Войниците отчаяно се бяха скупчили като животни около кладенеца и се блъскаха едни в други без дори да мислят. Наоколо цареше пълен хаос. Врявата беше повсеместна. Тези от тях, които все още имаха пушки и муниции стреляха; тези от тях, които имаха ножове, ги въртяха; останалите само размахваха ръце и безнадеждно се опитваха да се предпазят. Никой не знаеше какво прави и защо го прави. В момента, съществуваше една-единствена мисъл в главите им – да се доберат до шахтата.

Макар, че сцената силно приличаше на десетки подобни от изминалите дни и седмици, в нея сега имаше една много съществена разлика. Нещото сновеше сред тях, ала за разлика от всеки друг път, не си тръгваше след първата жертва. Боят бе започнал преди това – още когато първите от мъжете заскачаха обезумели от жажда в кладенеца, но сетне, звярът неусетно се беше намесил. Нападна ги посред бял ден. Толкова хубав ден! Слънцето го нямаше никакво и небето висеше отгоре им, мрачно и сиво. Въздухът галеше кожата им с изненадващо свеж полъх и живителна влага, но като по ирония на съдбата, те не усещаха нищичко от тази благодат. Виждаха единствено кръвта, която хвърчеше наоколо.

Тактиката на съществото този път излизаше от всички норми, които то бе спазвало досега. Обезумяло от възбуда и захвърлило обичайната си предпазливост, то сновеше като демон между хората, сякаш с намерение да приключи всичко тук, сега и завинаги. Изглеждаше решено да сложи край на това твърде дълго преследване и зарязваше жертвите си да лежат на земята без повече да се интересува от тях. Беше толкова бързо, че не се виждаше истински и окото едва смогваше да възприеме размазания му образ. Представляваше една неясна сянка по пясъка, която не се движеше, а по-скоро изчезваше тук и се появяваше на друго място, и само разпиляващите се куп от хора, показваше местоположението му в дадения момент.

Никой от войниците нямаше ни най-малка представа как да се предпази от него. Част от мъжете намираха кратък миг в бъркотията да се огледат за МакКонъхи, с надеждата, че той ще намери решение, но последният беше изчезнал безследно. Изчезнала беше и Омо, макар че едва ли на някой му хрумваше да я търси в момента.

Междувременно, звярът ги притискаше все повече и повече около кладенеца, лишавайки ги от какъвто и да е избор. Затворени във все по-тясно пространство, войниците или падаха под ударите на другарите си, или биваха стъпкани до смърт в мелето. За тези от тях, които успяваха да избегнат и едната и другата участ, оставаше последната алтернатива – да потънат в хладния и тъмен, каменен отвор, далеч от агонията и ужасяващите нокти на звяра и все по-близо до заветната, последна глътка вода в живота им. Тя беше единственото, за което си струваше да потърпиш още малко. Да се пребориш! Останалото отдавна вече нямаше значение. Затова и те се тълпяха около съоръжението за тази последна възможност.

Докато цялата безумна суматоха продължаваше, някъде високо над главите на всички, небето изведнъж се разлюля и се разтресе. Разнесе се далечен тътен, а после удари и мълния. Сетне и още една. Светлината за миг наелектризира въздуха на хоризонта и той засия от пъргави, сини искри. Неочаквано замириса странно и остро, а вятърът почти изчезна. След него, и всичко друго рязко утихна. Въздухът отново натежа и едва се виждаше наоколо.

За беда, никой от войниците не успя да забележи и това. Хаосът на земята беше твърде голям и неутрализира напълно този, задаващ се от небето. Разумът на мъжете отдавна ги беше напуснал и веднъж задействани от първичните си емоции, те повече не можеха да спрат. Просто продължаваха безсмислено да се въртят в кръг и за всички тях, началото на края в момента бързо се изнизваше, за да отстъпи, от своя страна, мястото си на самия край.

Съвсем скоро, от небето капна първата капка, която неусетно потъна в сухия пясък. Само за миг, вятърът подухна отново и пак спря. После за известно време, светът застина напълно неподвижен и времето злокобно увисна над него, все едно че повече нищо и никога нямаше да се случи в тази ужасна пустиня. И след това, то най-сетне започна!

©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)