logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • « Pg
  • Ypos
62


Планетата бавно излизаше от сянката на слънцето си и напредваше по орбитата си с равномерна и постоянна скорост. Беше не особено голямо, мрачно и сиво тяло с лека сплеснатост при полюсите, както и всички останали подобни на него. Представляваше единствената планета на звездата си. Звездата й, от своя страна, също не беше голяма и изглеждаше почти толкова мрачна като нея. Имаше параметрите на червено джудже и светеше съвсем малко по-силно от нощна лампа в непрогледната чернотата на космоса наоколо. И двете се намираха в конфигурация, която все още позволяваше да се изчисли надеждно траекторията им за много години напред, преди движенията им да станат прекалено нестабилни за пресмятане.

Когато планетата започна да достига до точно определена точка от орбитата си, към нея от черния космос отстрани, тихо се приближи друго небесно тяло. То въобще не бързаше, защото срещата им бе запланувана отдавна и с точност до минута. Тялото беше космически кораб с твърде очукана външност. Имаше вид, сякаш бе летял поне стотина хиляди години из пространството.

Постепенно двете тела се приближиха достатъчно, така че по-малкото от тях да заеме позиция за стационарно въртене и сетне някъде из дълбините му, системите за контрол на полета започнаха да инициират режим на събуждане. Процесът продължаваше три часа и седемдесет и три секунди, след което стартираше и режим по събуждането на екипажа. Екипажът, от своя страна, се състоеше от един-единствен човек.

Когато обаче след тридесет и шест часа – или три пъти над необходимото за да се завърши целия процес – все така нищо не се случваше по втория режим, централният процесорен субклъстър бавно изгаси системите една по една, оставяйки единствено няколко по-важни, които сведе до режим на стендбай и после пусна кораба да се носи плавно по стационарна орбита. Малко по-късно, процесорът изключи и себе си за да спести допълнително енергия и така потопи тъмното, притихнало тяло в привидна безжизненост за неопределен период от време.

В този момент, малката, мрачна и сива планета отдолу безразлично го прие за свой спътник и го остави да обикаля около нея. Тялото беше първият й изкуствен сателит, но тя никак не се вълнуваше от това. Всъщност оказваше се и нещо повече – оказваше се гробницата на нейния собственик, но то пък още по-слабо я засягаше. Тя само упорито и с почти постоянна скорост напредваше по орбитата си и нищо друго не я интересуваше. Правеше го от над осем милиарда години и щеше да го прави поне още пет, със или без собственик – все едно.


------


©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)

Хотел „Половин звезда“ – Глава 62 | криминално-фантастичен роман

Фантастична детективска история на S.T. Fargo – свободна за четене онлайн

Tags: научна фантастика, научно-фантастична история, фантастичен детектив, фантастична книга, фантастично криминале, фантастични романи, криминален роман, криминална проза, криминално четиво, криминални истории, детективска фантастика, детективско крими, детективски книги, частни детективи, частно ченге, кримка, мистерия, фентъзи, новела, разказ, драма, онлайн литература, S. T. Fargo, S.T.Fargo, sibelius, arneston, сибелиус, арнестън