logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  • clear
ЕЛА, ПРИШЪЛЕЦО!


Звездите капят уморени |
искрящи, по земята ни се сипят |
денят със нощ се смесва |
светът се преобръща |
и ето, корабът пристига! |
Ела при нас, ти, Пришълецо |
ела на нашта радостна планета |
толкоз дълго време чакахме |
толкоз дълго време мина |
и най-сетне, раят ни застигна! |


Градовете ни в захлас |
тресат се умопомрачени |
а хората във тях крадат |
лъжат, мразят и убиват |
накрая, само времето ги спира |
Но щастлива е епохата ни |
към капризите ни милостива |
ела, удобно настани се |
и след мъничко ще видиш |
как човешкото у нас във миг умира |


Няма милост, няма жалост |
на таз малка, хубава планета |
а добротата ни е само гола маска |
с която яростно се вкопчваме |
от някой, нещо да изсмучем |
И метаморфозата ни сетне почва |
пръстите ни алчно се разтварят |
бързо в куки остри се превръщат |
устата лицемерна се отприщва |
и на това, един от друг се учим |


Затова ела, ти, Пришълецо |
и като себе си сега ни направи |
божествената сила ни предай |
във вечно щастие ни потопи |
небесен рай над нас хвърли |
Помогни ни, Пришълецо |
оргията ни безкрайна, ти, благослови |
смъртта си ний не щем да виждаме |
тя, единствена ни пречи |
твоето Безсмъртие ни подари! |


И ела, небесен Пришълецо |
слез на нашата планета |
ръката си могъща, отгоре, ти спусни |
и още, очите, взрели се във тебе избоди |
а сетне изгори живота, водата отрови! |
Изпепели таз земя, Пришълецо |
сърцето огнено й разтвори |
скитащ гроб във Космоса я направи |
защото няма за нея вече никаква надежда |
изпепели я, Пришълецо, и сетне си иди!


©Jan. 1996 S.T. Fargo
(www.stfargo.com)

Ела, Пришълецо! – поезия на S.T. Fargo

Част от стихосбирката „Човекоядна орхидея“

Tags: books, ebook, poetry, poem, rhyme, rime, stanza, verses, writing, literature, free-read, online reading, S. T. Fargo, S.T.Fargo, поезия, поема, стих, стихотворение, стихосбирка, литература, импресия, онлайн книга