Не искам да губя това чувство! |
Господи, така не искам! |
само то, остана тъжно да пулсира |
но усещам, как отслабва и загасва |
Светът наоколо бледнее и изчезва |
все по-бързо, от очите ми се скрива |
и за самотата, която ме притиска |
голото отричане единствено остава |


Не искам да губя това чувство |
но не, защото не искам да се боря |
а защото просто нямам сили |
и отдавна вече няма смисъл |
Опитвам се несигурно да се изправя |
но падам сетне само за да видя |
как в сумрака на деня отминал |
безмълвно, съдбата си отива |


А пороят от сухи спомени приижда |
горящи, мислите из въздуха се пръсват |
съзнанието – разпада се и литва |
и гол накрая, насред нищото увисвам |
Обръщам се внезапно за да осъзная |
че от себе си единствено се крия |
и че спомен даже не е останал |
от това, което някога съм имал |


Не искам да губя това чувство |
само то ме свързва със света |
но започва все по-слабо да тупти |
и неусетно, от мисълта ми се изплъзва |
След него, в тихото си отчаяние разбирам |
че сам съм и във пропастта се взирам |
Господи, не искам да загубя това чувство |
ала то, все повече и повече умира!

©Jan. 1996 S.T. Fargo
(www.stfargo.com)