Съзнанието му объркано и неудържимо се люшкаше в яростен водовъртеж от разпръснати, фрагментирани мисли и хаотични чувства. Хиляди светлини около него премигваха, съскаха и избухваха с пукот, после се разтваряха, за да отстъпят място на други и пак започваха цикъла си наново. Изглеждаше, че танцът им никога няма да спре.

„Това ли е да умираш?“ – запита се Нел Кенди в последните мигове от живота си, докато уморено се опитваше да се концентрира. Той лежеше неподвижно, но светът наоколо танцуваше и пулсираше. Чувстваше се едновременно като себе си, но също и като някой друг. Непознат, който обаче не му бе напълно чужд. Все едно се беше разполовил някъде назад във времето и всяка половинка бе живяла свой, различен живот, а сега двете най-сетне се сливаха, за да се съберат и отново да бъдат едно. Мъжът изтощено напрегна сили в опит да се надигне, но усети, че няма от какво да се оттласне. От усилието му, светът нервно се люшна и застана от другата му страна, довеждайки го до съвсем същия резултат. Той все така безтленно се носеше из пространство. Остатъците от мисли в главата му лениво заплуваха из нея без никаква посока, докато последните електрически импулси в мозъка му затихваха, а с тях и илюзията, че има живот и след смъртта.

„Значи все пак се оказа, че си платих сметката!“ – усмихна се Нел в странното състояние, в което се намираше. – „Шерифът сигурно ще спи спокоен.“

Мъжът леко се закашля и това му се стори странно. Френетичната цветна феерия бързо започна да губи инерцията си и да се успокоява. След няколко мига, всичко около него съвсем утихна и той вече лежеше насред огромна снежна поляна, а снегът тихо се сипеше отгоре му. Бавно и монотонно. Беше много красиво и приличаше на родната му планета. Въпреки това, той не чувстваше студ, а само безмерна тъга и умора.

В този миг, Нел, някак неусетно си даде сметка, че всъщност се бе провалил. В съзнанието му ненатрапчиво се прокрадна мисълта, че „Алоха“ отдавна е престанала да бъде програмата, която те създадоха и поради някаква причина, вече не се подчинява на първия си постулат. Влизането му в системата с цел да я оправи, поначало си беше безнадеждно и обречено. Сега тя вземаше сама решенията си и манипулираше ситуациите по своя специфична логика и усмотрение. Смъртта му в момента, а и поведението на Диарди и шерифа, което напълно излизаше от условностите на програмирания от него персонажен модул, го доказваха. Дори нещо повече! Може би самата Диарди изобщо не беше персонаж, ами персонификацията, която „Алоха“ бе избрала за себе си в собствената си среда.

Мъжът внезапно се почувства още по-ефимерен, отколкото досега и сякаш бавно заплува нанякъде. Наоколо, все така спокойно се сипеше снегът и светлината изчезваше с всяка секунда. Свечеряваше се, ала на небето не излизаха звезди. Мислите му постепенно започнаха да отслабват и той като че ли леко се отдалечи от тях.

Нел с огромна мъка и с последни сили осъзна, че неволно беше убил Венкатеш, който бе един от малкото хора, които не се отнасяха към него с пренебрежение, заради посредствеността му като програмист или заради странното му, комплексирано минало. Даде му шанс и настоя той да бъде съдружник в „Сайбър Вектор“, когато те тримата с Анибал основаваха фирмата. Шанс, който Нел проигра съвсем безгрижно като страничен наблюдател. Беше грешка. Просто не трябваше да се оставя да бъде безгласна буква както винаги. Не трябваше да седи пасивен, докато двамата му колеги жестоко се караха още от самото начало на този проект. Трябваше да вземе страна, въпреки нерешителността си!

Кенди отново се закашля. Вече не виждаше нищо, но продължаваше да усеща как мекият сняг гъделичка едва осезаемо лицето му и полепва по клепачите му. Съзнанието му за пореден път се завъртя и заплува из пространството, а той си помисли, че целият му живот – не само „Алоха“, но и всичко останало, бе минало под знака на неговото пасивно наблюдение отстрани. Той, на практика, се беше се отказал да живее още приживе и вместо това, удобно се криеше зад решенията на другите. Разбира се, баща му и дядо му, до голяма степен имаха вина за това, в което се превърна, но сега мъжът осъзнаваше, че вината е била основно негова. Ако поне веднъж им се беше противопоставил, нещата може би нямаше да стигнат дотук.

След малко, разумът на Нел в някакъв свой финален нервен проблясък, едва-едва се запита как ли обратът в „Алоха“ се отразява в момента на войниците от „Бронкс“. Твърде много промени бяха станали твърде внезапно! Най-вероятно нещо ужасно се случваше с тях. За съжаление, силите не му стигнаха да си отговори на този последен въпрос. Мисълта му, още докато се зараждаше, бързо се замъгли и изчезна, а в същото време, светът се разпръсна като звезден прах около него. Веднага след това, го обгърна нежно спокойствие и безвремието, в което мъжът се носеше досега, го погълна напълно и го разтвори.

©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)