logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
57


Вятърът свиреше пронизително и влудяващо в цепнатините на скалите, а ужасът от пълната непрогледност наоколо се впиваше в мозъка на мъжа и не го пускаше, като безмилостен хищник, хранещ се от страха му. Всичко можеше да се крие в тази тъмнина! Абсолютно нищо не се виждаше и нито една звезда не светеше върху мътното, черно небе, което караше човека да се върти като обезумял около себе си, подобно на слепец, загубил пътя си.

Той бързо тръгна в произволно избрана посока като се спъваше на всяка крачка и падаше, а сетне, протягайки ръце напред се опитваше да продължи. Не искаше да стои на едно място и да чака утрото, защото щеше да се побърка. Може би дори отдавна се бе побъркал! В момента, сърцето му биеше така лудо, че имаше чувството че ще се пръсне. Краката му трепереха, а с това и цялото му тяло се тресеше. А най-лошото беше, че не успяваше да диша. В гърлото му седеше заседнала огромна буца, която го давеше и отказваше да помръдне от там.

Мъжът неистово се закашля. Цели десет минути се опитва да си поеме въздух, но така и не успя да го направи напълно. Накрая нервите му не издължаха и той се затича лудо напред, въпреки че още на следващата крачка се намери на земята. Веднага след това, скочи на крака и пак се затича. Преди почти едно денонощие, беше напуснал колоната си и сега скиташе съвсем сам. Безпомощен и объркан. Искаше му се да умре. Нещо повече – копнееше да умре, защото напрегнатите му до краен предел нерви убиваха разума му и превръщаха съществуването му в ад.

И там, назад, също не беше добре. Безнадеждността тегнеше над душите на всички и ги превръщаше в животни. Затова избяга. Не можеше да седи и да чака съдбата му да го сполети. Предпочиташе час по-скоро да скочи в ръцете й и да се отърве. Ако притежаваше оръжие, вероятно щеше да се самоубие, ала за жалост, нямаше такова. Отдавна беше изгубил всичките си вещи, заедно с разума и с миналото си. Нищо вече не помнеше и нищо не го интересуваше. Единствено смъртта!

Като в някакъв транс, на приливи и отливи, мъжът се лута цяла нощ върху редуващите се вълни на лудото отчаяние и следващото го опустошаващо униние. Люшкаше се безпомощен и изцяло откъснат от реалността. Рано на сутринта, слънцето неуверено се показа на хоризонта и пустинята отново се оформи пред очите му студена и безразлична, както винаги досега. Еднообразна до полуда и отчайваща. Един малък детайл в нея обаче се бе променил през нощта. Отпред в долината, се издигаше голяма, двадесететажна сграда, приличаща на хотел!

Мъжът изведнъж се затича натам с последна надежда в очите си. Дори не се надяваше на нещо конкретно – просто се подчиняваше на съдбата си. Когато след десетина минути на усилен бяг през пясъците, той влетя през вратата на входа, краката му се заковаха на място и тялото му застина. Ръцете му се протегнаха напред, но после увиснаха във въздуха.

Пред него, се простираше обширно лоби с рецепция отляво и неголям бар-ресторант отдясно. Беше празно с изключение на един каубой, застанал край тезгяха на рецепцията до малка бяла възглавничка и бяла карабина с рязана цев върху нея. Човекът носеше огромна шапка и още по-огромни мустаци, които леко поклащаше. Изражението му не вещаеше нищо добро. Очите му го наблюдаваха изпитателно с малките си зли зеници и го изпиваха, сякаш му имаха зъб. Сякаш им бе сторил нещо много лошо. Сякаш му желаеха смъртта и искаха да го убият с поглед!

В този миг, с рязко и шумно свистене, дробовете на Георгиус Папатакис се отвориха и той най-сетне болезнено пое въздух в тях. Обляното му в пот тяло скочи нагоре и заедно с него, от устата му се отрони тих стон. Само след секунди, някъде отблизо се чу тропот, вратата на стаята се открехна и една старица с остри черти и посивяла коса бързо дойде до леглото му, вземайки главата му в сухия си скут. Кокалестите й пръсти започнаха да го галят по косата, а устата й тихо запя някаква пасторална песен.

Мъжът уморено се отпусна в ръцете й и постепенно дишането му взе да се успокоява. Няколко минути по-късно, той наново се унесе и неусетно заспа.


©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Хотел „Половин звезда“ – Глава 57 | криминално-фантастичен роман

Фантастична детективска история на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, sibelius, arneston, сибелиус, арнестън