logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
37


Вятърът тихо свиреше в пролуките и из теснините, но неравномерният му звук, който ту извисяваше тембър, ту несигурно заглъхваше, приличаше по-скоро на шептене. Беше хладно. Това вероятно се дължеше на ясното и чисто небе, където не се виждаше нито един облак, който да задържи топлината, излъчвана от земята. Единствено разпилян куп звезди блещукаха безизразно на него, подсилвайки ефекта със студенината на безкрайния космос зад тях.

Хънт Хънтър не се намираше на Планета в момента. Тялото му си седеше там, неспокойно сгушено до един малко по-голям камък побит в пясъка, но съзнанието му напрегнато скиташе из горите на Преториус-4 и търсеше изход от спотаеното напрежение, загнездило се упорито във въздуха. Мъжът плуваше в едно от онези лепкави състояния на полусън и полубудуване, в които разумът лесно се объркваше кое е реално и кое не. Не можеше да се отпусне напълно и да заспи истински, но и не можеше да остане нащрек, заради умората и нервното пренапрежение от изминалия тежък ден.

Ловецът болезнено изпъшка и нервно се завъртя на другата страна. Дъхът му за миг секна и мина почти цяла минута преди дробовете му да се отворят с насилствен порив, а гърлото му да изхърка от рязко нахлулата в него струя от хладен, нощен въздух. После мъжът отново се унесе.

В съня си той тичаше из една от многовековните гори на неговата планета и отчаяно се опитваше да намери пътека, която да го изведе навън. Навсякъде около него се стелеше безкрайната плетеница от огромни дънери на дървета по-стари даже от света, в който бяха израсли. Беше влажно и мъгливо, но нямаше подлесие. Короните се извисяваха толкова нагоре, че в подножието не успяваше да се спусне достатъчно светлина, която да подхрани някакъв по-съществен живот там. Имаше само рехав тревен килим, тук-таме редуващ се с разпръснати сивкави скали, обрасли в зеленикав мъх.

Хънтър нервно се завъртя около себе си. Гората се ширеше празна и тиха, но той стоеше напрегнат. Сигурен беше, че нещо го преследваше. Ослуша се. Някъде високо над него изтрака самотен клюкар и звука от клюна му отекна в тишината, разнасяйки ехото надалеч. Мъжът конвулсивно стисна пушката си. Пръстите му се плъзнаха по гладката й, матова повърхност и усетиха меката топлина на магнитното й, полисиликатно тяло. Ловецът се сепна и погледна надолу. Очите му се разшириха от изненада. В ръцете си той не стискаше познатата си вярна карабина, а нещо друго – черно и лъскаво, като че направено от комбинация между метал и камък.

Хънт Хънтър подскочи и панически се заозърта наоколо. Едва сега осъзна, че не помнеше как се е озовал в тази гора. Опита се да разрови из паметта си, но без да постигне особен успех. Наистина приличаше много на една от горите на родната му планета, но мъжът напусна Преториус преди доста време и не помнеше да се е връщал там. Нещото, което най-силно го притесняваше обаче, беше устройството в ръката му!

Хънтър го погледна тревожно. Отчасти му се струваше, че не е виждал подобно нещо, но едновременно с това му изглеждаше и странно познато. Сякаш го бе сънувал или намерил отдавна, а после – забравил. Представляваше дълго и прилично на палка тяло без никакви отвори и с малко червено копче близо до по-заоблената му част, която служеше за дръжка. Намираше се в обхвата на палеца му. Мъжът внимателно го натисна, но нищо не се случи. То дори не издаде звук. Точно тогава в главата му бавно, но нервно изплува стар спомен и в следващия момент той се сети. Изведнъж вече знаеше какво държи в ръцете си! Наричаше се дистанционен фригитмайстер и именно благодарение на него, расата му бе успяла навремето да се справи с един от най-страшните си врагове – ужасяващият Тиранозавър-Секс.

Хънтър треперещо се взря още по-силно в устройството. Той не искаше да повярва, че всичко това се случва наистина и в ума му неочаквано настана хаос от отдавна потулени кошмарни истории, бързащи да изплуват от дълбините на съзнанието му. Всички тях мъжът помнеше от разказите на баба си като дете и те се бяха запечатали твърде дълбоко в паметта му, за да ги забрави някога.

Хънт уплашено приклекна и се ослуша внимателно. Клюкарят все така продължаваше настойчиво да трака по дънера на дървото си в търсене на ларви на снаксове, но тропането му не звучеше успокоително, а по-скоро тревожно. Сякаш искаше да го предупреди за надвисналата опасност, която мъжът усещаше и сам – дълбоко в мозъка на костите си.

Ловецът нервно тръсна глава и се опита да се успокои. В края на краищата, тези неща бяха единствено легенди. Случки от отдавнашни и примитивни времена. Не можеше да бъде истина. И все пак, фригитмайстерът беше факт и седеше в ръката му!

Устройството бързо накара Хънт да си припомни отново историите за епичната война на расата му с тиранозаврите. Разкази за поколения обругани жени и нещо много по-лошо – за неговата тъжна семейна история, някак странно синтезирала тази борба в себе си. Как някъде назад в поколенията, бабата на неговата баба, докато беряла гъби в гората била примамена от един лукав Т-Секс в хралупата му и изнасилена най-безскрупулно. По нейно време, този вид се срещал все още в изобилие из горите на Преториус-4. Това, за жалост, обаче не било всичко: след години, прабабата на Хънт също паднала жертва на освирепял от сексуален глад мъжки тиранозавър, промъкнал се отчаян в покрайнините на града. Тогава дистанционният фригитмайстер вече бил почнал да дава резултати, което в крайна сметка довело до въпросния глад.

Следващата нещастна жертва беше самата майка на Хънт при нелепия инцидент в лабораторията й. Към този момент животните се били превърнали в застрашен вид и тя изучавала сексуалността им, когато един от зверовете се измъкнал от клетката си и извършил дяволското си деяние светкавично и с невероятна бруталност. Именно неговата необоснована жестокост довела до вглъбението на майка му до степен, в която тя забравила да живее. Само фактът, че нещастието с всяка от тези жени се бе разиграло след раждането на децата им, бе позволило да се стигне всъщност до раждането на самия Хънт. На тяхната планета, след изнасилване от тиранозавър, нямаше живот за злочестата жертва и тя оставаше самотна до края на дните си.

Цялата тази поредица от истории малкият Хънтър знаеше от баба си, която му я разказваше на парчета през годините, когато решеше че той е готов за съответния фрагмент, но както впоследствие се оказа, най-шокиращото тя му беше спестила и запазила за накрая. Когато след време, той стана пълнолетен, веднъж в миг на откровение, тя му разкри и последната си, най-ужасна част от историята. За потресаващия инцидент как докато веднъж двамата с него били на посещение в зоологическата градина, един от последните оцелели на Преториус екземпляри някак си успял да се промъкне край пазача си докато той го хранел и изскочил навън, всявайки невероятна паника сред посетителите. Хаосът бил страхотен и последвалите събития се разиграли само за няколко мига.

Докато отчаяно тичала към внука си да го предпази, баба му неволно налетяла на насилника и той, с цената на живота си и вместо да избяга, не могъл да устои на изкушението. Баба му въобще не успяла да разбере какво се случва и когато след секунди се осъзнала, тя вече се била превърнала в следващата жертва от дългата и печална поредица в тяхното злочесто семейство. За щастие на Хънт, докато това се случвало, той се бил отплеснал при мадунките и не станал свидетел на ужасяващата гледка. Този неин последен разказ го беше потресъл особено силно и вероятно именно той преля чашата и го накара да се закълне да стане ловец и да изброди цялата Вселена, докато не намери и последния Т-Секс, когото да убие, затривайки завинаги злонравния му вид от света. Дори фактът, че тиранозаврите почти бяха изчезнали, не успя да го отклони от клетвата му!

Нещо в този миг, злокобно изшумоля недалеч от Хънтър и го изтръгна от болезнения му спомен, принуждавайки го да подскочи като ужилен и да се огледа панически. Чу се крайно неприятен и провлачен гърлен звук, който след няколко секунди позаглъхна. Очите на ловеца потрепериха, болезнено впивайки се в млечната, синкава мъгла, която се стелеше ниско по земята, но не успяха да я пробият. Пръстите му неволно се вкопчиха в безполезното устройство, докато трескавият му мозък започна да се блъска в тесните стени на черепа му, опитвайки се да намери изход навън. Фригитмайстерът на практика беше абсолютно безполезен срещу мъжки тиранозавър, какъвто със сигурност дебнеше в момента, защото женските отдавна бяха станали пасивни. Джаджата изобщо не можеше да го защити!

Последвалите изключително мъчителни и напрегнати минути се проточиха като конци от лепкав катран и накараха мъжа да замръзне в едно почти безкрайно очакване. След малко, звукът се повтори пак, но този път по-близо. Хънт започна да се върти като обезумял около себе си и паниката безмилостно го стисна. Сърцето му забумтя, ръцете му се изпотиха с хладна, лепкава пот и той за малко да изпусне устройството си, което кой знае защо все така стискаше. Вероятно, защото макар и безсмислено, то бе единствената сламка за обърканото му съзнание в момента. Той го държеше пред себе си и го насочваше във всички посоки, сякаш притежаваше позитронен ускорител, с който щеше да изпари не само тиранозавъра, но и цялата планета, на която се намираше.

И тогава го зърна! Мъглата изведнъж се размърда на около десетина метра от него и плавно се разтвори. Неясна, зловонна сянка пропълзя навън. Две червени светлинки несигурно пробиха млечния сумрак и се огледаха, но без да го забележат.

Това беше най-ужасяващото и най-грозното същество, което Хънтър някога бе виждал, а той беше виждал наистина много през живота си. Потресаващо и отблъскващо. Покъртително и гнусно. Неумолимо примитивно. Неописуемо! Звярът ходеше леко приклекнал на двата си крака и току се спираше да подуши земята. Нищо от общия му вид обаче не можеше да се сравни с истинската причината за неговата зловеща слава. Хънт погледна надолу. Сетне ужасено притвори очи. Слабините на животното бяха просто безнадеждно заклещени в могъщата и твърда хватка на перманентна и неутолима ерекция, която изглеждаше така сякаш никога нямаше да стихне. Ловецът седеше неподвижен и не смееше да си поеме въздух.

Тиранозавърът рязко се спря на няколко метра пред него и заби настървено нос в земята под себе си, като че откри нещо, което го заинтригува. Той се посуети за кратко и накрая протегна крайник да вдигне предмета, при вида на който сърцето на Хънтър подскочи и той пребледня като платно. Оказа се, че звярът е намерил палтото му от енорийска свиня и възбудено го душеше с всичка сила, все по-учестено и по-учестено. Виждайки това, пръстът на Хънт панически занатиска червеното копче на фригитмайстера без мъжът даже да разбира какво прави. В този миг, той напълно беше забравил за безполезността му.

Точно тогава, съществото надигна глава и го забеляза. То го стрелна с изненадан поглед и червените му очички заблестяха алчно в мрака. Те двамата се погледаха напрегнато, след което тиранозавърът изненадващо се обърна назад и бавно се оттегли в тъмнината, отмъквайки плячката със себе си. Веднага след като той се скри, от гърдите на ловеца шумно се изтръгна хрипав стон и дробовете му отчаяно се опитаха да си поемат въздух, докато ръцете му в същото време безпомощно изтърваха пушката, която палецът му спазматично бе натискал по приклада.

Мина доста дълго, преди застиналият мозък на Хънт Хънтър тромаво да започне да осъзнава, че не се намираше в горите на Преториус, а все още на малката и затънтена планета, наречена Планета и че за негов ужас, съвсем истински Тиранозавър-Секс току-що беше отмъкнал палтото му от енорийска свиня, изчезвайки в сумрака на надигащата се в пустинята утрин. Това всъщност се оказа засега всичко, до което хипнотизираният му разум успя да достигне. Въпросът, как звярът се е промъкнал незабелязано до него и как палтото му се е озовало в лапите му, тепърва щеше да го ужасява малко по-късно през този ден, а и по-нататък.

Мъжът конвулсивно потрепери отново и скочи на крака, грабвайки опиянено пушката си от земята и насочвайки я в мрака, ала за реакцията му беше вече късно. Пустинята наоколо го гледаше огромна и празна, притихнала срещу него в студеното си и пълно безразличие.


©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Хотел „Половин звезда“ – Глава 37 | криминално-фантастичен роман

Фантастична детективска история на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, sibelius, arneston, сибелиус, арнестън