logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
20


– Едно нещо не разбирам – бавно поклати глава Нел Кенди, докато се опитваше да си играе с една от странните лазерни писалки на бюрото на Венкатеш, представляваща нещо като пенис, стърчащ от продълговата вагина с два входа. – Нали всичко уж беше наред при пробите? Как така работата изведнъж се скапа?

Венкатеш неволно се смръщи при думата „скапа“, при все че не искаше да го показва.

– Нищо не се е скапало, за Бога! Това е временно объркване. В края на краищата, ти си програмист и много добре знаеш, че винаги се получават грешки в кода. Всеки продукт си има алфа, бета и финална версия!

Нел обаче не прие думите на съдружника си по начина, по който на последния му се искаше.

– Каш, ние вече продадохме програмата на военните! Вече не става дума за алфи и бети. Тази версия въобще не предполага някакви дори средно сериозни проблеми, а ние тук говорим за тотален провал. Системата ни върши пълни глупости и не координира по никакъв начин действията на войниците и бионтите! – настоя той.

Венкатеш отново стисна устни.

– Виж, Нел, ти винаги си бил негативист и все прибързваш с черните краски. И сега правиш същото! Трябва единствено да включим Бронкс към оригиналния код на Алоха и тя ще оправи всичко. Все още има надежда нещата да се наредят!

– Знаеш ли, странно е, че го казваш, защото тъкмо това ме смущава! Говорим за оправяне на системата, а всъщност не оправяме нищо. Ние се молим Алоха да филтрира цялата комуникация вместо нас, все едно тя е някакво разумно същество. Само дето Алоха не е разумно същество, Каш!

Нел пусна писалката на бюрото в изблик на нервност, но понеже ръката му някак увисна във въздуха без да има какво да прави с нея, той грабна друга от моливника. Тази изглеждаше още по-странна – не можеше да се оприличи на абсолютно нищо конкретно – затова след малко той хвърли и нея. В главата му внезапно изникна споменът как като ученик, баща му сменяше лазерния пълнител на неговите писалки с някаква тръбичка с мастило, защото била по-евтина. Тя, естествено, винаги се разливаше в най-неподходящия момент и другите ученици му се подиграваха за това.

Венкатеш рязко стана от стола зад бюрото си и отиде до панорамния прозорец на кабинета. Мразеше сцени като тази, в която трябваше да обяснява очевидни неща на съдружниците си. В подобни моменти се чувстваше така, сякаш те го дърпаха назад.

– Прав си, Нел! – съгласи се той без да се обръща. – Алоха не е разумно същество, но не е и обикновена програма както ти я нарече! Дори не може да се каже, че е програма в истинския смисъл на думата! При всички случаи, за разлика от теб, тя е в състояние да изчислява девет цяло и седем по десет на седемнадесета степен разклонения в секунда. Мислиш ли, че ти самият би могъл да покриеш една нейна минута работа, даже за половин година? Колко време смяташ, че ще ни трябва, за да преизчислим средата на Бронкс и да го вдигнем на крака?

Нел нищо не отговори. Той изобщо не мислеше, че би могъл да прегледа само уводните калкулации на кода за половин година, защото добре съзнаваше, че не е и никога не е бил кой знае колко добър програмист. Именно поради този факт, когато с неговия съколежанин – Анибал Рекстън се свързаха с Венкатеш за да основат „Сайбър Вектор“, на него се падна задачата да бъде момче за всичко. Сикхвамрами беше главният идеен разработчик и маркетингов и програмен директор, а Рекстън – главният инженер на фирмата. Не в това обаче се състоеше проблемът! Работата беше там, че маркетинговият директор избърза и продаде Бронкс на военните без напълно завършено тестване на системата.

– Между другото, на този етап никак не можем да сме сигурни какъв точно ще е резултатът след намесата на Алоха – обади се най-накрая Анибал, който до този момент бе седял безмълвен, защото чувстваше, че по-скоро би заел страната на Нел, а Венкатеш щеше да се почувства под обсада, ако го направеше. – Как тогава бихме могли да знаем, че постъпваме правилно като я включваме и че тя действително ще реши проблема?

Венкатеш неочаквано се обърна.

– А някой от вас има ли по-добро решение в тази ситуация?

Никой от двамата му опоненти не отговори. Те бяха наясно, че са в задънена улица, но също така не бяха и склонни да поемат допълнителни рискове.

– Бихме могли поне да опитаме и да видим какво ще стане – продължи Сикхвамрами, след като протоколно остави съдружниците си да помислят. – А междувременно, самите ние ще сме в състояние да огледаме нещата на спокойствие. Алоха първо ще ни купи малко време и второ, може да ни наведе на идеи, за която не се сещаме в момента!

Нел се поразмърда неуверено на стола си и отвори уста, но после я затвори. Не му се искаше да казва, каквото имаше да казва, тъй като Венкатеш явно приемаше нещата доста лично и то щеше да доведе до скандал, а той от малък не понасяше караници. Накрая, въпреки всичко, се реши да го каже, понеже чувстваше че е наистина важно.

– Как ще коригираме резултата от намесата на Алоха, ако случайно се получи не такъв, какъвто си го мислим? – попита той. – Знаеш, че тя е напълно автономна и съответно – почти неконтролируема. Веднъж задействана, тя вероятно няма да приеме никоя от командите ни като императивна!

Венкатеш очакваше подобно възражение. Не разполагаше с готов отговор на него, но знаеше, че все някой от двамата ще се хване за това. Истината беше, че той също силно се притесняваше, осъзнавайки цялата несигурност на операцията, но в случая нямаше избор. Никой от съдружниците му не се занимаваше с маркетинга и не оценяваше финансовия риск за проекта като цяло. Единствен той, отговаряше за продажбите. Те просто не се интересуваха от подобни проблеми!

– Ще изключим Алоха и ще програмираме ръчно, ако се стигне дотам – не особено убедено отговори той.

Анибал изобщо не го изчака да довърши изречението си докрай.

– Казваш го само ей-така, нали? Хрумването ти е абсолютна лудост и ти прекрасно го знаеш! Кодът на Бронкс дотук е толкова масивен, че ние даже не знаем колко точно. В същото време, възможностите на Алоха да го препрограмира са необятни. Дори десет минутното им скачване може да доведе до практически непроследими корекции!

За съжаление, думите на Рекстън бяха самата истина. Венкатеш се изкушаваше да каже, че ще направят бекъп на Бронкс, но не можеше. В момента за който говореха, Алоха заедно с Бронкс, щеше да има контрол и върху войниците, които пробно бяха закачени вътре в него. Бекъпът на системата нямаше как да бъде направен докато те са там, а и не би възстановил потенциалните нарушения в техните мозъци, ако такива възникнеха!

Накрая Нел тихо предложи онова, което изглежда беше единственото разумно решение. Или поне той така мислеше.

– Добре, тогава! Да предположим, че използваме Алоха, все пак. Аз все така не виждам защо трябва да правим нещата тайно от военните? Не е ли по-целесъобразно да им кажем, че се налагат някои допълнителни тестове, да изключим временно достъпа на сървърите им до нас, после да включим Алоха вече в изолирана среда и да видим какво ще стане в сухите симулации. По този начин, няма да има абсолютно никакъв риск!

Венкатеш изведнъж вдигна глава и погледна Нел някак странно разсеяно. Очите му гледаха към неговите, но сякаш фокусираха стената зад него. В същия този момент, Анибал пък бе забил поглед в плота на бюрото между тримата и мрачно мълчеше, може би търсейки разрешение на проблема. Така или иначе, никой от запитаните не отговори.

– Имате ли нужда от нещо, господин Сикхвамрами? – внезапно изчурулика един приятен женски глас, прекъсвайки напрегнатата атмосфера в кабинета. След това малкото, красивото лице на новата секретарка на Венкатеш светна върху вградения екран на бюрото му, усмихвайки се сияйно. – Да ви донеса ли нещо да си хрупате с уискито?

– Не, благодаря ти, Поли! Няма нужда! – побърза да отклони предложението шефът й, припомняйки си какъв невероятен късмет бе имал с нея. Обикновено на интервюта идваха какви ли не грозотии от всевъзможни краища на галактиката, преди да се появи някое секси парче. Този път, той беше случил на секретарка още от самото начало!

– Сигурен ли сте, господин Сикхвамрами? Не искате ли да дойда и да ви нагъделичкам тримцата, както сте там?

Венкатеш, между другото, искаше. Искаше също и доста други неща, но от чисто благоприличие изчакваше малко преди да се пресегне за тях. Все пак не му се щеше да подплаши Полийн и да я изтърве, преди да е опознал в тънки детайли цялото й изумително тяло.

– Засега не. Благодаря ти, Поли! Може би по-късно! – не издържа той и похотливо й се усмихна.

Момичето също отвърна с усмивка и сетне лицето й постепенно взе да потъмнява и да изчезва от плота.

– Е? – припомни въпроса си Нел, изчаквайки за кратко да поотмине тежката сексуална закачка с гъделичкането, която някак си не се връзваше с дискусията им.

Венкатеш върна поглед върху съдружника си, но сега много по-съсредоточено от преди. Не възнамеряваше да шикалкави повече, защото всъщност нямаше и смисъл. Истината рано или късно щеше да излезе наяве и беше по-добре то да стане сега.

– Не можем да кажем на военните, че имаме нужда от нови тестове – започна той, – защото както ти сам отбеляза Нел, вече им продадохме Бронкс като финална версия. Прави сте, че вината за прибързването ни вероятно е моя, но така или иначе, те наляха една камара пари и ако върнем нещата назад сега, повече никога няма да получим проект от компанията-майка. Това ще бъде краят ни като фирма. Алоха е единствената ни надежда в момента!

– Глупости! Няма да сме нито първите, нито последните, които влизат повторно в бета разработки в рамките на Сайбър Индъстрийз. Бронкс е твърде сложна система! След около – тук Нел се позапъна за кратко, – след около няколко месеца ще излезем на чисто с кода и ще пуснем обратно финалната версия. Междувременно, ще върнем парите на военните и ще си ги вземем пак като приключим!

Венкатеш само изгледа съдружника си и мълчаливо завъртя глава към прозореца. Той остана известно време така, което беше странно и подозрително. Предложението звучеше съвсем логично и разумно, но поведението на програмния директор подсказваше, че е неизпълнимо. След около десетина секунди, Сикхвамрами напълно оправда съмненията, които още не бяха успели да връхлетят Нел както трябва.

– Мога да възстановя моя дял от аванса – безизразно прозвуча гласът му без самият той да обръща поглед назад – максимум до една четвърт и то, няма да е много скоро. Може би месец, два или повече.

Веднага след това, кабинетът изведнъж потъна в неимоверно тежка тишина. Нел не намери никакви думи да отговори на чутото. Той мълчеше и се опитваше да асимилира изявлението на Венкатеш, докато умът му бавно се удивляваше как последният е успял да изхарчи такава колосална сума за толкова кратко.

След малко, мъжът все пак потърси подкрепата на Анибал, завъртайки глава настрани към него, защото настоящата тишина продължи прекалено дълго. Рекстън обаче не си направи труда да отвърне на погледа му. Той седеше все така забил очи в плота на бюрото и продължаваше да мисли. Изглеждаше мрачен. Ако можеше да надникне в главата му, Нел щеше да разбере, че в момента ужасно се проклинаше задето се бе подвел по глупавия ентусиазъм на Венкатеш, но за съжаление, Кенди нямаше как да направи подобно нещо.

Просто в един кратък миг на слабост или дори на безумие, Анибал се уплаши, че някой ще вземе да купи онази малка планета наречена Канопус, която той така силно хареса и отиде да я капарира. Един-единствен път в живота си бе постъпил импулсивно и съвсем естествено, веднага сгреши! Както и да е, сега беше вече късно за каквото и да било, затова той нищо не спомена пред съдружниците си. Остана единствено да мълчи и да гледа съсредоточено в бюрото.


©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Хотел „Половин звезда“ – Глава 20 | криминално-фантастичен роман

Фантастична детективска история на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, sibelius, arneston, сибелиус, арнестън