logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
19


Когато Гай Юлий Цезар за първи път изпита някакви съмнения, че нещо не е наред с него – веднага след инцидента с товарния влак – той се почувства ужасно нелепо и съответно му се прииска да умре по ужасно нелеп начин. За това, вероятно изигра роля и фактът, че след като ционистите от „Войни на съдбата“ взривиха родната му планета, той загуби връзка с реалността и животът му някак си се изпразни. Освен другото, у него вече се прокрадваше и убеждението, че може би наистина е безсмъртен. През следващите няколко месеца, мъжът опита какво ли не за да изпробва новопридобитата си или по-скоро новоосъзната дарба, като отначало започна по-предпазливо и плахо с конвенционалните методи.

Първо взе един огромен „Магнум“ – сто осемдесет и шести калибър със зловещи ураниеви патрони и го опря в тръпнещото си слепоочие. Главата му почти изчезна в необятната цев и спокойно можеше да се очаква, че оръдие с такива размери щеше да го обезглави за хилядна от секундата. Гай пое дълбоко въздух, присви очи, стисна зъби и безотговорно натисна спусъка за да отнеме веднъж и завинаги уникалното си качество да оцелява, ако въобще го имаше. Ако пък го нямаше – все едно! И без друго, всичките му приятели и познати бяха мъртви и той беше последният от вида си.

В следващия миг, спусъкът на оръдието съвсем лекичко щракна, но затова пък след него, цевта му експлодира с такъв чудовищен трясък, че накара всички невинни летящи твари от ненаселената с хищници планета Нереида-3, да подскочат стъписани за първи път в живота си, изпитвайки непознатото за тях чувство на страх. Птиците панически се изстреляха от дърветата и хвръкнаха стремглаво нагоре, чак докато не достигнаха външните слоеве на екзосферата, защото действително бяха ужасени както никога досега. После те започнаха да падат като странни пернати метеорити, задушени от липсата на азот, който им бе необходим за да дишат. Накрая, докато падаха надолу, сърцата на повечето от тях се пръснаха вследствие имплозията от рязката смяна на налягането.

Тътенът от изстрела бавно и заглъхващо отшумя в далечината и Гай Цезар предпазливо отвори очи. Все още беше жив, от което той не се изненада особено. Оказа се, че нещо е запушило цевта на пистолета му и той е гръмнал назад, отнасяйки вместо неговата глава, главата на един от дошлите да видят как Гай няма да умре сеирджии.

Веднага след като осъзна ситуацията, нещастният самоубиец бръкна недоволно в раницата си и извади резервното оръжие, което беше подготвил за да повтори експеримента си. Неговият спусък също цъкна тихо, но за разлика от преди, сега изобщо нищо не последва. Явно имаше засечка. Интересно, че пистолетът засече също и на втория, третия, четвъртия и шестия път. Не засече единствено на петия, когато за да го тества, Гай гръмна във въздуха. Затова пък засече отново на седмия!

Мъжът хвърли разочаровано и втория „Магнум“ на земята и в този момент, той вече беше изумително богат, защото фирмата производител – „Магнум Гънс енд Сейфти Рейзърс“, даваше фантастична гаранция от осем хиляди години и премия от триста милиарда източновселенски кредита при открит дефект в който и да е от продуктите й. В случая, Гай разполагаше с два такива продукта, ала за жалост не желаеше да се възползва от наградата си – той чисто и просто искаше да умре. Така се провали първият му опит да разреши проблемите си, произтичащи от странната му дарба.

Скоро след случката, безсмъртният самоубиец изпробва и други – по-глупави и по-прости, но поради това и по-сигурни начини за предизвикване на смърт. Например опита се да обеси, да се удави и да се отрови. Не опита да се запали или да се размаже върху скалите, скачайки от умопомрачителна височина, защото тези неща беше запланувал да направи на Брамадор и Иглутеру, ако не успееше сега.

При първият от споменатите тестове, въжето, разбира се, заяде и не можа да се затегне хубаво, като само ожули леко врата на Гай. Когато той подскочи няколко пъти във въздуха за да му помогне да си свърши работата, то пък взе че съвсем се развърза и конфузно го изтърси на земята.

При втория от опитите, мъжът уж някак си успя в начинанието си – нагълта се с вода, загуби съзнание и така нататък – но накрая неочаквано се оказа изхвърлен на брега с уста пълна с водорасли, но същевременно напълно здрав и читав.

Най-нелепо обаче се получи, когато неудачният самоубиец реши да се отрови. Той специално изнамери най-силната отрова във Вселената, от една малка и прихлупена планета наречена Бътерфлай-2 в системата Вендуза. Бътерфлай-2 се населява от бътерфлуидите, които са раса от отровители. От всичките й жители няма нито един, върху който да не са били пробвани поне хиляда и осемстотин пъти опити за покушение и малкото оцелели от тях, прекарват времето си в постоянно дебнене един друг, за да докажат изключителността на собствената си отвара върху себеподобните си.

Специално тази субстанция, която Гай си избра, се славеше като най-унищожителното вещество познато във Вселената, имащо качествата на универсален отровител. Не само че нямаше органична материя, която да му устои, ами съществуваха и сериозни съмнения, че на него се дължеше загадъчното изчезване на камъните на каменистата планета Бунгур и разлагането им до стъклен пясък. Точно три месеца преди това да се случи, там беше катастрофирал товарен кораб на корпорацията „Експанзия без граници“, превозващ хиляда тона от отровата за изтребването на шанелотите – мили и беззащитни хора, които при разлагането след смъртта си, отделяха благоуханен ензим, стоящ в основата на най-модния напоследък парфюм.

Та, Гай грабна с треперещата си от вълнение ръка голямо шише с тъкмо тази субстанция, от която дори една капка, със сигурност би погубила всички саблезъби тигри в Бангалор за една-единствена секунда и самоотвержено изпи половин литър от него. Остави си единствено около двеста грама, с идеята по-късно да се самодовърши като ранен гладиатор, когато организмът му се омаломощи достатъчно. Честно казано, на универсалния отровител той отдаваше най-големите си надежди.

Отначало нищо особено не се случи. Мъжът, между другото, и не очакваше всичко да мине кой знае колко гладко. По-лошото всъщност беше, че след двадесетина нервни минути, комбинирани с подсилващи атаки като дишане на отровен газ, гълтане на цианкалий и душене с астилонна торба, все така липсваше резултат. Резултатите дойдоха по-после, когато на двадесет и петата минута по природа рядката, русолява коса на Гай почти мигновено стана гъста и гарваново черна пред изумените му очи. Той сметна метаморфозата за добър признак – значи все пак нещото работеше – но след това, когато на тридесет и втората минута, хремата му, прихваната докато бродеше из леденостудената Бътерфлай-2 в търсене на отровителя, внезапно изчезна, той нервно се замисли и започна да се съмнява в действието на субстанцията.

Някъде към тридесет и четвъртата минута, Гай Цезар с огромно неудобство усети, че май му никнат два нови зъба, които никой от неговата раса никога не е имал и също, че зрението му постепенно се изостря като на гергитански орел. Малко по-късно, в добавка той почувства и странно остър и непреодолим глад, заради който лакомо се нахвърли върху пет килограма сурово месо, пет килограма сурови картофи и един килограм суров фасул, който не се поколеба да изхруска като фъстъци, просто защото не можеше да го чака да се сготви. Сетне мъжът омете и всичката сол и захар, до която успя да се докопа, както и една шепа лешници и три пуканки, останали незабелязани под дивана му, след което се спря.

Четири часа по-късно, Гай вече се беше отказал да чака така широко рекламираното смъртоносно въздействие на универсалния отровител. Той изобщо не си направи труда да изпие останалите двеста грама от него, а се тръшна уморено на леглото си и заспа дълъг, неспокоен и кошмарен сън, отритнат и самотен в своето уникално във Вселената нещастие.

През последвалите месеци, Гай Юлий Цезар не пропусна да изпробва и по-сложните и извратени методи за самоубийство. Той влезе на няколко пъти в клетките на страховити животни, като ги ръчкаше с клечки в слабините; завързваше се за опашките на разярени бикове, които го влачеха с километри из острите камънаци на изоставени планети; взривяваше бомби в джобовете си, които засичаха; тикаше се в огнищата на най-кръвопролитните граждански войни, в най-добрия случай завършващи с пълно унищожение и на двете страни за не повече от седем минути и ако си беше взел премията от „Магнум Гънс енд Сейфти Рейзърс“, вероятно щеше да наеме и най-известните убийци на света, за да го преследват до смърт и затрият.

В един от последвалите многобройни моменти на отчаяние, Цезар даже си позволи да извърши ужасно и зверско престъпление, като нарочно и по брутален начин изнасили някаква млада и обичана научна работничка от една провинциална планета. Заради деянието си, впоследствие той бе хвърлен в затвор с чудовищна слава, от който и стоножка не беше регистрирана да изпълзява навън и независимо от това, без никакъв проблем и още от първия път, се измъкна от там. Не стига цялата му, огромна като десет Магеланови облака неудовлетвореност от случващото се, ами и славата на Гай и поклонниците му до този момент толкова се бяха разраснали, че той вече не можеше да измине и два метра без тълпи от зяпачи да висят на гроздове около него, от страх да не изпуснат поредното предизвикателство на жестоко мразеният от Смъртта скиталец.

Накрая озверялият до полуда Гай Цезар си купи билет за един фантастично голям круизен лайнер на Наутилус-18, където няма абсолютно нищо друго, освен морета и океани, качвайки се на борда с тридесет килограма протонен експлозив, способен за миг да затрие цяла флотилия. След като корабът стигна до средата на най-големия и дълбок океан, той извади раницата си и без дори да се замисли я детонира, разцепвайки кораба на две като някаква тресчица.

Резултатът впоследствие се разигра за осем минути и половина. Огромното туловище на лайнера се раздели напълно и се обърна в леденостудената вода, като двете му половини се завъртяха вретеновидно и безвъзвратно се насочиха в различни посоки по пътя си надолу към дъното – някъде на стотина километра под повърхността. Гай също, както и всички останали, цопна във водата за един миг, но за разлика от тях, вместо да се удави, остана тъжно да гледа дъжда от хора, който бавно валеше наоколо. По същото време, той така бе деградирал от всичките си експерименти, че не изпита и капка угризение за смъртта на двадесет и осемте хиляди човека, които загинаха заради него. По-късно, мъжът броди в продължение на година и половина по дъното на океана в отчаяни опити да намери парче суша, чак докато не го измъкна една случайно гастролираща автоматична сонда за добив на редки метали.

И тъкмо заради всичко това, припомняйки си многобройните си патила, в момента Гай нямаше ни най-малка представа защо на този ужасен човек пред хотела, даже за миг би му хрумнало да го кандърдисва да участва в нещо тъй безсмислено и идиотско, като Мармаданският фестивал на смъртта!

Той погледна уморено мъжа, който предния ден едва не умря от уплах при страшно нелепия опит за покушение на балкона му и сетне простичко го попита:

– И защо?

Странният тип запремигва притеснено и изведнъж се зачуди как да го убеди, при все че беше тренирал речта си около стотина пъти преди това. Пустинният вятър рошеше рядката му коса и караше главата му да изглежда като разплетена.

– Ами, защото и двамата можем да спечелим ужасно много пари! – несигурно смотолеви той.

Гай не искаше да печели нищо. Изобщо не му пукаше за никакви пари. Още повече пък не му пукаше за фестивала, където поради изричния регламент, той най-вероятно нямаше да бъде допуснат за участие!

– И каква е вашата роля в действителност? Защо да не участвам сам, ако въобще исках да участвам! – попита хладно Безсмъртният.

Мъжът срещу него за втори път се засуети.

– Ами, аз познавам фестивала като пръстите на ръката си. Освен това, познавам и някои от съдиите. Мога значително да увелича шансовете ви за успех!

Гай Юлий Цезар бавно поклати глава и нищо не отговори. Беше му писнало от всевъзможни тъпаци и идиотските глупости, които непрестанно измисляха. Следваха го навсякъде по петите и не му даваха и миг покой. Точно затова той дойде на Планета, надявайки се, че поне тук ще го оставят за малко на мира, но уви – натъкна се на поредния!

Мъжът безмълвно обърна гръб на Балънтайн Бърбън, както непознатият се представи и се зачуди къде в тази празна пустиня би могъл да се завре за да се скрие от навлеците, от които явно нямаше отърване. Само преди миг, докато се разхождаше, той отново беше мярнал отблясък на върха на отсрещната дюна – именно онази, откъдето дойде изстрелът по балкона му предния ден. Явно и там имаше още един откачалник, който го дебнеше. Сега обаче нищо особено не се случи след блясването – не се чу нито изстрел, нито пък самото то се повтори.

Цезар изсумтя недоволно и рязко се завъртя към хотела, плъзвайки се покрай Бърбън без дори да го погледне повече; минавайки през рецепцията, където странните статуи във фоайето пак се бяха разместили и накрая качвайки се горе в стаята си, вече в ужасно лошо настроение. Докато стори всичко изброено и докато излезе на балкона, върхът на дюната беше опразнен. Виждаше се някаква лека неравност в пясъка сякаш някой бе лежал там, но от подобна далечина и въпреки гергитанското си зрение, Гай не можеше да прецени със сигурност дали не е естествено образувание вследствие на вятъра.

Той за пореден път нервно се замисли върху случката от предния ден. Някой идиот определено си беше наумил да го убие и явно си вярваше, че е способен да го стори. Съвсем неочаквано тази мисъл силно развълнува Гай и на него страшно много му се прииска да се срещне с този мъж и да узнае какъв е истинският способ, на който се е спрял. Едва ли разчиташе единствено на пушката си. Трябваше да е наистина малоумен, за да вярва в това!


©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Хотел „Половин звезда“ – Глава 19 | криминално-фантастичен роман

Фантастична детективска история на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, sibelius, arneston, сибелиус, арнестън