Ръцете на крупието изглеждаха като омагьосани. Правеха неща, които Балънтайн не мислеше, че са възможни в условностите на тази вселена. Пръстите на жената разделиха тестето с карти на две съвършено равни половини, вклинявайки нокътя на единия си палец в него и сетне, хващайки всяка купчинка в различна ръка, тя направи гангайски спринг шафъл пред изумените очи на Бърбън.

Гангайският спринг шафъл е нещо, което принципно се удава единствено на жителите на Ганга, поради простата причина, че те разполагат с три ръце за разлика от повечето други същества във вселената и за тях е напълно естествено, да извъртят два единични спринга едновременно, събирайки картите в третата си, свободна ръка. Тънкостта при това изпълнение е, че колодата също трябва да се размеси без да се разпилее. Именно затова Балънтайн беше шокиран да види, че Диарди направи трика само с две ръце, като пръстите й умело изстреляха картите във въздуха, те се смесиха малко под нивото на брадичката й и миг преди да тръгнат да падат, ръцете й се събраха нагоре да ги приберат.

– Къ… къде, за Бога, си се научила да правиш това? – заекна комарджията, отчасти и защото вече започваше да се напива.

Диарди му се усмихна лъчезарно и го стрелна с изумрудените си очи, но нищо не каза. Беше съблякла сакото си и запретнала ръкавите на снежнобялата си риза. Без да се бави, тя грабна четири нови тестета и ги смеси с гангайски рифъл, отново използвайки само двете си ръце. Подобно нещо изглеждаше почти невъзможно, но тя го изпълни като подреди тестетата на кръст по тясната им страна, образувайки празен квадрат в средата, вмъкна двата си показалеца и средни пръсти в дупката, след което надипли колодите и ги вклини една в друга, подбутвайки ги с палците и кутретата си отвън. Всичко приключи за миг. Балънтайн остана с отворена уста. Дори със своите дванадесетопръстни ръце, той не можеше и да мечтае за подобно нещо.

– Ще заложиш ли? – попита тя след като приключи с трика.

Бърбън леко друсна глава за да се отърси от вцепенението си и хвърли петдесет кредита на масата. Преди около два часа, той с изненада беше разбрал, че Диарди, освен че е рецепционист, барман и управител на хотела, също изпълняваше и длъжността „крупие“ за гостите, които желаят да играят. Това почти му се стори като намигване от съдбата и обещание, че вече ще е по-благосклонна към него. Той всъщност не разполагаше с достатъчен финансов ресурс да залага, но и не можеше да отмине с лека ръка подобна възможност. Мъжът започваше да си мисли, че се влюбва в жената.

– Хондуански правила – каза тя, смигвайки му леко.

Той й кимна в отговор. Хондуански правила означаваше, че няма да може да брои картите – след всяко теглене, 3-D принтера щеше да отпечатва ново тесте, с което да продължат. Не че имаше кой знае какъв смисъл да го прави по принцип! Първо, играеше сам срещу крупието; второ, главата му бе доста замаяна от алкохола, който тя постоянно му наливаше в чашата; и трето, Балънтайн не помнеше някога да е бил добър в броенето. Винаги губеше сметките си и това му въртеше лоши шеги. Много по-целесъобразно беше въобще да не се опитва в дадения случай.

Диарди хвана чисто нова колода, разпростря я на масата за да може Бърбън да види че е читава, размеси я и отвори две валета за него и една десятка за себе си. Другата си карта тя подпъхна отдолу, след което смени тестето и се пресегна да допълни чашата му. Балънтайн понечи да я спре, но реакциите му бяха твърде бавни. Докато тя му наливаше, той завъртя глава да се огледа наоколо, но за щастие нямаше от кого да се притеснява. С изключение на ужасните фигури на хора, разбира се! Всеки път като обърнеше очи към тях, ги намираше във все по-зловещи и странни пози. В момента, старците на пейката оттатък във фоайето, почти бяха смъкнали полата на блондинката между тях и човек само можеше да гадае какво си въобразяваха, че ще й направят с металните си старчески инструменти, а онези, със зловещата липса на крайници, се бяха преместили тук, наредени в празното пространство пред бара, сякаш се канеха да затанцуват някакво гротескно хоро на недъгавите.

– Каква е цялата тази работа със статуите? – попита Бърбън, докато Диарди оставяше бутилката на масата и вадеше от един буркан пагуя за мибарито в чашата му. – Защо постоянно ги местите насам-натам и защо поначало седят тук?

Жената набучи пагуята на една коктейлна вилица, докато тя се гърчеше около зъбците й и отчаяно се опитваше да се освободи и сетне я пусна в напитката без да вдига поглед нагоре.

– Това не са статуи – отвърна тя. – Бионт-статисти са.

– Живи ли са? – учуди се Балънтайн с ужас в гласа, поглеждайки плахо към осакатените същества, но после веднага се сети, че бионтите всъщност нямаха пълноценна нервна система и недъгавостта им едва ли имаше особено значение.

– Хотелът е малък и не е особено оборотен – обясни му Диарди, кимвайки му към картите на масата. – Държим ги за да не изглежда потискащо празен на гостите ни. За съжаление, отдавна не сме ги освежавали, та се поизхабиха малко и в крайна сметка, положението пак се оказа горе-долу същото както преди. Някои от тях се изхабиха дори повечко!

Следвайки подканата й, Балънтайн завъртя поглед към двете си валета и се зачуди какво да предприеме. Знаеше добре, че няма смисъл да разцепва такава силна ръка, но в същото време, естествената му алчност се събуждаше в подобни моменти. Точно заради нея, между другото, той не беше успял да стане чак толкова добър комарджия, колкото му се искаше, освен заради притеснението си и неумението да брои правилно. Той хвърли и един поглед на десятката на крупието и понеже реши, че съществува изключително малка вероятност другата й карта да е асо, се отказа да рискува. Лявата му ръка му се вдигна да направи знак, а Диарди се усмихна мило и му показа скритата си шестица. Следващата карта, която тя изтегли излезе петица.

Мъжът неволно стисна юмрук и едва се сдържа да не удари силно по масата. Както всички други хора, и той не обичаше да губи, но за разлика от останалите, не умееше и да приема загубите си. След секунди, гневът му обаче се поуталожи. Достатъчно се оказа Диарди да му се усмихне пак и той безгрижно хвърли нови петдесет кредита на масата, барабанейки с пръсти по плота.

Крупието отново смени колодата и я размеси, но този път по съвсем старомоден и обикновен начин. Ръката й се плъзна и му отдели две шестици плюс една седмица за нея, след което посегна за ново тесте. Пръстите й бяха изящни и тънки като на макеринска танцьорка – истински бижута!

Бърбън, също както и преди, се изкуши да разцепи ръката си. И сега нямаше особен смисъл, но импулсът винаги го натискаше. По-лошото обаче беше, че той почти никога не успяваше да вземе твърдо решение и тъй като ужасно се двоумеше, това направо го съсипваше. Именно затова, откакто избяга от дома на дядо си след нелепия инцидент с учителката му по пеене и последвалите драматични събития, той се опитваше да се изхранва, подвизавайки се из казината на галактиката по-скоро като кибик отколкото като играч. Обикновено дебнеше около ротативките за хора, които висят там твърде дълго без да печелят, или на рулетките, за такива, които имаха поредица от успехи. Лепваше се да играе веднага след първите или копираше залозите на вторите, ала за жалост, тук не можеше да направи нито едното от двете.

След доста ожесточена вътрешна борба, Балънтайн за пореден път реши да не цепи и поиска една карта – осмица – след което се спря. Жената бавно му показа скритата си шестица. Беше добре. Само една-единствена стойност от цялото тесте го заплашваше. Диарди посегна към купчинката и небрежно си раздаде осмица.

Мъжът в миг полудя. Вътрешно, щеше да се пръсне от яд, макар че се стараеше да не му личи. Независимо от това, долната му устна започна издайнически да трепери. Той грабна чашата си и в опит да се успокои, цапна мибарито си на екс. Не че беше повярвал на добрия си късмет! Дори напротив – подозираше, че накрая може да се случи така – но загубата, все пак, успя да го съкруши.

Диарди спокойно протегна ръка да му допълни чашата без да дава никакъв вид, че забелязва афекта му. В края на движението й, деколтето й за момент се разтвори пред очите на Балънтайн и откри перфектните й гърди, непридържани от нищо под ризата й. От пазвата й го лъхна упояващ парфюм на уалумби, който подпали ноздрите му, преди ръцете й да се върнат на тестето и пръстите й чевръсто да го размесят с дурайска двойна спирала.

Две дами многозначително изникнаха пред погледа на мъжа веднага след следващия му залог. Нейната карта беше четворка, последвана от ново тесте и ново разбъркване.

Комарджията преглътна сухо. Струваше му се прекалено постоянно да му идват чифтове и всеки път да се чуди какво да прави с тях. Крупието пък на два пъти удряше максимума – твърде съмнително за толкова малко игри. И въпреки всичко, ръцете й бяха разголени до лактите и тя акуратно му показваше колодите преди всяко раздаване – играта си изглеждаше съвсем наред.

Всъщност, нещото което особено силно притесняваше Балънтайн и заради което се чувстваше по-нервен от обикновено беше, че той нямаше достатъчно пари да играе. Бяха го изгонили от повечето известни казина в галактиката, както шерифът правилно отбеляза още с пристигането му на Планета и освен това, дължеше сума ти пари на една камара заложни къщи, на които пък бе пробутал фалшиви артикули. Въобще не му вървеше напоследък! Изобщо не трябваше да се захваща и с тази игра, но Диарди някак си му бе взела ума и не му се искаше да й отказва. Надяваше се, именно чрез играта, да успее да се добере до нея в по-интимен аспект.

Бърбън отчаяно бръкна в джоба си и напипа поизтънелия си портфейл. Очите му погледнаха за миг към сочните устни на обекта на неговите мечти, които леко се отвориха с примляскване за да му се усмихнат и след това, ръката му рязко замахна към чашата. Отпивайки от нея, той твърдо извади нови петдесет кредита и разцепи дамите си на две ръце. Първият път, когато се подвоуми, изгуби и сега не можа да издържи на изкушението.

Диарди посегна към тестето и с елегантно движение му раздаде петица към първата му ръка. Балънтайн поиска допълнителна карта. Получи асо. До момента бе събрал шестнадесет и не беше разумно да остане така, въпреки четворката на крупието. Без да се замисли особено, той взе поредната си карта, която се оказа шестица и моментално го прати по дяволите. Бърбън усети кръвта му да кипва.

Жената срещу него обаче не го изчака да се овладее. Тя, с обиграно движение хвърли една тройка към другата му дама и след като му направи знак и той го потвърди, обърна и една четворка до нея. Сетне се спря.

Мъжът дишаше учестено и тежко. Седемнадесет не беше кой знае какво, но той не можеше повече да си позволи лукса да играе ва банк, още повече че нейната карта бе твърде слаба. Вместо това, отказа да тегли нататък.

Диарди го погледна косо и му се усмихна с все така невинно изражение. Тя плавно си дръпна карта и я обърна – втора четворка. После се пресегна за следващата. Балънтайн изведнъж престана да диша и сърцето му забумтя в ушите. Той започна да се мести нервно на мястото си, докато ръката й драматично се завърташе и откриваше десятка. Това го накара да подскочи като ужилен и вече наистина да удари с юмрук по масата. Просто нямаше как да приеме за нормално, тя да го бие трета игра подред и то с по една точка. Определено имаше нещо гнило в цялата тази работа.

– Смяна на тестетата! – извика афектирано той.

Диарди прие напълно спокойно и професионално реакцията му.

– Разбира се – отвърна с равен тон тя, избутвайки всички карти от масата, като същевременно издърпа няколко чисто нови колоди от принтера. Сетне ги разопакова, разгърна ги за да може Балънтайн да ги провери и зачака. Този път, мъжът ги огледа много по-обстойно и след като приключи с проверката си и кимна на крупието, тя ги пусна да се размесят на машинката, за да не остане абсолютно никакво съмнение у него. Накрая, Бърбън разцепи едното тесте и следващата игра най-после започна.

Разликата след обновяването на колодите се усети почти мигновено. Новата ръка на комарджията се състоеше от десятка и девятка и той отказа да тегли. Диарди, от своя страна, обърна една седмица и я сложи до своята десятка. Мъжът се усмихна и веднага избута сумата, която току-що бе спечелил обратно на мястото за залози, цапвайки питието си на екс. Изглежда че му беше потръгнало. Нервната криза, която стискаше гърдите му през целия ден, го поотпусна малко и това винаги се случваше, когато картите му вървяха.

Крупието за пореден път напълни чашата му с мибари и след като смени тестето, отдели вале и осмица за госта си за следващата игра. За себе си, тя пусна една двойка, след което, последва нова смяна на колодите. Бърбън мислено потри ръце. Намираше се в много изгодна позиция и предчувствието му за късмет незабавно го окрили. За съжаление, тъкмо в този момент, на бара изникна клиент и Диарди трябваше да се извини и да отиде да го обслужи.

Балънтайн недоволно завъртя глава натам. Като всички комарджии, по природа, той беше силно суеверен и прекъсването никак не му хареса. Освен това, неприятно го изненада и факта, че не е съвсем сам с Гай в целия хотел, както бе вярвал досега. Последното, определено щеше да усложни изпълнението на замисъла, с който бе дошъл тук.

Диарди доста се позабави с клиента си. Той изглеждаше много странен тип от раса, явно излизаща от общоприетите норми, които с малки вариации следваха повечето разумни същества в тази галактика. Имаше зеленикава кожа на нещо като люспи, сплескана глава и големи котешки очи отпред. Вероятно представляваше фотосинтезиращ животински вид, за които Бърбън бе чувал, че се срещали тук-таме из крайните ръкави. Общо взето, видът му беше някак неприятен.

След като го позяпа малко, комарджията рязко отмести поглед от него и притеснено заозърта очи към останалата част на ресторанта и рецепцията на хотела, отвъд стъклената врата. Неочаквано се сети, че някой може да го е наблюдавал през цялото това време – досадният шериф или още по-лошо, Гай Юлий Цезар! Първият, макар че го ужасяваше с прозренията си за личния му живот, не представляваше чак такъв голям проблем, но за втория, щеше да е много кофти, ако се усъмни в нещо. Подобно развитие на нещата би объркало всички планове на Бърбън, а честно казано, той залагаше всичко на тях. Дори и тази крайно неразумна игра, която играеше в момента, нямаше да има никакво значение, ако успееше да въздейства на Гай по начина, по който искаше. За щастие, нямаше никой друг наоколо.

Мъжът се завъртя обратно напред и с изненада почувства, че светът леко се клати пред очите му. Явно вече започваше да се напива и може би трябваше все пак да спре. Той прокара пръст по ръба на чашата си и се замисли. Винаги когато се намираше под влияние на алкохола, нещата в главата му изглеждаха наред, ала когато изтрезнееше, започваше да се люшка във вихър от болезнени съмнения. Сега той бе силно почерпен, затова доволно си представи как Гай се съгласява да участва в Мармаданският фестивал на смъртта и по този начин, веднага разрешава всичките му проблеми. Представи си купищата пари, които ще спечели и как ще може да започне живота си на чисто. Въпреки че Цезар всъщност го поля със студен душ когато той сподели идеята си с него пред хотела, Балънтайн все още вярваше, че ще успее да го убеди. Ако не той самият, чудотворната му отвара щеше да свърши тази работа. Предния ден, мъжът успя незабелязано да пробута една доза от нея в чашата на безсмъртния, когато случайно го засече в ресторанта и сега му оставаше единствено да изчака достатъчно дълго и да е наблизо в подходящия момент.

Бърбън доволно се усмихна, спомняйки си за това. Той прокрадна поглед към Диарди, но тя продължаваше да обслужва странния си клиент и не му обръщаше никакво внимание. Това го накара да погледне несигурно към картите пред себе си, да огледа отново ресторанта и фоайето и после крадешком да плъзне ръката си към тестето. Оказа се, че най-отгоре се спотайваше една двойка, а отдолу следваха още две двойки и седмица. На връщане, пръстите му „без да искат“ закачиха и ръката на крупието. Скритата й карта беше също двойка, както и явната.

– Тези Хондуански правила! Много двойки, много нещо! – тихо промърмори Балънтайн и бавно надигна чашата си за да изглежда в този момент, колкото се може по-естествен. Очите му за трети път се увериха, че никой не го следеше.

Сетне мислите му се насочиха обратно към Гай. Идеята, която мъжът от доста дълго таеше в главата си по отношение на него, беше всъщност ужасно елементарна. Както повечето неща в живота, и тя се въртеше около парите. За известно време, Бърбън внимателно бе наблюдавал „кариерата“ на Цезар заедно с всичките му скиталчества и бе стигнал до заключението, че последният е безсмъртен, защото съзнанието му по някакъв начин изкривява реалността около него и именно на това се основава чудноватата му дарба. Тоест, той не беше абсолютно безсмъртен и вероятно можеше да умре, но трябваше първо да се разсее и да забрави да я изкривява.

Формално, Балънтайн увещаваше Гай да бъде негов мениджър на Мармаданския фестивал, но зад тази идея се криеше нещо съвсем различно. Фестивалът, който се смяташе за едно от най-нашумелите и касови риалити шоа във вселената се провеждаше всяка стандартна година от универсалното време и в него, участниците трябваше да се самоубият по възможно най-оригиналния начин, за което получаваха фантастични суми, ако имаха щастието да оживеят след това. Специално творческо жури оценяваше изпълненията им по строги критерии и определяше крайното класиране. Естествено, организаторите проверяваха стриктно състезателите, за да няма никакви постановки в опитите, но този факт не притесняваше Бърбън. Неговата дълбока мисъл не беше да мами журито или когото и да било друг, ами самия Гай. Той не възнамеряваше, както твърдеше, да го спонсорира и менажира, а чисто и просто да заложи в полза на неговата смърт. Напълно разбираемо, при същество, за което се смяташе, че не може да умре, възвращаемостта от това щеше да бъде колосална.

За съжаление обаче, имаше един много малък, но изключително досаден проблем, а именно, че Цезар или изобщо не искаше да участва във фестивала, или поради факта че беше безсмъртен, нямаше нужда от Бърбън за да го направи. За да заобиколи тази глупава пречка, комарджията се беше подготвил с извънредно хитроумен план. Той за малко не заплати с живота си при подготовката му, но накрая успя да се сдобие с отвара, която имаше потенциала да му помогне в начинанието му. Нещото произхождаше от Бътерфлай-2 – известната планета на отровителите – и се славеше, че предизвиква генетични мутации, които огледално точно преобръщат всеки един жизнен процес в даден организъм. С други думи, чудотворната субстанция се очакваше да превърне когото и да било в диаметрално противоположно копие на самия себе си. Балънтайн твърдо вярваше, че тя или ще препрограмира Гай Юлий Цезар да бъде уязвим като всички останали, или ще го накара подсъзнателно да „преосмисли“ безсмъртието си и така да стане уязвим, без самият той да усети. И двата сценария го устройваха еднакво.

Всичко останалото беше само въпрос на елементарна организация: първо, те фиктивно щяха да се подготвят за фестивала, използвайки мнимите връзки на Бърбън сред журито; комарджията тайно щеше да заложи срещу него с неголяма сума, в залог с чудовищна възвращаемост; после те щяха да вземат участие и Гай изненадващо да умре по време на опита си, а импресариото му да прибере огромно богатство и животът му най-сетне да тръгне наред. В известен смисъл, той дори се радваше, че Гай му отказа първия път, защото това, по някакъв начин му гарантираше, че след като изпие отварата и се трансформира, той ще се съгласи.

Единственият малък момент на несигурност около плана беше в самото приготвяне на гаргаланските орехи. Изискваше се те да са прясно и добре сварени преди приема, а Бърбън не успя да ги натроши като хората. Въпреки всичко, той все пак се надяваше, че отровата ще свърши своята работа. Разбира се, щеше да е още по-добре, ако можеше да се възползва и от гаранцията на бътерфлуидите при дефект на стоката, но за съжаление нямаше как официално да я предяви без да разкрие коварния си замисъл. Ето в това, в най-общи линии, се състоеше екзотичната идея на Балънтайн за бързо забогатяване без да влага особени усилия или средства в начинанието си – нещо, към което той се стремеше почти непрекъснато откакто напусна къщата на дядо си.

– Съжалявам, че се забавих толкова – внезапно прозвуча гласът на Диарди изненадващо отблизо и стресна мъжа, който гузно подскочи като ужилен. – Не е много професионално, но така става когато си професионалист в много области!

Тя му смигна многозначително и устните й палаво се свиха да му изпратят въздушна целувка, но без да я озвучават.

– Няма нищо – объркано смотолеви Бърбън, довършвайки питието си и чудейки се дали пък наистина няма да му излезе късметът тази вечер. Щеше да е действително добър завършек на всичко дотук. Имаше само едно нещо, което го притесняваше – май вече беше попрекалил с пиенето и рискуваше да се изложи в леглото, ако се стигнеше дотам.

– Продължаваме ли? – попита подканващо Диарди, след като му допълни чашата без да го пита.

Балънтайн несигурно се заклати и кимна с глава. Той изведнъж се притесни, че е забравил какви карти следваха, но бързо се сети – три двойки и седмица. Крупието, в същото време, притежаваше чифт двойки – ситуацията изглеждаше под контрол!

Мъжът вдигна ръка да си поиска карта, взе я и я добави до валето и осмицата си. Вече събра солидна двадесетица и не беше възможно повече да тегли. Диарди, от своя страна, обърна скритата си двойка и чевръсто изтегли останалите две двойки от тестето, събирайки четири от тях като цяло. Сетне ръката й плавно посегна отново към купчинката и за миг се спря там, а сърцето на Балънтайн се раздумка от страх да не е сгафил нещо. Не беше – следваше седмицата. И веднага след нея, шестица!

Бърбън изненадано премигна и нервно се опита да фокусира картите с размазания си поглед. Очите му някак отказваха да повярват на това, което виждаха. В момента му се искаше да е дори още по-пиян отколкото бе в действителност, защото тогава поне щеше да има някаква възможност да се е объркал. Грешка обаче нямаше! Диарди небрежно се пресегна и прибра последните му пари от масата.

Мъжът бавно се надигна все така замаян от преживяното и съкрушено разпери ръце. Отново се беше издънил. За кой ли път оплеска нещата! Беше проверил четири карти напред и не му хрумна да погледне петата. Нещо повече, той изобщо нямаше подобни намерения, когато надникна в тестето. Възнамеряваше да остави Диарди да изтегли всичко чак до седмицата и да спре, тъй като вече щеше да е събрала седемнадесет. А той имаше осемнадесет от оригиналната си ръка! Сам се прецака, вземайки проклетата първа двойка вместо нея, просто защото забрави какво искаше да направи.

Балънтайн за пореден път залитна и опря длани на масата, а светът се разтегли пред очите му, оформяйки се в нещо като ехидна усмивка. Той не разполагаше с повече средства да си възвърне загубите. В джобовете му дрънкаха единствено дребни за кафе и те, определено щяха да са недостатъчни да покрие дори разходите по престоя и храната си тук. Беше банкрутирал напълно! Сега изцяло зависеше от благоволението, или по-скоро от глупостта на Гай.

Жената го погледна съчувствено и уклончиво сви устни.

– Мизата е гъвкава и може да се променя – каза му тя и му смигна някак многозначително.

– Какво означава това? – попита несигурно Балънтайн, правейки неимоверни усилия да се съсредоточи. Очите й леко танцуваха пред неговите и той се опитваше да ги догони.

– Клиентът я определя. Например, може да решиш да играеш на „всичко или нищо“.

– Всичко или нищо?

– Точно така. Може просто да заложиш това, което ти е останало – внимателно обясни Диарди и ефектно прехвърли няколко пъти картите от едната в другата си ръка.

– Но аз нямам… абсолютно нищо – призна си заекващо Бърбън, колкото и да не му се искаше.

– Но притежаваш себе си, нали? – похотливо го погледна жената с очи, стрелкащи се нагоре и надолу по тялото му. – Това означава игра на „клиентът срещу крупието“.

– Не съм сигурен, че разбирам напълно замисъла – запелтечи той и се закашля.

– Имай предвид, че крупието върви заедно с хотела! – услужливо разпери ръце Диарди, захаросвайки допълнително залога, за да го направи дори още по-примамлив.

Бърбън премигна няколко пъти, силно изненадан. Сетне се опита да се концентрира и внезапно се захили глуповато, защото изведнъж разбра какво точно имаше предвид тя. Отначало, странната й идея му се видя твърде откачена, но след миг, той я намери за изключително забавна и тя някак го накара да забрави за тежките финансови загуби, които бе понесъл само преди секунди. „Майната му на Гай и на глупавото му безсмъртие!“ – помисли си той. „Майната му и на глупавия ми план – нещата ще се наредят и без него!“

Жената бързо отвори ново тесте и погледна госта си очаквателно. Беше толкова красива и съблазнителна с разкопчаната си бяла риза и поизскочили от деколтето гърди! Ужасно му напомняше за учителката му по пеене, която можеше да се каже че бе първата, макар и не съвсем осъзната любов на Балънтайн.

Мъжът отново се олюля и светът леко се заклати около него. По-късно, той дори не помнеше какво е отговорил на предложението и споменът му прескачаше тук, продължавайки директно в следващия момент, в който той си правеше сметки как се сдобива с изумително красива секс робиня; как става собственик на малък хотел; как всичките му проблеми изчезват и животът му се променя в неочаквана посока. По едно време, даже се зачуди как не се бе сетил за подобно решение на нещата още отначало.

И после… После, Балънтайн помнеше само едно-единствено нещо от цялата вечер и то доста смътно. То беше, че Диарди изтегли две аса за него от тестето и той разцепи ръката си, получавайки две десятки към тях, което беше невероятно. Крупието, от своя страна, също получи асо и десятка – нещо още по-невероятно! Веднага след това, комарджията просто се сгромоляса под масата в несвяст и главата му тежко тупна на пода, като миг преди това, съзнанието му потъна в черна и непрогледна тъмнина.

©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)