logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
56


Съзнанието му объркано и неудържимо се люшкаше в яростен водовъртеж от хаотични чувства и разпръснати, фрагментирани мисли. Хиляди светлини около него премигваха, съскаха и избухваха с пукот, после се разтваряха, за да отстъпят място на други и пак започваха цикъла си наново. Изглеждаше, че танцът им никога няма да има покой или край.

„Това ли е да умираш?“ – запита се Нел Кенди в последните мигове от живота си, докато уморено се опитваше да се концентрира. Той лежеше неподвижно, но светът наоколо танцуваше и пулсираше. Чувстваше се едновременно като себе си и същевременно като някой друг. Непознат, който обаче не му бе напълно чужд. Все едно се беше разполовил някъде назад във времето и всяка половина бе живяла свой, различен живот, а сега двете най-сетне се сливаха, за да се съберат и отново да бъдат едно. Мъжът изтощено напрегна сили в опит да се надигне или обърне, но усети, че висеше в нищото и нямаше от какво да се оттласне. Светът се люшна и застана от другата му страна, довеждайки го до съвсем същия резултат. Той все така се носеше във вид на безтленна проекция из пространство. Единствено разпилени остатъци от ума му плуваха лениво из него без никаква посока, докато последните електрически импулси в мозъка му затихваха, а с тях и илюзията, че има живот и след смъртта.

„Значи все пак се оказа, че си платих сметката!“ – усмихна се Нел в собствената си представа за себе си. – „Шерифът сигурно ще спи спокоен!“

Мъжът леко се засмя и странно, че се и закашля. Френетичната цветна феерия около него бързо започна да губи инерция и да се успокоява. След няколко мига, всичко утихна и той вече лежеше насред огромна снежна равнина, а снегът нежно се сипеше отгоре му. Бавно и монотонно. Беше много красиво и приличаше на родната му планета. Въпреки това, той не чувстваше студ, а само безмерна тъга и умора.

Някак неусетно Нел си даде сметка, че всъщност се бе провалил. В съзнанието му тихо се прокрадна мисълта, че Алоха отдавна бе престанала да бъде програмата, която те създадоха и поради някаква неясна причина, не се подчиняваше на първия си постулат. Влизането му в системата поначало беше безнадеждно и обречено. Сега тя вземаше собствени решения и манипулираше ситуациите по своя специфична логика и усмотрение. Самата му смърт в момента, а и поведението на Диарди и шерифа, което напълно излизаше от условностите на програмирания от него персонажен модул, го доказваха. Нещо повече – може би Диарди представляваше персонификацията, която Алоха сама бе избрала за себе си в собствената си среда!

Мъжът неочаквано се почувства още по-ефимерен, отколкото досега и сякаш заплува нанякъде. Наоколо все така спокойно се сипеше снегът и светлината изчезваше. Свечеряваше се, макар че на небето не излизаха звезди. Мислите му постепенно взеха да отслабват и той като че ли започна да се отдалечава от тях.

Нел с огромна мъка и с последни сили осъзна, че неволно беше убил Венкатеш, който бе един от малкото хора, които не се отнасяха към него с пренебрежение, заради посредствеността му като програмист или заради странното му, комплексирано минало. Даде му шанс и настоя той да бъде съдружник в „Сайбър Вектор“, когато те тримата с Анибал я основаваха! Шанс, който Нел проигра съвсем безгрижно като страничен наблюдател. Просто не трябваше да се оставя да бъде безгласна буква в компанията. Не трябваше да е безгласна буква и в този проект, където двамата му колеги жестоко се сблъскаха още в самото начало. Трябваше да вземе страна, въпреки нерешителността си и желанието си да се скрие!

Мъжът отново се закашля. Вече не виждаше нищо, ала продължаваше да усеща как мекият сняг гъделичка едва осезаемо лицето му и полепва по клепачите му. Съзнанието му за пореден път се завъртя и заплува из пространството, а той си помисли, че целият му живот – не само Алоха, но и всичко останало – бе минало под знака на неговото пасивно наблюдение отстрани. Беше се отказал да живее дори приживе и вместо това, удобно се криеше зад решенията на другите. Разбира се, баща му и дядо му също имаха отговорност за съдбата му, но сега той осъзнаваше, че вината е била по-скоро негова, защото никога не направи абсолютно нищо, за да им се противопостави. Ако се беше опълчил, нещата може би нямаше да стигнат дотук!

След малко, разумът на Нел в някакъв свой финален нервен проблясък, едва-едва се запита как ли неочакваният обрат в Алоха се отразяваше в момента на войниците от Бронкс. Твърде много промени бяха станали твърде внезапно. Нещо ужасно лошо вероятно се случваше! За съжаление, силите на мъжа не му стигнаха да си отговори на този последен въпрос. Мисълта му, още докато се раждаше, бързо се замъгли и изчезна, а в същото време светът се разпръсна около него. След това го обгърна нежно спокойствие, в безвремието на което, той бавно се разтвори.


©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Хотел „Половин звезда“ – Глава 56 | криминално-фантастичен роман

Фантастична детективска история на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, sibelius, arneston, сибелиус, арнестън