Жълто е лицето ми |
кехлибарена – кръвта ми |
и очите ми сега не виждат |
каквото винаги са виждали |
Из хаоса в главата ми |
едно момиче скита |
провира се и се преплита |
с мислите разнищени |
Напълно съм объркан |
и уплашено се спирам |
преди която съм обичал |
явно вече не обичам |
и неусетно, друга ме поглъща |


От кехлибарена бутилка |
течност – кехлибар |
във себе си изливам |
и спомените си повръщам |
Назад, когато се обърна |
вече нищо не е същото |
очите й на скитница |
пак обратно ме завръщат |
Сетне някак се превръщам |
в болка и в объркване |
волята й бързо ме пречупва |
а на усмивката й отпечатъкът |
болезнено разкъсва ме |


На краката си не мога да стоя |
кехлибарената течност ме опива |
тялото ми, олюлява се |
пред очите ми, светът се свива |
Опитвам се да се изправя |
ала в главата ми олекнала |
мозъкът ми се размества |
и всички спомени изтрива |
Отчаянието сетне ме преследва |
съмненията ми разпръсва |
в центрофуга яростна върти ме |
изстисква ме и съм безсилен |
срещу образ, който ме обсебва |


Накрая уморено се предавам |
съпротивата ми в миг изчезва |
отпускам се безчувствен |
и разумът ми се прочиства |
Тялото ми вече е олекнало |
за миг, във въздуха увисва |
ала бездна, под краката ми изниква |
и в нея, безпомощен политам |
В главата ми едно момиче още скита |
любовта й ме обърква |
шепотът й ме преследва |
и образът й – все така обсебва |
но живота си, от нейния сега го взимам

©Nov. 1995 S.T. Fargo
(www.stfargo.com)