Хънт Хънтър седеше на върха на своята разузнавателна дюна и напрегнато, но също и някак разсеяно, наблюдаваше долината под себе си. От няколко часа вече се беше отказал да държи точна сметка за времето, от което висеше тук. Всъщност, не че се отказа, ами по-скоро чувстваше, че е свръх силите му да се съсредоточи в тази иначе присъща за него задача.

Освен това, нямаше ни най-малка представа какво да прави оттук насетне. От една страна все още му се искаше да слезе долу в хотела и да се убеди отблизо, че наистина е видял майка си, но от друга пък, не виждаше смисъл. Само преди мъничко, съществото, което толкова приличаше на нея излезе пак и той успя да го разгледа по-обстойно. Това действително беше тя – жената, която според баба му, му е дала живот. Не съществуваше повече никакво съмнение!

Хънтър се размърда неспокойно и за сетен път се взря в окуляра на карабината си. Незнайно защо, той продължаваше да изпитва нужда да гледа натам, сякаш се надяваше, че следващия път нещата може магически да се променят и майка му изведнъж да се превърне в някой друг. Той добре осъзнаваше, че цялата ситуация с нейното присъствие тук е твърде абсурдна, но в същото време, не можеше и да се съмнява повече – жената дори му махна с ръка, когато го забеляза накрая. Този жест го ужаси най-силно от всичко.

Възможно ли бе баба му, все пак да го е лъгала през всичките тези години? Да му е показвала снимка на напълно непозната, която той сега срещаше по някаква гротескна и необяснима случайност? Или още по-лошо – баба му изобщо да не е истинската му баба, а да го е взела от някой интернат и да му е измислила фалшиво семейство, за да го предпази от истината?

Мъжът рязко тръсна глава, категорично отхвърляйки последната възможност. Хънт Хънтър обичаше баба си. Тя беше единственото близко същество в живота му и той не искаше да повярва, че го е излъгала, дори и с най-добри намерения. Вероятно по-скоро ужасната планета, на която се намираше му въздействаше по странен начин. От миналата нощ насам, той чувстваше едно твърде упорито и необяснимо присъствие около себе си, сякаш в заобикалящата го пустиня дебнеше нещо много опасно и коварно. Може би постоянната напрегнатост от това му играеше номера. И все пак, видението отпреди малко изглеждаше прекалено истинско и осезаемо за да е само халюцинация.

Ловецът бавно обходи хотела с пушката си и после угнетено спусна оръжието, оставяйки го до себе си. Всичко по етажите изглеждаше неподвижно засега. Жената я нямаше никъде, ала отсъствието й съвсем не го успокои. Всъщност през последните два часа той толкова бе психясал заради нея, че не бе в състояние да мисли за абсолютно нищо друго. Беше забравил обичайната си свръхпредпазливост и на няколко пъти се остави Гай Юлий Цезар и шишкото от съседната стая да забележат отблясъци от окуляра на карабината му. Просто щеше да се побърка, ако цялата неизвестност в ситуацията продължеше още дълго.

Хънтър внезапно изпита поредния силен подтик да слезе долу в хотела и да се увери на място как стоят нещата. И този път обаче, той не помръдна. Подсъзнателният страх да се срещне с майка си, досега смятана от него за мъртва, го сковаваше напълно. От друга страна, идеята че тя всъщност можеше да не е жива, а да е материализация от някакво отвъдно измерение, го ужасяваше дори повече. А най-много го побъркваше мисълта, че той на практика никога не я бе познавал и не знаеше какво да й каже, ако застане пред нея. Тази му слабост го разяждаше отвътре, защото му напомняше за баща му и дядо му – страхливи кучи синове, които никога през живота си не поемаха отговорност и вечно се криеха от проблемите си. Даже и извинението, че ако жената се окаже единствено халюцинация, слизайки долу, Хънт щеше да компрометира мисията си, не му помагаше да се успокои особено.

Мъжът се загледа в пушката, лежаща на пясъка до него и се замисли. Вятърът тихо свиреше в дулото й и търкаляше ситни песъчинки навътре в цевта, но за щастие, тя притежаваше хитроумна антиблокираща система, закупена от Корунгай-Дзета и нищо не бе в състояние да я накара да засече. Той безрезервно разчиташе на оръжието за изпълнението на мисията, с която пристигна на Планета и която между другото, силно го тревожеше напоследък. От известно време у ловеца се прокрадваше неясния, но осезаем страх, че може би все пак няма да успее със замисъла си.

Хънт Хънтър беше родом от далечната звездна система Преториус, състояща се от четири малки планети и единствената причина да дойде в този забутан ръкав на края на вселената, бе да убие Гай Юлий Цезар. В това той се закле преди много години и тази му клетва определи целия му жизнен път оттам насетне, макар че той твърде дълго отлага изпълнението й поради ред извинения, които не винаги можеха да минат за основателни. Най-накрая, след толкова чакане, мъжът се зае със задачата и именно заради това, терзаещите го в момента страхове го караха да се чувства ужасно зле и да се опасява че пак ще се откаже.

Цялата негова обсесия по отношение на безсмъртния Гай, започваше далеч назад, в невръстното му детство и в известен смисъл, даже беше предопределена още от времето преди самият Хънт да се роди. Подобно на всички други цивилизации по света и неговата, многократно се бе сблъсквала с предизвикателства, особено в началните етапи на развитието си. Обикновено, навсякъде другаде това са войни със съперничещи племена, кланове или държави, но на Преториус хората не познаваха съперничеството помежду си. Те просто не разбираха живота по този начин. В същото време, те имаха друг, не по-малко опасен естествен противник.

От дълги векове, в затънтените гори на Преториус-4, заедно с тях обитаваше и едно странно същество, което винаги бе заплашвало интегритета на преторианците като нация. През годините, те постоянно воюваха с него, устоявайки на набезите му с променлив успех, докато в един момент, едно хитроумно изобретение, наречено дистанционен фригитмайстер, не наклони изцяло везните в тяхна полза.

Въпросното странно същество беше на практика толкова странно, че нямаше аналог във вселената. Наричаше се Тиранозавър-Секс и както името му подсказваше, то се характеризираше с неутолим сексуален глад. Толкова голям, че прескачаше всякакви генетични и видови бариери и цяла плеяда контесори от Преториус, така и никога не успяха да обяснят как популацията му се запазва устойчива при такова мащабно разпиляване на семенен материал.

За разлика от съхранението на тиранозавърския вид, това на преторианците обаче беше поставено под въпрос преди нещата да се обърнат. По някаква неясна причина, жените от Преториус забременяваха след изнасилвания от звяра, каквито ужасно често се случваха заради общия хабитат на двата вида и сетне те, не само трябваше да абортират, за да не родят изроди, но и да носят стигмата на позора си за цял живот. Никой мъж не искаше повече да се обвърже с тях и така, раждаемостта постепенно намаляваше. Точно в този смисъл, фригитмайстерът се появи съвсем навреме и косвено успя да реши проблема с нападенията. Той представляваше дистанционен излъчвател, чиито вълни трайно увреждаха сексуалния апетит в женската част от животните. Лека-полека, те доведоха до упорити нарушения във възпроизводството на вида и впоследствие – до почти пълното му изчезване.

Тази епохална борба в действителност не се случи по времето на самия Хънт, а в по-ранните и нецивилизовани векове. По времето на неговата майка, Т-Секс бяха вече силно оредели и дори вписани в Червената книга на изчезващите видове, ала въпреки всичко, по едно странно стечение на обстоятелствата, тя се оказа една от засегнатите. Работата беше там, че като отесор по съзерцание, майката на Хънтър редовно преподавала в сто петдесет и три университета на Преториус-3 и Преториус-4 и нерядко се случвало да работи върху проблеми от обществена значимост, като бездънната сексуалност на ужасните същества, например. Тъкмо в един такъв случай, когато тя изследвала наскоро заловен образец, съдбата й неочаквано се преобърнала, пресичайки се с неговата. Това станало след като в унеса на научната си дейност, някак си забравила да затвори вратата на клетката му и неусетно се отплеснала по резултатите на един от тестовете. В този момент, коварното животно незабелязано се измъкнало навън, приближило се изотзад и вероломно я изнасилило преди тя да успее да осъзнае какво става. Сетне охраната веднага се намесила и го застреляла на място, но белята вече била станала, защото тиранозаврите, по принцип, нямали нужда от кой знае колко време, за да я свършат.

Въпреки травмиращия инцидент, майката на Хънт се съвзела бързо и още на следващия ден продължила с тестовете си. Самата тя била изключително силна и борбена жена, според твърденията на баба му, но също и болезнено отдадена на работата си. Ето защо, за никого не било изненада това, което последвало. След като събрала мислите си, тя така неустоимо била заинтригувана от въпроса какво е накарало животното да направи избора си – в лабораторията, в този момент имало поне четири сътруднички, които били по-млади и по-привлекателни от нея – че се съсредоточила изключително дълбоко за да си отговори на този въпрос. За жалост, при мъртъв тиранозавър, въпросът се оказал не толкова лесен. В продължение на година и половина, тя навлизала все по-навътре в себе си в търсене на отговора, докато не достигнала точката, където човек забравя да живее и неусетно умира.

Така, в края на краищата, Хънт беше загубил майка си още преди да е запазил някакъв устойчив спомен за нея, но въпреки всичко, в съзнанието си, той носеше дълбок отпечатък от съдбата й. Баба му, която го отгледа сама, също както отгледа и безполезния му баща и дядо, често му разправяше тази история. Накрая тя се оказа и причината, малкият Хънт да се закълне да стане ловец и да отмъсти не само за майка си, но и за всички останали, омерзени преторианки преди нея.

Разбира се, тази тържествена клетва се случи доста отдавна в неговия невръстен младежки мозък и тя, може би щеше да си остане там просто като някаква колоритна част от детството му – най-малкото, защото докато той порасна и стана ловец, тиранозаврите вече бяха изчезнали – ако в един момент, Хънт случайно не се беше сблъскал с любопитната история на Гай Юлий Цезар. Тя по-точно, бе историята за един от „подвизите“ му, в който той безкомпромисно и безмилостно унищожи вагинитите на Контрацептив-Бета, представляващи женската част от тамошния вид. Инстинктът на ловеца се подразни от предполагаемата безсмъртност на този тип, но повече го подразни начинът, по който извратенякът изтреби невинните същества – същият, по който Тиранозавър-Секс от векове наред унищожаваше жените на неговия собствен народ – чрез изнасилване!

В последвалите няколко години, идеята да убие Цезар постепенно се оформи в ума на мъжа, завладявайки го напълно и карайки го да олицетвори Гай със звяра, който той навремето се закле да преследва до смърт. В известен смисъл, Хънтър даже повярва, че изнасилвачът от Контрацептив-Бета е някаква еволюирала форма на тиранозавъра и понастоящем един от последните екземпляри от вида. На родната му планета, шепа хора все още помнеха как са изглеждали Т-Секс, но баба му винаги бе обяснявала, че някои от тях били много грозни, а други били досущ като хората, но и едните и другите – лишени от всякаква морална система. Е, Гай Юлий Цезар също приличаше на човек и нямаше морални ценности! Всичките му досегашни „геройства“ го доказваха недвусмислено.

Ловецът бавно се пресегна към пясъка и отново грабна старата си карабина Смит & Уесън с антибликораща система. Той изтръска за всеки случай дулото й, въпреки че беше абсолютно ненужно и за пореден път го насочи към хотела. Съвсем очаквано, спомените го бяха разстроили и той направи опит да се съсредоточи в настоящите си задачи, за да се разсее от тях.

Нещо не му се отдаваше да го постигне обаче. Мисълта му все го връщаше към случката от преди малко и той не съумяваше да се освободи от хватката й. Едно-единствено нещо в тази влудяваща ситуация го тревожеше много повече от всичко останало. Едно-единствено нещо не схващаше и то, не му даваше мира. А именно: защо, за Бога, ако това, там долу, действително бе майка му – жива или не, все едно – тя носеше на гърдите си бадж с нечие чуждо име? Според баба му, тя се бе казвала Гридърина Гнаут Хънтър, а съществото от хотела, макар и идентично на външен вид, явно се наричаше Диарди. Ето тази неяснота Хънт не успяваше да намести в главата си и заради нея, той все така се луташе, неспособен да реши какво да прави. Ако жената се окажеше друга, той щеше да компрометира прикритието си пред Гай и мисията му щеше да се провали. Ако пък наистина се окажеше майка му, това щеше да промени живота му изцяло. Той просто не можеше да избере по-малката от двете злини, защото в момента, и двете като че ли го ужасяваха еднакво силно.

©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)