Планетата бавно излизаше от сянката на слънцето си и напредваше по орбитата си с равномерна и постоянна скорост. Беше не особено голямо, мрачно и сиво тяло с лека сплеснатост при полюсите, както и всички останали, подобни на него. Представляваше единствената планета на звездата си. Звездата й, от своя страна, също не беше голяма и изглеждаше почти толкова мрачна като естествения си спътник. Имаше параметрите на червено джудже и светеше съвсем малко по-силно от нощна лампа в непрогледната чернотата на космоса наоколо. И двете се намираха в стабилна конфигурация, което позволяваше да се изчисли надеждно траекторията им за още няколко милиона години напред.

Когато планетата достигна до точно определена точка от орбитата си, към нея, от черния космос отстрани, тихо се приближи друго небесно тяло. То въобще не бързаше, защото срещата им бе запланувана от много отдавна и с точност до минута. Тялото беше космически кораб с твърде очукан вид. Външността му показваше, че е летял поне стотина хиляди години из пространството.

Постепенно двете тела се приближиха достатъчно, така че по-малкото от тях да заеме позиция за стационарно въртене и сетне някъде из дълбините му, системите за контрол на полета започнаха да инициират режим на събуждане. Процесът продължаваше три часа и петдесет и три секунди, след което щеше да започне и режим по събуждането на екипажа. Екипажът, от своя страна, се състоеше от един-единствен човек.

Когато обаче, след тридесет и шест часа – или три пъти над необходимото да се завършат напълно и двата процеса – все така, нищо не се случваше по втория режим, централният процесорен субклъстър бавно изгаси системите една по една, оставяйки единствено няколко по-важни, които сведе до режим на стендбай. После той пусна кораба да се носи плавно по стационарна орбита. Малко по-късно, процесорът изключи и себе си, за да спести допълнително енергия и така, потопи тъмното, притихнало тяло в привидна безжизненост за неопределен период от време.

В този момент, малката, мрачна и сива планета отдолу безразлично го прие за свой спътник и го остави да обикаля около нея. Тялото се явяваше нейния първи изкуствен сателит, но тя изобщо не се вълнуваше от това. Всъщност, спътникът беше и нещо повече – оказа се гробницата на нейния собственик, но този факт пък я засягаше дори още по-слабо. Тя само упорито и с почти постоянна скорост напредваше по орбитата си и нищо друго не я интересуваше. Правеше го от над шест милиарда години и щеше да го прави поне още пет, със или без собственик – все едно.

------

* Ако тази книга ви е харесала, можете да помогнете с разходите по редактирането й, хостинга и домейна. Моля, направете го тук. Предварителни благодарности!

©2014 S.T. Fargo
ALL RIGHTS RESERVED!
(www.stfargo.com)