logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
22


Хънт Хънтър седеше на върха на своята разузнавателна дюна и напрегнато, но също и някак разсеяно, наблюдаваше долината под себе си. От няколко часа вече се беше отказал да държи точна сметка за времето, от което висеше тук. Всъщност, не че се отказа, ами по-скоро чувстваше, че е свръх силите му да се съсредоточи в тази иначе присъща за него задача.

Освен това, нямаше ни най-малка представа какво да прави от тук насетне. От една страна все още му се искаше да слезе долу в хотела и да се убеди отблизо, че наистина е видял майка си, но от друга пък не виждаше смисъл. Само преди мъничко, съществото, което толкова приличаше на нея излезе пак и той успя да го разгледа обстойно и на спокойствие. Това действително беше тя – жената, която според баба му, му е дала живот. Не съществуваше повече съмнение!

Хънтър се размърда неспокойно и за сетен път се взря в окуляра на карабината си. Незнайно защо, той продължаваше да изпитва нужда от допълнителни доказателства, сякаш се надяваше, че ако играе на две от три, три от четири, четири от шест и така нататък, нещата ще се променят и майка му изведнъж ще престане да му бъде майка. Той добре съзнаваше, че цялата ситуация с нейното присъствие е твърде невероятна, но и в същото време не можеше да се съмнява повече – жената дори му махна с ръка, когато го забеляза накрая. Този жест го ужаси най-силно от всичко!

Възможно ли бе баба му, все пак да го е излъгала? Да му е показала снимка на непозната, която той сега срещаше тук по някаква гротескна и необяснима случайност? Или по-лошо – баба му да не е кръвната му баба, а да го е взела от някой интернат за изоставени деца и да му е измислила фалшиво семейство, за да го предпази от това да узнае за тъжната си съдба!

Мъжът рязко тръсна глава, категорично отхвърляйки тази възможност. Хънт Хънтър обичаше баба си. Тя беше единственото истински близко същество в живота му и той не искаше да повярва, че го е излъгала, дори и с най-добри намерения. Вероятно по-скоро ужасната планета, на която се намираше му въздействаше по странния си начин, карайки го да халюцинира. От миналата нощ насам, той чувстваше упорито и необяснимо присъствие около себе си, сякаш в заобикалящата го пустиня дебнеше нещо опасно и може би именно постоянната напрегнатост му играеше номера. И все пак, видението изглеждаше прекалено истинско и осезаемо за да е халюцинация!

Ловецът бавно обходи хотела с пушката си и после спусна оръжието долу до себе си. Всичко по етажите изглеждаше неподвижно. Жената я нямаше никъде, ала това съвсем не го успокои. Всъщност през последните два часа той толкова психяса, че не бе в състояние да мисли за абсолютно нищо друго. Беше забравил обичайната си свръхпредпазливост и на няколко пъти се остави Гай Юлий Цезар и шишкото от съседната стая да забележат отблясъци от окуляра на карабината му. Просто щеше да се побърка, ако цялата неизвестност продължеше още дълго.

Хънт внезапно отново изпита силен подтик да слезе в хотела и да се увери на място как стояха нещата. И този път обаче той не помръдна. Подсъзнателният му страх, че ще се срещне с майка си, досега смятана от него за мъртва, го сковаваше напълно. От друга страна, идеята пък че тя можеше да не е жива, но да се е материализирала тук от някакво отвъдно измерение, го ужасяваше дори повече. А най-много го побъркваше фактът, че той на практика никога не я бе познавал и не знаеше какво да й каже, ако застане пред нея. Всичките тези съмнения и несигурността, която го разяждаше отвътре, го караха да се чувства мижитурка – същият страхлив кучи син като баща си и дядо си, които цял живот бягаха от отговорност и никога не се бяха изправяли пред проблемите си. Даже и извинението, че ако ситуацията се окажеше единствено халюцинация, слизайки долу Хънт щеше да компрометира мисията си, не му помагаше да се успокои особено.

Мъжът се загледа в пушката, лежаща на пясъка до него и се замисли. Вятърът тихо свиреше в дулото й и търкаляше ситни песъчинки навътре в цевта, но за щастие, тя притежаваше хитроумна антиблокираща система, закупена от Корунгай-Дзета и нищо не можеше да я накара да засече. Той безрезервно разчиташе на оръжието за изпълнението на мисията, с която пристигна на Планета и която между другото, ужасно го тревожеше напоследък. От известно време у ловеца се прокрадваше неясният, но осезаем страх, че може би все пак няма да успее да изпълни замисъла си.

Хънт Хънтър беше родом от далечната звездна система Преториус, състояща се от четири малки планети и единствената причина да дойде в този затънтен ръкав на края на Вселената, бе да убие Гай Юлий Цезар. В това той се закле преди години и към него се бе стремил през целия си живот досега, макар и доста пасивно и без винаги да го осъзнава напълно. Най-накрая, след дълъг период на изчакване, той се зае да изпълни задачата си и именно заради гризящите го сега съмнения, се чувстваше толкова зле.

Цялата негова обсесия по отношение на безсмъртния Цезар, започваше назад – в невръстното му детство и в известен смисъл, даже беше предопределена за него още от времето преди самият Хънт да се роди. Подобно на всички други цивилизации по света и неговата постоянно се бе сблъсквала с многобройни предизвикателства, особено в началните етапи на развитието си. Обикновено, навсякъде другаде това са войни със съперничещи племена, кланове или държави, но на Преториус хората не познаваха съперничеството помежду си. Те просто не разбираха живота по този начин. В същото време, те имаха друг, не по-малко опасен естествен противник.

От дълги векове, в затънтените гори на Преториус-4, заедно с тях обитаваше и едно странно същество, което винаги бе заплашвало интегритета на преторианците като нация. Те постоянно воюваха с него, устоявайки на набезите му с променлив успех, докато в един момент едно хитроумно изобретение, наречено дистанционен фригитмайстер, не наклони изцяло везните в тяхна полза.

Въпросното странно същество беше на практика толкова странно, че нямаше аналог във Вселената. Наричаше се Тиранозавър-Секс и както името му подсказваше, то се характеризираше с неутолим сексуален глад. Толкова голям, че прескачаше всякакви генетични бариери и цяла плеяда контесори от Преториус, така и никога не успяха да обяснят как популацията му изобщо се запазва устойчива при такова мащабно разпиляване на семенен материал!

За разлика от съхранението на тиранозавърския вид, това на преторианците обаче определено беше поставено под въпрос преди нещата да се обърнат. По някаква неясна причина, жените от Преториус забременяваха след изнасилвания от звяра, каквито ужасно често се случваха поради общия хабитат на двата вида и сетне те не само трябваше да абортират, за да не родят изроди, но и да носят стигмата на позора си за цял живот. Никой мъж не искаше да се обвърже с тях оттам насетне и раждаемостта постепенно намаляваше. Точно в този смисъл, фригитмайстерът се появи съвсем навреме и успя да реши проблема с нападенията. Той представляваше дистанционен излъчвател, чиито вълни трайно увреждаха сексуалния апетит в женската част от животните. Лека-полека те доведоха до упорити нарушения във възпроизводството на вида и впоследствие – до почти пълното му заличаване.

Тази епохална борба в действителност не се беше случила по времето на самия Хънт или на неговата майка, а в по-ранните и нецивилизовани векове. По тяхно време Т-Секс бяха вече силно оредели и дори вписани в Червената книга на изчезващите видове, ала въпреки всичко, по едно странно стечение на обстоятелствата, те се оказаха засегнати. Работата беше там, че като отесор по съзерцание, майка му редовно преподавала в сто петдесет и три университета на Преториус-3 и Преториус-4 и нерядко се случвало да работи върху проблеми от обществена значимост, като бездънната сексуалност на ужасните същества например. Тъкмо в един такъв случай, когато тя изследвала един наскоро заловен образец, съдбата й неочаквано се преобърнала, пресичайки се с неговата. Това станало след като в унеса на научната си дейност, тя някак си забравила да затвори вратата на клетката му и неусетно се отплеснала по резултатите на един от тестовете. В този момент, коварното животно незабелязано се измъкнало навън, приближило се изотзад и вероломно я изнасилило преди тя да успее да се осъзнае. Сетне охраната веднага се намесила и го застреляла на място, но белята вече била станала, защото тиранозаврите по принцип нямали нужда от повече от няколко секунди, за да я свършат.

Въпреки травмиращия инцидент, майката на Хънт се съвзела и още на следващата минута продължила с тестовете си. Самата тя била изключително силна и борбена жена, според твърденията на баба му, но също и болезнено отдадена на работата си. Ето защо, за никого не било изненада това, което последвало. След като преспала и събрала мислите си, тя толкова неустоимо била заинтригувана от въпроса какво е накарало животното да пожелае именно нея – в лабораторията в този момент имало поне четири сътруднички, които били по-млади и по-привлекателни – че се съсредоточила изключително дълбоко за да си отговори на този въпрос. За жалост, при мъртъв тиранозавър, въпросът не се оказал никак лесен. В продължение на година и половина, тя навлязла така навътре в себе си в търсене на отговора, че достигнала до точката, където човек забравя да живее и неусетно умира.

Така, в края на краищата, Хънт беше загубил своята майка преди да е запазил устойчив спомен за нея, но въпреки всичко, в съзнанието си, той носеше дълбок отпечатък от съдбата й. Баба му го отгледа съвсем сама – както, между другото, бе отгледала и безполезния му баща и дядо – и често му разправяше тази история. Накрая тя се оказа и причината, малкият Хънт да се закълне да стане ловец и да отмъсти не само за майка си, но и за останалите омерзени преторианки преди нея.

Разбира се, тези неща се случиха доста отдавна в неговия невръстен младежки мозък. То може би щеше да си остане там като някаква твърде колоритна част от детството му – най-малкото, защото докато той порасна и стана ловец, тиранозаврите вече бяха изчезнали – ако в един момент Хънт случайно не се беше сблъскал с любопитната история на Гай Юлий Цезар. Тя по-точно, бе историята за един от „подвизите“ му, в който той безкомпромисно и безмилостно унищожи всички вагинити на Контрацептив-Бета, представляващи женската част от тамошния вид. Инстинктът на ловеца се подразни от предполагаемата безсмъртност на този тип, но повече го подразни начинът, по който извратенякът изтреби вагинитите – същият, по който Тиранозавър-Секс от векове наред унищожаваше жените на неговия собствен народ – чрез изнасилване!

В последвалите няколко години, идеята да убие Цезар постепенно завладя ума на мъжа, оформяйки се напълно в главата му и карайки го да олицетвори Гай със звяра, който той навремето се закле да преследва. В известен смисъл, Хънтър даже повярва, че изнасилвачът от Контрацептив-Бета е някаква еволюирала форма на тиранозавъра и понастоящем един от последните екземпляри на вида. На родната му планета, шепа хора все още помнеха как са изглеждали Т-Секс, но баба му винаги бе обяснявала, че някои от тях били много грозни, а други били също като хората, но и едните и другите – напълно лишени от всякаква морална система. Е, Гай Юлий Цезар също приличаше на човек и нямаше морална система! Всичките му „геройства“ до момента го доказваха напълно.

Хънт бавно се пресегна в пясъка и отново хвана старата си карабина Смит & Уесън с антибликораща система. Той изтръска за всеки случай дулото й, въпреки че беше ненужно и за пореден път го насочи към хотела. Спомените очаквано го бяха разстроили и той направи опит да се съсредоточи в настоящите си задачи за да се разсее от тях.

Нещо не му се отдаваше да го постигне обаче. Мисълта му все го връщаше към случката от преди малко и той не съумяваше да се освободи от хватката й. Едно-единствено нещо в тази ситуация го тревожеше много повече от всичко останало. Едно-единствено нещо не схващаше и то не му даваше мира. А именно: защо, за Бога, ако това там долу наистина е майка му, жива или не – все едно, тя трябваше да носи бадж с нечие чуждо име на гърдите си? Според баба му, тя се бе казвала Гридърина Гнаут Хънтър, а съществото от хотела, макар и идентично на вид, явно с поне едно от имената си се наричаше Диарди. Ето тази неяснота Хънт не успяваше да намести в главата си и заради нея всъщност, той все така се луташе, неспособен да се реши да слезе и да провери нещата на място. Ако жената се окажеше друга, той щеше да компрометира прикритието си пред Гай и мисията му щеше да се провали. Ако пък се окажеше майка му, това щеше да е краят на живота му такъв, какъвто го знаеше досега. Той не можеше да избере коя от двете възможности беше по-малкото зло. И двете еднакво силно го ужасяваха!


©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Хотел „Половин звезда“ – Глава 22 | криминално-фантастичен роман

Фантастична детективска история на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, sibelius, arneston, сибелиус, арнестън