logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
39


Венкатеш Сикхвамрами безизразно гледаше голата стена пред себе си и от почти петнадесет минути не помръдваше. Големият панорамен прозорец зад него грееше ярко осветен от пролетното слънце и животът навън течеше еуфоричен и жизнен. Не така седяха нещата в главата му обаче. Там всичко и най-вече собственият му живот, твърде бързо се разпадаше. Той просто не можеше да повярва, че се бе променил толкова драматично за толкова кратко време!

Мъжът бавно отпусна писмото, което държеше в ръката си и го остави до други четири, едното от които – неотворено. Всичките те, с изключение на това, което току-що прочете, представляваха или официални документи, или бяха прекалено конфиденциални за да минат по електронен носител. В този си вид – върху силиконна хартия – те дори изглеждаха още по-сериозни и заплашителни.

Едва преди час, Венкатеш беше разбрал за изненадващата смърт на поредната група войници в Бронкс, когато лекарите на военните се бяха опитали да ги изключат от системата – точно както се разбраха с генерал Камински няколко дена по-рано. Цели сто човека! Мъжът знаеше, че извеждането няма да доведе до никакъв резултат, но и в най-големите си кошмари не предполагаше, че то ще докара смъртта на всички от тях до последния. В резултат на това, от министерството сега намекваха, че ще прекратят финансирането. Цялата сума по заемите за оборудване, техника, лицензионни програмни кодове и модули, както и за заплатите на малкото, но скъпоплатен персонал на „Сайбър Вектор“ възлизаше към момента на няколко трилиона кредита. А най, най-лошото бе, че Анибал Рекстън все така продължаваше да не отговаря!

Първото от отворените писма идваше именно оттам – от офиса на Камински и го уведомяваше, че заради неочакваните усложнения напоследък и несигурното бъдеще на проекта, военните започват да обмислят начините, по които най-безболезнено могат да го спрат. Опасяваха се от грандиозен скандал, ако се окажеше, че и останалите войници ще загубят разсъдъка си или по-лошо – ще загинат при връщането си обратно. В този смисъл, те му предлагаха да унищожи всички „деликатни“ документи свързани с Бронкс.

Второто писмо беше от вътрешната медицинска комисия, назначена по случая и един вид препотвърждаваше, това на военните. В него се казваше, че вероятността момчетата да останат със завинаги увредена мозъчна дейност, ако изобщо оцелееха, когато бъдат извадени от изкуствената кома е твърде голяма. Да се имали предвид и двата случая, както и възможността част от евентуалните обезщетителни искове да бъдат предявени към „Сайбър Вектор“.

Третото от писмата го пращаше застрахователната компания и с него тя официално анулираше договора по застраховката на участниците в проекта Бронкс със задна дата, тъй като явно бе имало множество тайни договорености и действия, които променяли естеството на застрахователното събитие.

Четвъртото писмо Венкатеш разпечата сам на принтера, защото то пристигна по странно заобиколен начин, минавайки през две-трети от електронните канали за комуникация на галактиката. Съобщението имаше много кратко съдържание, но за сметка на това особено травмиращо. Беше от неоткриваемия Анибал Рекстън. Той съвсем лаконично пишеше, че от няколко дена Алоха е излязла от контрол и понастоящем е почти неуправляема и още, че вероятно ще създаде проблеми при изваждането на войниците от системата. Анибал също казваше, че му пише ретранслирано, защото поради огромни смущения по трасето, вече не може да държи директна връзка с него.

Венкатеш изведнъж се сети за страхотния магнитен ураган в сектор 2DD3ARD-435/2hsc, за който медиите тръбяха напоследък. Мястото се намираше твърде близо до онова, на което Рекстън отиде да замъкне сървърите на Алоха. По някакъв си начин бурята очевидно не повлияваше на тахионната връзка със системата, но затова пък блокираше комуникационния микс. Или може би напротив – влияеше й! Може би именно заради това влияние, животът му се разпадаше сега!

Президентът на „Сайбър Вектор“ уморено се пресегна и отвори последното – пето писмо. Когато го зачете, той веднага почувства, че краят настъпва. Нищо повече не можеше да се случи или обърка, защото нещата явно бяха стигнали до самото дъно. В писмото, обслужващата го Инвестиционна Банка Интергалактика и по-специално нейният отдел „Рискови Проекти“ му съобщаваше, че всички сметки, засягащи дейността на компанията са блокирани от вчера сутринта централно време, по нареждане на Държавната служба по ликвидността. Причината беше, че корпорацията-майка на Немезис-II – „Сайбър Индъстрийз“ чисто и просто се оказваше фалирала преди три месеца и в момента течеше процес по удовлетворяване исканията на кредиторите й. Венкатеш нямаше представа за този фалит, но това сега нямаше и значение.

Мъжът пусна писмото на масата до останалите четири и отново се втренчи невиждащо в стената отсреща. В крайна сметка Анибал все пак излизаше прав! Проектът Бронкс наистина се издънваше грандиозно и точно включването на Алоха, вероятно играеше ключова роля за него. Той, единствен, като президент на фирмата, имаше вина за ситуацията, защото не само настояваше за скачването, ами и поначало беше използвал връзката си с асистентката на Гзундис да пробута кода да военните, в опит да намери купувач за Алоха. Тогава спешно му трябваха пари. Двамата му съдружници дори не знаеха за тази малка подробност и те все още си мислеха, че компанията-майка бе поръчала проект, подобен на техния и впоследствие, военните ги бяха изнудили за сроковете.

– Имате ли други желания за днес, господин Сикхвамрами? – игривият глас на секретарката му го стресна в този момент и сладкото й, ангелско бяло лице се появи на йонно-решетъчния плот на бюрото му. – Бих желала да изляза малко по-рано. Ще си купувам нови обувки. Поправка: ще си купувам най-прекрасните нови обувки на света от Конгресния Център!

Венкатеш бързо се пресегна и натисна един невидим бутон върху черната огледална повърхност на бюрото си. Светлината в кабинета му драматично притихна, като че внезапно бе паднала нощ. Панорамният прозорец зад него вече едва мъжделееше и помещението потъна в синкав сумрак.

– Разбира се, Полийн. Върви и си купи обувки. Порадвай се на живота! Желая ти приятно пазаруване! – отговори, колкото можеше по-ведро той.

– Сигурен ли сте, че сте добре, господин Сикхвамрами? – усъмни се за миг секретарката му. – Звучите ми угрижен. Сигурен ли сте, че не искате да дойда да ви развеселя?

– Сигурен съм Поли. Всичко е наред. Върви и се забавлявай!

– И не искате да ви погъделичкам?

– Не, Поли, не искам.

– Това не е никак типично за вас. Ще дойда все пак да ви погъделичкам!

– Не, Поли. Недей! Искам да поработя върху нещо.

– Добре тогава. Ще ви оставя сега, но като се върна утре, хубавичко ще ви нагъделичкам, тъй да знаете!

Полийн строго вдигна пръст да му се закани. В ръцете си тя държеше книга, която със сигурност четеше за стотен път, но това бе типично за нея. Беше типично и за всички алдебаранци.

– Става, Поли. Ще чакам с нетърпение! – отговори уморено мъжът.

– Довиждане, господин Сикхвамрами!

– Довиждане, Поли. Приятно пазаруване!

– Благодаря, господин Сикхвамрами!

После тя затвори. Венкатеш най-сетне си отдъхна. В моменти, когато нещата не вървяха, Полийн, която по принцип винаги го разведряваше с първичната си еуфоричност, го натоварваше всъщност още повече. Понякога той не успяваше да се начуди, как така бе в състояние да се радва на елементарни глупости с цели часове без даже да се умори и за миг. Нещо повече, радваше се всеки ден на едно и също нещо и не помнеше мислите, които са я вълнували по този повод предния ден. Както с книгата например или с безкрайните й еднотипни покупки от Конгресния Център! Тя просто живееше в измислен свят. Ако човек можеше да инвентаризира главата й, вероятно щеше да се удиви колко малко реален опит имаше натрупан в нея.

Венкатеш леко се отпусна назад в стола. Мислите му неусетно се насочиха към неговия собствен живот. А беше ли той по-добър от нейния изобщо? Какво точно му даваха всичките огромни на брой виртуални записи, които постоянно гледаше и не бяха ли и те бягство от действителността? Имаше ли въобще нещо, което не е преживявал досега и към което да се стреми от тук насетне? Ако се замислеше честно, щеше да види, че неговият живот се въртеше в абсолютно същия затворен кръг както нейния, въпреки отчаяните му опити да го избегне. Също като Полийн, и той отдавна бе постигнал устойчив модел на повторение, само че на едно малко по-високо интелектуално ниво. Това представляваше единственото различие. Както и това, че тя за разлика от него, не беше обременена от живота си. Тя просто си го живееше, такъв какъвто е.

Мъжът изведнъж се пресегна и натисна някакъв бутон пред себе си, с което централата набра предварително запаметена честота. Линията поседя отворена доста дълго, но Рекстън, както всеки път досега, не му отговори от другата й страна. След известно време, президентът на „Сайбър Вектор“ набра и втори номер – този на секретарката си, която току-що пусна по-рано от работа, припряно й каза на следващата сутрин да унищожи всички писма, които намери на бюрото му и бързо затвори. Накрая опита отново да се свърже със съдружника си на Канопус, но бурята очевидно беше прекъснала много качествено цялата радиокомуникация до там.

Само няколко минути по-късно, все така седейки на стола в офиса си, Венкатеш бръкна в бюрото си, извади начената бутилка черен Сарай и една празна чаша, напълни я до ръба, изпи я, напълни я за втори път, бръкна в най-долното дясно чекмедже, извади нещо черно и лъскаво, пое си дълбоко въздух и без да се замисли повече, си пръсна мозъка с него. Тялото му рязко и конвулсивно подскочи и се отпусна назад. Зад него, синята му кръв бавно започна да криволичи по стената надолу към пода.


©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Хотел „Половин звезда“ – Глава 39 | криминално-фантастичен роман

Фантастична детективска история на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, sibelius, arneston, сибелиус, арнестън