Напускам базата |
реве машината |
но таблото показва |
че няма пилот |
Излизам бързо навън |
бучат двигатели |
пръскат главата ми |
и изгарят в ръцете ми |
но таблото показва |
че няма пилот |


Имам ли разум |
внезапно се питам |
уредите отчитат готовност |
а резервоарът е пълен догоре |
Натискам копчетата отново |
дърпам лостовете |
и се опитвам да тръгна |
ала назад пак се връщам |
защото се оказва |
че още липсва пилот |


Накъдето и да погледна |
бясно реват изтребители |
всички излитат навън |
махат силно с крилете си |
Като глутница птеродактили |
прорязват небето ми |
с извадени нокти |
се вкопчват в съдбите си |
а заглушаващата им врява |
разкъсва сърцето ми |


Отчаян, се отпускам накрая |
бавно смъквам стъклото |
и тъжно гледам пред себе си |
в хангара вече съм сам |
Още бучат двигатели |
пръскат главата ми |
и изгарят в ръцете ми |
ала никъде няма да ида |
нито пък, самолетът ми |
защото и двамата нямат пилот!

©Feb. 1998 S.T. Fargo
(www.stfargo.com)