по-ефективни начини за предизвикване на смърт. Например, опита се да обеси, да се удави и да се отрови. Не опита да се запали или да се размаже върху скалите, скачайки от умопомрачителна височина, защото тези неща беше запланувал да направи на Брамадор и Иглутеру, ако не успееше тук.

При първият от споменатите тестове, възелът на въжето, разбира се, заяде и не успя да се затегне хубаво, като само ожули леко врата на Гай. Когато той подскочи няколко пъти във въздуха за да му помогне да си свърши работата, въжето пък взе че съвсем се развърза и самоубиецът сконфузено се изтърси на земята.

При втория от опитите му, мъжът уж някак успя в начинанието си – нагълта се с вода, задуши се, загуби съзнание и така нататък – но накрая, неочаквано се оказа изхвърлен от вълните на брега с уста пълна с водорасли, ала същевременно напълно здрав и читав.

Най-нелепо обаче се получи, когато неудачният самоубиец реши да се отрови. Той специално изнамери най-силната отрова във вселената от една малка и прихлупена планета, наречена Бътерфлай-2 в системата Вендуза. Бътерфлай-2 се населява от бътерфлуидите, които са раса от отровители. От всичките й жители няма нито един, върху който да не са правени поне хиляда и осемстотин опита за покушение и малкото оцелели от тях, прекарват времето си в постоянно дебнене един друг, за да докажат изключителността на собствената си отвара върху някой от себеподобните си.

Специално тази субстанция, която Гай си избра, се славеше като най-унищожителното вещество познато във вселената, имащо качествата на универсален отровител. Не само че нямаше органична материя, която да му устои, ами съществуваха и сериозни съмнения, че на него се дължеше загадъчното изчезване на камъните от каменистата планета Бунгур и разлагането им до стъклен пясък. Точно три месеца преди това да се случи, там беше катастрофирал товарен кораб на корпорацията „Експанзия без граници“, превозващ хиляда тона от отровата за изтребването на шанелотите – мили и беззащитни хора, които при разлагането след смъртта си, отделяха благоуханен ензим, стоящ в основата на най-модния напоследък парфюм.

Та тъкмо в този смисъл, Гай грабна с треперещата си от вълнение ръка едно голямо шише от субстанцията, от която дори само една капка, със сигурност щеше погуби всички саблезъби тигри в Бангалор за една-единствена секунда и самоотвержено изпи половин литър от нея. Остави си единствено около двеста грама, с идеята по-късно да се самодовърши като ранен гладиатор, когато организмът му се омаломощи достатъчно. Честно казано, на универсалния отровител той отдаваше най-големите си надежди.

Отначало нищо особено не се случи. Мъжът, между другото, и не очакваше всичко да мине като по вода. По-лошото всъщност беше, че след двадесетина нервни минути, комбинирани с помощни атаки като дишане на отровен газ, гълтане на цианкалий и душене с астилонна торба, все така липсваше резултат. Резултатите дойдоха по-после, когато на двадесет и петата минута, по природа рядката, русолява коса на Гай почти мигновено стана гъста и гарваново черна пред изумените му очи. Той прие метаморфозата за добър признак – значи все пак нещото работеше – но след това, когато на тридесет и втората минута, упоритата му хрема, прихваната докато бродеше из леденостудената Бътерфлай-2 в търсене на отровителя, внезапно изчезна, той започна силно да се съмнява в действието на субстанцията.

Някъде към тридесет и четвъртата минута, Гай Цезар с огромно неудобство усети, че май му никнат два нови зъба, които никой от неговата раса никога не бе имал досега и също, че зрението му постепенно се изостря като на гергитански орел. Малко по-късно, в добавка на това, той почувства и странно остър и непреодолим глад, заради който лакомо се нахвърли върху пет килограма сурово месо, пет килограма сурови картофи и един килограм суров фасул, който не се поколеба да изхруска като фъстъци, просто защото не можеше да чака докато се свари. Сетне мъжът омете и всичката сол и захар, до която успя да се докопа, както и една шепа лешници и три пуканки, останали незабелязани под дивана му, след което най-накрая се спря.

Четири часа по-късно, Гай вече се беше отказал да чака така широко рекламираното смъртоносно въздействие на универсалния отровител. Той изобщо не си направи труда да изпие останалите двеста грама от него, а се тръшна уморено на леглото си и заспа дълъг, неспокоен и кошмарен сън, отритнат и самотен в своето уникално във вселената нещастие.

През последвалите месеци, Гай Юлий Цезар не пропусна да изпробва и по-сложните и извратени методи за самоубийство. Той влезе на няколко пъти в клетките на страховити животни, като ги ръчкаше с ръжен в слабините; завързваше се за опашките на разярени бикове, които го влачеха с километри из острите камънаци на изоставени планети; взривяваше бомби в джобовете си, които неизменно засичаха; тикаше се в огнищата на най-кръвопролитните граждански войни, в най-добрия случай завършващи с пълно унищожение и на двете страни за не повече от седем минути и ако си беше взел премията от „Магнум Гънс енд Сейфти Рейзърс“, вероятно щеше да наеме и най-известните убийци на света да го преследват и затрият.

В един от последвалите многобройни моменти на крайно отчаяние, Цезар даже си позволи да извърши ужасно и зверско престъпление, като нарочно и по най-брутален начин изнасили някаква млада и много обичана научна работничка от една провинциална планета. Заради деянието си, впоследствие той бе хвърлен в затвор с чудовищна слава, от който и стоножка не беше регистрирана да изпълзява навън и независимо от това, без никакъв проблем и още от първия път, мъжът се измъкна оттам. Не стига цялата му, огромна като десет Магеланови облака неудовлетвореност от случващото се, ами и славата на Гай и поклонниците му до този момент толкова се бяха разраснали, че той вече не можеше да измине и два метра без тълпи от зяпачи да висят на гроздове около него, от страх да не изпуснат поредното предизвикателство на жестоко мразения от Смъртта скиталец.

Накрая озверялият до полуда Гай Цезар си купи билет за един фантастично голям круизен лайнер на Наутилус-18, където няма абсолютно нищо друго, освен морета и океани, качвайки се на борда с тридесет килограма протонен експлозив, способен за миг да затрие цяла флотилия. След като корабът стигна до средата на най-големия и дълбок океан, той извади раницата си и без дори да се замисли я детонира, разцепвайки кораба на две като някаква тресчица.

Резултатът от терористичния акт се разигра за не повече от осем минути и половина. Огромното туловище на лайнера се раздели напълно, обръщайки се в леденостудената вода, като двете му половини се завъртяха вретеновидно и безвъзвратно се насочиха в различни посоки по пътя си надолу към дъното – някъде на стотина километра под повърхността. Гай, също както и всички останали, цопна във водата, но за разлика от тях, вместо да се удави, остана тъжно да гледа дъжда от хора, който бавно валеше около него. До този момент, той така бе деградирал от всичките си експерименти, че не изпита и капка угризение за смъртта на двадесет и осемте хиляди човека, които загинаха вследствие на експлозията. По-късно, мъжът броди в продължение на година и половина по дъното на океана в отчаяни опити да намери парче суша, чак докато не го измъкна една случайно гастролираща автоматична сонда за търсене на редки метали.

И тъкмо заради всичкото това, припомняйки си многобройните си патила, в момента Гай нямаше ни най-малка представа защо на този ужасен човек, който го спря пред хотела, даже за миг би му хрумнало да го кандърдисва да участва в нещо тъй безсмислено и идиотско, като Мармаданският фестивал на смъртта.

Той погледна уморено мъжа, който на предния ден едва не бе умрял от уплах при страшно нелепия опит за покушение на балкона му на двадесетия етаж и сетне простичко го попита:

– И защо?

Странният тип запремигва притеснено срещу него и изведнъж се зачуди как да продължи, при все че беше тренирал речта си около стотина пъти преди това. Пустинният вятър рошеше рядката му коса и караше главата му да изглежда като разплетена.

– Ами, защото и двамата ще да спечелим ужасно много пари! – несигурно смотолеви той.

Гай не искаше да печели нищо. Изобщо не му пукаше за никакви пари и още по-малко му пукаше за фестивала, където поради изричния регламент, той най-вероятно нямаше да бъде допуснат за участие.

– И каква ще е вашата роля в действителност? Какво ми пречи да участвам сам, ако въобще исках да участвам! – попита студено Безсмъртният.

Мъжът срещу него за втори път се засуети и обърка.

– Ами, аз познавам регламента като пръстите на ръката си. Освен това, познавам и някои от съдиите. Мога значително да увелича шансовете за успех!

Гай Юлий Цезар бавно поклати глава и нищо не отговори. Беше му писнало от всевъзможни тъпаци и безкрайните глупости, които измисляха. Следваха го навсякъде по петите и не му даваха и миг покой. Точно затова той дойде на Планета, надявайки се, че поне тук ще го оставят на мира, но уви – натъкна се на поредния!

Мъжът безмълвно обърна гръб на Балънтайн Бърбън, както непознатият се бе представил и се зачуди къде в тази огромна пустиня да се завре за да се скрие от навлеците, от които май нямаше отърване. Само преди минути, докато се разхождаше наоколо, той отново беше забелязал отблясък на върха на отсрещната дюна – именно онази, откъдето дойде изстрелът по балкона му предния ден. Явно и там имаше още един откачалник, който го дебнеше. Този път обаче нищо особено не се случи и не се чу нито изстрел, нито пък самото проблясване се повтори.

Цезар изсумтя недоволно и се отдалечи от Бърбън, насочвайки се към хотела без да се обърне повече назад. Сетне той мина през рецепцията, където странните статуи във фоайето пак се бяха разместили и накрая се качи горе в стаята си, вече в ужасно лошо настроение. Докато стори всичко това и докато излезе на балкона, върхът на дюната се беше опразнил. Виждаше се единствено някаква лека неравност по пясъка, сякаш някой бе лежал там, но от подобна далечина и въпреки гергитанското си зрение, Гай не можеше да прецени със сигурност дали не е естествено образувание, вследствие на вятъра.

Мъжът за пореден път нервно се замисли върху случката от предния ден. Очевидно си имаше работа с поредния идиот, които си бе наумил да го убие и дори вярваше, че ще успее. Съвсем очаквано, след малко, тази мисъл се загнезди упорито в съзнанието на Гай и взе да го вълнува, защото страшно много му се прииска да узнае на какъв метод се е спрял този човек. Едва ли разчиташе само на пушката си – трябваше да е невероятен наивник – и сигурно имаше някакво тайно и много ефикасно оръжие, за което никой друг във вселената не беше чувал. Вероятно си струваше, все пак, да се срещне с него и да го попита. Можеше пък и да излезе нещо от цялата тази работа накрая!

©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)