Вятърът свиреше пронизително и влудяващо в цепнатините на скалите, а ужасът от пълната непрогледност наоколо се впиваше в мозъка на мъжа и не го пускаше, като безмилостен хищник, хранещ се от страха му. Всичко можеше да се крие в тази тъмнина! Абсолютно нищо не се виждаше и нито една звезда не светеше върху мътното, черно небе, което караше човека да се върти като обезумял около себе си, подобно на слепец, загубил пътя си.

Той бързо тръгна в произволно избрана посока, като се спъваше на всяка крачка и падаше, а сетне, протягайки ръце напред, се опитваше да продължи. Не искаше да стои на едно място и да чака утрото, защото щеше да се побърка. Може би дори отдавна се бе побъркал! В момента, сърцето му биеше така лудо, че имаше чувството, че ще се пръсне. Краката му трепереха, а с това и цялото му тяло се тресеше. А най-лошото беше, че едва дишаше. В гърлото му седеше заседнала огромна буца, която го давеше и отказваше да помръдне оттам.

Мъжът неистово се закашля. Цели десет минути се опитва да си поеме въздух, но така и не успя да го направи напълно. Накрая нервите му не издължаха и той се затича лудо напред, въпреки че още на следващата крачка се намери на земята. Веднага след това, скочи обратно на крака и пак се затича. Преди почти едно денонощие, беше напуснал ротата си и сега скиташе съвсем сам из пустинята. Безпомощен и объркан. Искаше му се да умре. Нещо повече! Копнееше да умре, защото напрегнатите му до краен предел нерви убиваха разума му и превръщаха съществуването му в истински ад.

И там, назад, също не беше добре. Безнадеждността тегнеше над душите на всички и ги превръщаше в животни. Затова избяга. Не можеше да седи и да чака съдбата му да го сполети. Предпочиташе час по-скоро да скочи в ръцете й и да се отърве. Ако притежаваше оръжие, вероятно досега щеше да се е самоубил, ала за жалост, нямаше такова. Отдавна беше изгубил всичките си вещи, заедно с разума и с миналото си. Нищо вече не помнеше и нищо не го интересуваше. Единствено смъртта!

Като в някакъв транс, на приливи и отливи, мъжът се лута цяла нощ, носен от редуващите се вълни на лудо отчаяние и следващото го опустошаващо униние. Люшкаше се безпомощен и изцяло откъснат от реалността. Рано на сутринта, слънцето неуверено се показа на хоризонта и пустинята отново изскочи пред очите му студена и безразлична, както винаги досега. Еднообразна до полуда и отчайваща. Един малък детайл в нея обаче се бе променил през нощта. Отпред, в долината, се виждаше голяма, двадесететажна сграда, приличаща на хотел.

Мъжът изведнъж се затича натам с последна надежда и отчаяние. Дори не се надяваше на нещо конкретно – просто се подчиняваше на съдбата си. Когато след десетина минути на усилен бяг през пясъците, той влетя през входната врата, краката му се заковаха на място и тялото му замръзна неподвижно. Ръцете му се протегнаха напред, но после увиснаха във въздуха.

Намираше се в обширно лоби с рецепция отляво и неголям бар-ресторант отдясно. Беше празно с изключение на един каубой, застанал край тезгяха на рецепцията до малка бяла възглавничка с дантели по краищата и също бяла карабина с рязана цев върху нея. Човекът носеше огромна шапка и почти толкова големи мустаци, които леко поклащаше. Изражението му обаче, не вещаеше нищо добро. Очите му го наблюдаваха изпитателно с малките си зли зеници, сякаш му имаха зъб. Сякаш им бе сторил нещо много лошо. Сякаш искаха да го убият с поглед!

В този миг, с рязко и шумно свистене, дробовете на Георгиус Папатакис се отвориха и той най-сетне болезнено си пое въздух. Обляното му в пот тяло подскочи нагоре и заедно с него, от устата му се отрони див стон. Само след секунди, някъде отблизо се чу тропот, вратата на стаята се открехна и една старица с остри черти и посивяла коса бързо дойде до леглото му, вземайки главата му в сухия си скут. Кокалестите й пръсти започнаха да го галят по косата, а устата й тихо запя някаква пасторална песен.

Мъжът уморено се отпусна в ръцете й и постепенно дишането му взе да се успокоява. Няколко минути по-късно, той наново се унесе и неусетно заспа.

©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)