Звездите капят уморени |
горящи, по земята ни се сипят |
денят със нощ се смесва |
светът се преобръща |
и ето, корабът пристига! |
Ела при нас, ти, Пришълецо |
ела на нашта радостна планета |
толкоз дълго време чакахме |
толкоз дълго време мина |
и най-сетне, раят ни застигна! |


Градовете ни в захлас |
тресат се умопомрачени |
а хората във тях се мразят |
лъжат и крадат, убиват |
времето единствено ги спира |
Но щастлива е епохата ни |
към страстите ни – милостива |
ела, удобно настани се |
и след мъничко ще видиш |
как човешкото у нас, без следа умира |


И няма жалост, нито милост |
на таз малка, хубава планета |
където добротата ни е само маска |
някого за нещо да прилъжем |
и от него, нещо да изсмучем |
Метаморфозата ни сетне бързо почва |
пръстите ни алчно се разтварят |
в куки остри се превръщат |
устата лицемерна се отприщва |
и на това, един от друг се учим |


Затова ела, ти, Пришълецо |
и като себе си сега ни направи |
божествената сила ни предай |
небесен рай над нас хвърли |
във вечно щастие ни потопи |
Помогни ни, Пришълецо |
оргията ни безкрайна, ти, благослови |
смъртта си, ний не щем да виждаме |
тя, единствена ни пречи |
твоето безсмъртие ни подари! |


И ела, небесен Пришълецо |
слез на нашата планета |
ръката си могъща, отгоре, ти спусни |
и още, очите, взрели се във тебе избоди |
изгори живота; въздуха, водата отрови! |
Изпепели таз земя, Пришълецо |
сърцето огнено й разтвори |
и като скитащ гроб, във Космоса я запрати |
защото няма за нея вече никаква надежда |
изгори я, Пришълецо, и сетне просто си иди!

©Jan. 1996 S.T. Fargo
(www.stfargo.com)