logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
26


Ръцете на крупието изглеждаха като омагьосани. Правеха неща, които Балънтайн не мислеше, че са възможни в условностите на тази Вселена. Пръстите на момичето разделиха тестето с карти на две съвършено равни половини, използвайки нокътя на единия си палец и сетне хващайки всяка купчинка в различна ръка, извъртяха гангайски спринг шафъл пред изумените очи на Бърбън.

Гангайският спринг шафъл е нещо, което принципно се удава единствено на жителите на Ганга, поради простата причина, че те разполагат с три ръце за разлика от повечето други същества и за тях е напълно естествено, да могат да извършват два единични спринга едновременно, събирайки картите в третата си ръка. Тънкостта при изпълнението на този трик е, че освен спринговете, те също и размесват колодите. Картите трябва да влязат абсолютно точно една в друга без да се разпилеят и именно затова Балънтайн беше шокиран да види, че Диарди го извършваше само с две ръце. Пръстите й умело изстреляха картите във въздуха, те за момент се събраха пред лицето й и миг преди да успеят да паднат на земята, ръцете й привършиха трика и тя ги хвана.

– Къ… къде, за Бога, си се научила да го правиш? – заекна комарджията отчасти и защото вече започваше да се напива.

Диарди му се усмихна лъчезарно и го стрелна с изумрудените си очи, но нищо не каза. Беше съблякла сакото си и запретнала ръкавите на бялата си риза. Без да се бави, тя грабна четири нови тестета и ги смеси с гангайски рифъл, отново използвайки само двете си ръце. Подобно нещо изглеждаше почти невъзможно за изпълнение, но тя го извърши като подреди тестетата на кръст по тясната им страна, образувайки празен квадрат в средата, вмъкна двата си показалеца и средни пръсти в дупката между тях, след което надипли колодите и ги вклини една в друга, подбутвайки ги с палците и кутретата си отвън. Всичко приключи за миг. Балънтайн остана с отворена уста. Дори със своите дванадесетопръстни ръце, той не можеше да направи подобно нещо.

– Ще заложиш ли? – попита тя след като свърши.

Бърбън леко раздруса глава за да се отърси от вцепенението си и хвърли петдесет кредита на масата. Преди около два часа, с изненада беше разбрал, че Диарди, освен че е рецепционист, барман и управител на хотела, също изпълнява и длъжността „крупие“ за гостите, които желаят да играят. Не че той разполагаше с кой знае какъв ресурс да играе, но момичето просто го омагьосваше. Той мислеше, че се влюбва в нея.

– Хондуански правила – каза тя и му смигна леко.

Той й кимна в отговор. Това означаваше, че няма да може да брои – преди всяко раздаване и преди тегленето, тестетата се сменяха с нови. Не че имаше и смисъл да го прави. Първо, играеше сам срещу крупието; второ, главата му бе доста замаяна от алкохола, който тя постоянно му наливаше в чашата; и трето, Балънтайн не помнеше някога да е бил добър в броенето. Постоянно губеше сметките си и неумението му, му въртеше лоши шеги. Много по-целесъобразно беше въобще да не се опитва в дадения случай.

Диарди хвана чисто ново тесте, разпростря го на масата, за да може Балънтайн да види че е читаво, размеси го и отвори две валета за него и една десятка за себе си. Другата си карта тя подпъхна отдолу, след което смени колодата с нова и се пресегна да допълни чашата му. Балънтайн понечи да я спре, но реакциите му бяха твърде бавни. Той се огледа тревожно наоколо, но за щастие нямаше от кого да се притеснява. С изключение на ужасните фигури на хора, разбира се! Всеки път ги намираше във все по-зловещи и странни пози. В момента, старците на пейката почти бяха съблекли блондинката и само можеше да се гадае какво си въобразяваха, че ще й направят със старческите си инструменти, а онези с различната степен на липса на крайници, се бяха наредили на дансинга сякаш се канеха да затанцуват там някакво гротескно хоро на недъгавите.

– Каква е тази история със статуите във фоайето? – попита Бърбън, докато Диарди оставяше бутилката на масата и му отрязваше парченце пагуя за мибарито в чашата му. – Защо постоянно ги местите насам-натам и защо изобщо седят тук?

Момичето набучи парчето на една коктейлна вилица, докато то се гърчеше и отчаяно съскаше около зъбците й и сетне го пусна в напитката без да вдигне поглед нагоре.

– Това не са статуи – каза тя. – Бионт-статисти са.

– Живи ли са? – попита Балънтайн с ужас в гласа, поглеждайки към осакатените същества, но после се сети, че те не разполагаха с нервни системи и поради това едва ли имаше особено значение дали имат крайници или не.

– Хотелът е малък и не особено оборотен – обясни му Диарди, кимвайки същевременно към картите на масата. – Обикновено изглежда потискащо празен на гостите ни, а така донякъде се поизпълва. За съжаление, отдавна не сме ги подменяли, та се поизхабиха малко и накрая положението пак се оказа горе-долу същото. Някои от тях се поизхабиха и повечко!

Балънтайн кимна с глава и погледна към двете си валета, чудейки се какво да направи. Знаеше добре, че няма никакъв смисъл да се разцепва толкова добра ръка, но в същото време естествената му алчност се събуждаше в такива моменти. Точно заради нея, между другото, той не беше и чак такъв добър комарджия, освен заради притеснението си и неумението да брои правилно. Мъжът хвърли един поглед на десятката на крупието и реши да не рискува – много малка вероятност съществуваше скритата карта да е асо. Ръката му се вдигна и направи знак, че отказва да тегли, а Диарди се усмихна мило и му показа шестица отдолу. Следващата карта, която тя изтегли излезе петица.

Балънтайн стисна юмрука си и без малко да удари силно по масата. Както всички хора, и той не обичаше да губи, но за разлика от останалите, не умееше и да се примирява със загубите си. След секунди, гневът му обаче се поуталожи. Достатъчно се оказа Диарди да му се усмихне пак. Той безгрижно хвърли нови петдесет кредита на масата и забарабани с пръсти по плота.

Крупието отново смени колодата и я размеси, но този път по съвсем старомоден и обикновен начин. Ръката й се плъзна и му отдели две шестици плюс една седмица за нея, след което посегна за ново тесте. Пръстите й бяха тънки и изящни като на макеринска танцьорка. Истински бижута!

Бърбън, както и преди, се замисли дали да не разцепи ръката си. И сега не виждаше особен смисъл, но той винаги се изкушаваше без да успее да вземе решение при това. Макар да вярваше твърдо, че Вселената се движи единствено от математика, мъжът никак не беше добър в нея. Откак избяга от дома на дядо си след нелепия инцидент с учителката му по пеене и последвалите драматични събития, той се бе подвизавал из казината на галактиката като кибик. Дебнеше около ротативките и рулетките за хора, които твърде дълго играеха без да печелят на първите или такива, които твърде често печелеха на вторите. Лепваше се да играе след едните или копираше залозите на другите, но за съжаление, тук не можеше да направи нито едното от двете.

Балънтайн за пореден път реши да не цепи и поиска една карта – осмица – след което се спря. Крупието бавно му показа скритата си шестица. Беше добре. Само една-единствена стойност от цялото тесте не го устройваше. Диарди посегна към купчинката и си раздаде осмица!

Мъжът на масата полудя. Вътрешно щеше да се изяде от яд, макар че се стараеше да не му личи. Независимо от това, долната му устна започна издайнически да трепери. Той посегна и цапна мибарито си на екс, за да се успокои. Не че не вярваше безрезервно в пословично лошия си късмет, но загубата тотално го съкруши. Второ двадесет и едно за нея подред! Ако и третия път тя удареше същото, щеше наистина да се усъмни!

Диарди безмълвно протегна ръка да му напълни чашата без да дава никакъв вид, че забелязва афекта му. Деколтето й за миг се разтвори пред очите му и откри перфектните й гърди, непридържани от нищо под ризата. От пазвата й го лъхна упояващ парфюм на уалумби, който подпали ноздрите му. После пръстите й чевръсто размесиха тестето с дурайска двойна спирала.

Две дами многозначително изникнаха пред очите на Балънтайн веднага след следващия залог. Нейната карта беше четворка, последвана от придърпване на ново тесте.

Мъжът преглътна нервно и сухо. Струваше му се прекалено да му идват чифтове всеки път и постоянно да се чуди какво да прави. Крупието пък на два пъти удряше двадесет и едно – все съмнително добри карти за толкова малко игри. И въпреки всичко, ръцете на момичето бяха разголени до лактите и тя акуратно му показваше колодите преди всяко раздаване – играта изглеждаше наред.

Всъщност, нещото което най-силно притесняваше Балънтайн и заради което се чувстваше по-нервен от обикновено беше, че вече нямаше пари. Още с кацането си на Планета, той дойде почти разорен, тъй като го бяха изгонили от повечето известни казина, както шерифът правилно отбеляза. Освен това, дължеше сума ти пари и на една камара заложни къщи, на които пък бе пробутал фалшиви залози. Никак не му вървеше напоследък! Изобщо не трябваше поначало да се захваща и на тази игра, но Диарди някак си му взе ума и на него не му се искаше да й отказва. Имаше редкия шанс да се докопа до нея в по-интимен аспект.

Бърбън отчаяно бръкна в джоба си и напипа поизтънелия си портфейл. Очите му погледнаха сочните устни на Диарди, които леко се отвориха с премляскване за да му се усмихнат и ръката му отривисто замахна към чашата. След като отпи, той твърдо извади нови петдесет кредита и разцепи дамите си на две ръце. Първият път, когато му падна силен чифт, се сдържа и загуби; сега не можа да издържи на изкушението.

Диарди посегна леко и с едно елегантно движение му раздаде петица към първата му ръка. Балънтайн поиска допълнителна карта. Получи асо. До момента бе събрал шестнадесет и не беше разумно да остане така, въпреки четворката на крупието. Без да се замисли особено, той взе поредната си карта, която се оказа шестица и моментално го прати по дяволите. Бърбън усети как кръвта му кипва.

Момичето срещу него не го изчака да се овладее. Тя с обиграно движение хвърли една тройка към другата му дама и след като му направи знак и той го потвърди, обърна и една четворка до нея. Сетне спря.

Балънтайн дишаше учестено и тежко. Седемнадесет не беше кой знае какво, но той не можеше повече да си позволи риска да играе ва банк – все пак нейната карта бе твърде слаба. Той отказа да тегли нататък.

Диарди го погледна косо и му се усмихна с все така невинно изражение. Тя плавно си дръпна карта и я обърна – втора четворка. После бавно се пресегна за следващата. Балънтайн престана да диша. Сърцето му забумтя в ушите. Той започна да се мести нервно на мястото си, докато ръката на крупието драматично се завърташе и откриваше десятка. Бърбън подскочи като ужилен и вече наистина удари с юмрук по масата. Просто отказваше да приеме, че тя го бие трета игра и то все с по една точка. Имаше нещо в цялата тази работа!

– Смяна на тестетата! – извика той.

Диарди прие напълно спокойно и професионално реакцията му.

– Разбира се – каза с равен тон момичето, избутвайки картите от масата и издърпвайки чисто нова кутия. Тя разпечата всички колоди и ги разгърна за да може Балънтайн да ги провери. Сега мъжът ги огледа обстойно и след като приключи проверката си, тя ги пусна да се размесят на машинката, за да няма абсолютно никакво съмнение. След това, Бърбън разцепи една от купчинките на две и следващата игра започна.

Разликата след обновяването на колодите се усети мигновено. Ръката, която му дойде се състоеше от десятка и девятка и той отказа да тегли. Диарди обърна една седмица и я сложи до своята десятка. Най-накрая му беше потръгнало! Мъжът сложи сумата, която спечели обратно на мястото за залози и цапна питието си. Нервната криза, която стискаше гърдите му през целия ден, го отпусна рязко. Нещата щяха да се оправят от тук насетне!

Крупието за пореден път напълни чашата му с мибари и отдели вале и осмица за госта си при следващата игра. За себе си пусна една двойка и подмени тестето. Бърбън мислено потри ръце. Намираше се в много изгодна позиция и той незабавно се почувства окрилен. За съжаление, тъкмо в същия момент на бара изникна клиент и Диарди трябваше да се извини и да отиде да го обслужи.

Балънтайн се завъртя недоволно натам. По природа, той беше суеверен тип, което някак влизаше в пълен разрез с убеждението му, че математиката движи Вселената, но все пак си беше истина. В този смисъл, прекъсването никак не му хареса. Освен това, досега бе смятал, че е сам с Гай в целия хотел и фактът, че не е, го изненада неприятно.

Диарди доста се позабави с клиента. Той изглеждаше странен тип от раса, явно излизаща от общоприетите норми, които с малки вариации следваха повечето разумни същества в тази галактика. Имаше зеленикава кожа на нещо като люспи, сплескана глава и големи котешки очи отпред. Вероятно представляваше фотосинтезиращ животински вид, за които Бърбън бе чувал, че се срещали тук-таме из крайните ръкави.

След като поогледа малко чужденеца, той отмести очи от него и рязко се завъртя назад към ресторанта и рецепцията на хотела. Неочаквано се сети, че някой може да го е наблюдавал през цялото време – шерифът или още по-лошо, Гай Юлий Цезар! Първият, макар че го ужасяваше с познанията си за неговия личен живот, засега не беше чак такъв проблем. При втория обаче, щеше да е кофти, ако той се усъмнеше в нещо. Подобно развитие би объркало плановете на Бърбън, а честно казано, той залагаше всичко на тях. Дори и тази крайно неразумна игра, която играеше в момента, не би имала никакво значение, ако успееше да въздейства на Гай по начина, по който искаше.

Балънтайн отмести поглед обратно към бара и с изненада почувства, че светът леко се заклати пред очите му. Явно започваше да се напива и може би трябваше да спре. Той прокара пръст по ръба на чашата до себе си и се замисли. Винаги когато се намираше под влияние на алкохол, нещата в главата му изглеждаха наред, ала когато изтрезнееше, започваше да се люшка във вихър от болезнени съмнения. Сега мъжът бе силно почерпен, затова доволно си представи как Гай се съгласява да участва в Мармаданският фестивал на смъртта и по този начин веднага решава всичките му проблеми. Представи си купищата пари, които ще спечели и как ще може да започне живота си на чисто. Разбира се, Цезар го бе полял със студена вода и засегнал, когато сподели идеята си с него пред хотела – все едно че тя представлява най-безумното и глупаво нещо на света – но Балънтайн вярваше, че накрая все пак ще успее да го убеди. Ако не той, отварата щеше да свърши тази работа. Предния ден, той успя незабелязано да пробута една доза от нея в чашата на безсмъртния, когато го засече в ресторанта. Сега му оставаше единствено да изчака достатъчно дълго и да е наблизо в подходящия момент!

Бърбън доволно се усмихна, спомняйки си за това. Той завъртя глава към Диарди, но тя продължаваше да обслужва странния си клиент и не му обръщаше никакво внимание. Също така, нямаше никой друг нито на бара, нито в ресторанта, нито на рецепцията. Бърбън хвърли поглед към картите пред себе си, погледна отново към Диарди и ръката му небрежно се плъзна настрани към тестето. Най-отгоре се спотайваше една двойка, а после следваха още две двойки и седмица. На връщане пръстите му закачиха и ръката на крупието. Скритата й карта пак беше двойка, както и явната.

– Фиу! Много двойки, много нещо! – промърмори Балънтайн и бавно надигна чашата си за да изглежда в този момент, колкото се може по-естествен. Очите му крадешком се увериха за трети път, че никой не го следеше.

Сетне мислите му се насочиха обратно към Гай. Идеята, която мъжът от дълго таеше в главата си по отношение на него, беше ужасно елементарна. Както повечето неща в живота, и тя се въртеше около парите. За известно време, Бърбън внимателно бе наблюдавал персоната на Цезар заедно с всичките му скиталчества и стигнал до заключението, че последният е безсмъртен, защото съзнанието му по някакъв начин изкривява реалността около себе си и в това се състои разковничето на чудноватата му дарба. Тоест, той не беше всъщност абсолютно безсмъртен и можеше да умре, но трябваше първо да го поиска!

Официално Балънтайн увещаваше Гай да бъде негов мениджър на Мармаданския фестивал, но зад думите му се криеше нещо друго. Фестивалът се смяташе за едно от най-нашумелите и касови риалити шоа във Вселената напоследък и там участниците се състезаваха да се самоубият по най-оригиналния възможен начин, като получаваха огромни суми, ако впоследствие оживееха. Естествено, организаторите проверяваха изключително стриктно състезателите, за да няма никакви постановки в опитите. Този факт никак не притесняваше Бърбън. Неговата дълбока мисъл не беше да мами организаторите, а наистина да убие Гай. Той не възнамеряваше както твърдеше, упорито да го менажира докато двамата спечелят пари от това, а чисто и просто да направи залог в полза на неговата смърт. Съвсем очаквано, при същество, което не можеше да умре, възвращаемостта щеше да бъде колосална!

Оставаше все пак един малък проблем, а именно, че Цезар така или иначе притежаваше своята дарба и Бърбън не му бе нужен, ако той пожелаеше да вземе участие във фестивала и да грабне наградата. Комарджията се подготви с извънредно хитроумен план, за да заобиколи тази досадна пречка. Той без малко не заплати с живота си, но все пак успя да изнамери отвара, която потенциално би му помогнала в начинанието му. Нещото произхождаше от Бътерфлай-2 – известната планета на отровителите – и се славеше, че предизвиква генетични мутации, които огледално точно преобръщат всеки един жизнен процес в организма. По този начин, чудотворната субстанция се очакваше да превърне когото и да било в диаметрално противоположно копие на самия себе си. Балънтайн твърдо вярваше, че тя или ще направи Гай Юлий Цезар уязвим, или ще го накара вътрешно да „преосмисли“ безсмъртието си и така, без да се усети, да стане уязвим. И двата варианта го устройваха. Останалото щеше да е въпрос на елементарна организация.

Първо двамата щяха да участват във фестивала; после Гай щеше да умре там; Бърбън щеше тайно да е заложил неголяма сума в невероятен залог с чудовищна възвращаемост; щеше да прибере огромно богатство; животът му щеше да се промени и да тръгне наред! Той даже вече се радваше, че Гай първоначално му отказа, защото това по някакъв начин гарантираше, че след трансформацията ще се съгласи.

Единственият малък момент на несигурност в целия план беше самото приготвяне на отварата. Изискваше се тя да е прясно сварена заедно с гаргаланските орехи преди приема, а Бърбън не успя добре да натроши последните. Въпреки всичко, той все пак се надяваше, че отровата ще свърши работа. Разбира се, щеше да е още по-добре, ако можеше да се възползва и от гаранцията на бътерфлуидите в случай на неуспех, но за съжаление нямаше как официално да я предяви без да разкрие замисъла си. Ето в това в най-общи линии, се състоеше екзотичната идея на Балънтайн Бърбън за внезапно забогатяване без да влага особени усилия или средства в начинанието си.

– Съжалявам, че се забавих толкова – стресна го гласът на Диарди изненадващо отблизо и накара мъжът гузно да подскочи като ужилен. – Не е професионално, но така става като си професионалист в много области!

Тя му смигна многозначително и устните й се свиха като в целувка, но без да му я измляска.

– Няма нищо – смотолеви притеснено Бърбън и довърши питието си, чудейки се дали пък наистина няма да му излезе късметът тази вечер. Щеше да е действително добър завършек на играта. Имаше само една досадна пречка – май беше попрекалил с пиенето и рискуваше да се изложи в това отношение!

– Продължаваме ли? – попита подканващо Диарди, след като му допълни чашата.

Балънтайн несигурно кимна и се заклати. Той изведнъж се притесни, че е забравил какви карти следваха, но бързо се сети – три двойки и седмица. Крупието в същото време притежаваше чифт двойки – ситуацията изглеждаше под контрол!

Мъжът вдигна ръка и си поиска карта, взе я и я добави до валето и осмицата си. Вече събра солидна двадесетица и не беше възможно повече да тегли. Диарди обърна скритата си двойка и чевръсто изтегли останалите две двойки от тестето, събирайки четири от тях като цяло.

Ръката й се пресегна и за миг се спря върху купчината, а сърцето на Балънтайн се раздумка от страх да не е сгафил нещо. Не беше – следваше седмицата. И веднага след нея – шестица!

Бърбън несигурно премигна и нервно се опита да фокусира картите с размазания си поглед. Някак отказваше да повярва на очите си. В момента му се искаше да е дори още по-пиян отколкото бе в действителност – поне щеше да има някаква възможност да се е объркал. Но грешка нямаше! Диарди небрежно се пресегна и прибра почти последните му пари от масата.

Мъжът се надигна все така замаян от преживяното и съкрушено разпери ръце. Отново се беше издънил! За кой ли път оплеска нещата! Беше проверил четири карти напред и никак не предположи, че може да се стигне до пета. Нещо повече – той изобщо не плануваше подобно развитие, когато надникна в тестето. Възнамеряваше да остави Диарди да изтегли всичко до седмицата и тогава тя щеше да спре – щеше да е събрала седемнадесет. А той имаше осемнадесет поначало! Сам се прецака, вземайки проклетата първа двойка, просто защото забрави какво искаше да направи!

Балънтайн отчаяно вдигна ръце, а светът бавно се залюля пред очите му, разтегляйки се в нещо като ехидна усмивка. Не разполагаше с повече средства за да си върне загубите. В джобовете му дрънкаха единствено дребни за кафе и те определено щяха да са недостатъчни да покрие сметката си за стаята. Беше банкрутирал напълно. Сега изцяло зависеше от благоволението, или по-скоро от глупостта на Гай!

Момичето го погледна съчувствено и сви устни.

– Винаги можем да променим мизата! – каза уклончиво то и му смигна някак многозначително.

– Какво имаш предвид? – попита несигурно Балънтайн, като се насилваше да се съсредоточи. Очите й леко танцуваха пред неговите и той се опитваше да ги догони.

– Всичко или нищо!

– Всичко или нищо?

– Можеш да заложиш всичко, което ти е останало – внимателно обясни Диарди и ефектно прехвърли няколко пъти картите от едната в другата си ръка.

– Но… аз нямам нищо! – призна си заекващо Бърбън.

– Имаш себе си – похотливо натърти крупието с очи, стрелкащи се нагоре и надолу по тялото на мъжа. – Заложи себе си, а аз ще заложа хотела!

– Не съм сигурен, че разбирам какво точно искаш да кажеш – запелтечи той и се закашля.

– Имай предвид, че аз самата вървя заедно с хотела! – доуточни девойката, самоприбавяйки се към мизата и разпервайки гостоприемно ръце.

Бърбън премигна два пъти силно изненадан. В следващия миг, той вече знаеше точно какво имаше предвид тя. Странната й идея неочаквано му се стори ужасно добра и той съвсем забрави за тежките финансови загуби, които понесе преди малко. Майната му на Гай и на неговото безсмъртие – нещата все някак щяха да се оправят и без него!

Диарди бързо отвори ново тесте и погледна госта си очаквателно. Беше невероятно красива и съблазнителна, както седеше така с картите в ръце. Ужасно напомняше за учителката му по пеене, която можеше да се каже че бе първата, макар и недоосъзната любов на Балънтайн.

Мъжът отново се олюля и светът се поразмаза около него. По-късно, той дори не помнеше какво е отговорил на предложението. Споменът му прескачаше тук и продължаваше директно в следващия момент, в който той си правеше сметки как се сдобива с невероятно красива секс робиня; как става собственик на малък хотел; как животът му се променя в неочаквана посока и как това му се струва като сбъдната мечта. По едно време, даже се зачуди как не се е сетил за подобно решение на нещата досега!

После… после Балънтайн смътно помнеше само още едно нещо от цялата вечер. То беше, че Диарди изтегли две аса за него от тестето и той разцепи ръката си, получавайки две десятки към тях. Крупието от своя страна също държеше асо и десятка! Веднага след това, той се сгромоляса под масата, тупвайки тежко на пода и от там насетне, в главата му настана единствено черна и непрогледна тъмнина.


©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Хотел „Половин звезда“ – Глава 26 | криминално-фантастичен роман

Фантастична детективска история на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, sibelius, arneston, сибелиус, арнестън