logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  •  ¶ − 
  •  ¶ + 
  • clear
  • Ypos
ПИКСЕЛИ


Светлината е синя. Небето, морето и звездите са сини. Земята от Космоса е синя. Всичко добро на този свят е синьо!

* * *

Две ярки кълба се спускат надолу. И яростно се пръскат в атмосферата. Метеорити! Избухват като фойерверки. И парчетата им се разлитат. Експлозията засяга една къща и две деца загиват. Намират една ръка в спалнята на съседите. Другата е оглозгало кучето им. Второто дете го няма. Идентифицират само кръвта му. И няколко парченца от зъбите. Трагедията е толкова потресаваща. Майката си избожда очите пред камерата. И двете. От мъка. А водещата припада. И хиляди зрители звънят. Да искат оставката на редактора. Скандализирани са. Това е спорът за обратната връзка. Това е самата обратна връзка! Защото гледката е непоносима. За сърцата им. Два думи в края на емисията са били достатъчни. И СТОП!

* * *

Нещо писука. Има една интелигентна машинка. Напълно автоматична. Има дигитално размазване. Разноцветни кутийки, които са толкова чудни. Квадратчета. Като в детска книжка. Добре че ги има!

* * *

Сали чака баща си от далечния фронт. Войната в горещия залив привършва. И Сали чака. Така отдавна не го е виждала. А той е вече в Родината. И по телевизията. Правят му изследвания в Института по тропически болести. И сетне ще си дойде. Точно за четиринадесетия рожден ден на дъщеря си. И Сали трепери. А ръцете й се потят. И светлината от прозореца е силна. Дразни очите й. Свити от вълнение. Затова Сали дърпа пердетата. Там, по телевизора. Отново показват войниците. И Сали се взира. Защото може да го види. А долу, нещо изтраква. На първия етаж на къщата. Майка й също гледа, но по другия телевизор. И двете чакат, но поотделно. Защото несподелено, вълнението е по-силно. И по-интимно. И концентрирано. Ала не показват баща й. А някакви други хора. Други войници. Но няма значение. Той ще се върне. Всеки момент ще се върне. Ще я прегърне. И всичко ще свърши. Или ще започне, по-скоро.

* * *

А сега, малко реклама: папуас обут в „Ливайс“, отмъква мацката на папуас, който няма „Ливайс“. Вторият ги гледа тъжно как изчезват в собственото му кану надолу по реката. И сетне се отправя на триста мили пътешествие през джунглата за да се снабди във столицата с джинси.

* * *

Сали все още чака. И потрива ръце в мокрите си дрехи. Но те не изсъхват. А стават по-влажни. Стаята е така гореща, а въздухът – тежък и лепкав. Тялото на Сали потръпва. Какво ли ще й каже? Когато се върне. Толкова отдавна не го е виждала! На гърлото й е заседнала буца. От дългото чакане. А кожата й е влажна. И чувствителна. Бузите й горят. Дишането й се учестява. И очите й помътняват. А слабините й нервно се свиват. Тя чака. И сърцето й бие лудо. От вълнение. Сали се върти из стаята. И се тръшва на леглото отново. Бърше ръце в чаршафите. Но тялото й продължава да трепери. Да гори. Някак бавно и замъглено. Защото той ще си дойде всеки миг. Светът й ще се изпълни. И стаята изведнъж става още по-гореща. И по-тясна. Възбудата внезапно я стисва. За гърлото. А тялото й се сгърчва. И дъхът й почти секва. Тя стисва юмруци. И грабва гърдите си. От напрежение. Не може да диша. И ги стиска. А главата й се завърта. И светът се стоварва отгоре й. И изведнъж престава да мисли. А единствено чувства. Пръстите й се плъзват надолу. Към слабините. И яростно ги стисват. И експлозията я разтърсва. И разкъсва. Сали се мята в леглото. И не знае какво прави. Не може да се овладее. И не се опитва. Тя само чувства. Топлината. И я следва. И сетне спокойствието я залива. И СТОП! Как така, слабините на Сали се свиват! Как така, мастурбира, мислейки за баща си. Та това е безумие! И немислимо! Сали няма подобни чувства. И не може да има! Няколко телевизора веднага политат. И се пръсват долу на асфалта. При което случаен минувач загива. Но тези хора не са виновни. Виновен е репортажът! И СТОП! Обществено опасен! СТОП! Извратен! СТОП! Проблемът ще се реши! И ще изчезне! Ако не го излъчим! СТОП! А има ли изобщо проблем?

* * *

Разноцветни кутийки. И писукане. Това ще помогне! И още малко реклама: товарни хеликоптери „Сикорски“ хвърлят каси с „Кока-Кола“ във пустинята. И жадни бедуини пият. Отваряйки ги с отварачки „Солинген“, щастливи!

* * *

Една кола рязко спира. До тротоара. И хора с камери излизат. А някакъв човек размахва ръце. И крещи. И мирише на бензин. Напрежението е във въздуха. Една камера от рамо би го отразила толкова чудесно. И този път имаме разрешение. ТАКА ЧЕ СНИМАЙ! Този човек е отчаян. Недоволен е от нещо. Той крещи. А всички го гледат. Втренчени. Като призраци. И чакат. Момента на шоуто. Чакат. Да се запали. Да изгори като факел. За да погледат. И той накрая го прави. Драсва клечката. И лумва в пламъци. Защото тези хора около него, го довеждат до отчаяние. Още по-голямо и от предишното. С мълчанието си. С копнежа по шоуто. НО СТОП! Този човек е бил луд. Той не само се пали. А поднася пламтяща ръка да запали жена си. И също децата си. Този човек е луд. Наистина луд! Но не затова. Или пък за друго. А просто защото не знае. Че шоуто му няма да се излъчи. И всичко ще бъде вмигом забравено. Преди дори да се случи. Защото сетне отново ще има припаднали. И камара хвърчащи оставки. Така че две изречения са достатъчни. СТОП! Глупакът е трябвало. Да се консултира с редактора. Преди да го стори!

* * *

Кутийки. Кутийки. Нищо че няма картина. Те са толкова хубави. Кутийки. И нещо по-оптимистично: самотен авантюрист се загуби днес в пустинята Сахара. Последната ни връзка с него е прекъсната по пладне. А спасителните хеликоптери обръщат Гилф ел Кебир в опити да го открият. Повече подробности – по-късно. Очаквайте хепиенда в нашата следваща емисия!

* * *

А точно в този момент, върви още едно шоу. Но много по-бляскаво. И цветно. И хипнотизиращо. На върха между два небостъргача. Човек върви по тънко въже. Стоманено. Необезопасен акробат. Било своеобразен подарък. За сватбата на принц Чарлз и Камила. И не една. А милион и една станции ще го дават. Защото е такова значимо и звездно събитие! Ще кръжат три хеликоптера. Ще има полиция. И огромна тълпа. Това е такъв грандиозен купон. Една малка Нова Година. Точно в средата на лятото! И ще имаме разрешение. Милион и едно разрешения даже. Защото акробатът ни радва. И ще оправи деня ни. А и ще зърнем Чарлз и Камила!

* * *

И отново кратка реклама. Но не! Този път няма реклама. Има извънредно включване!

* * *

Акробатът току-що се подхлъзна. И падна пред очите на всички. Тълпата нервно изохка. И му направи място на асфалта. За да се пръсне. Такъв неочакван купон! И сега всички искат да видят. Как са излезли червата му. Как ще изтече мозъкът. Искат да запечатат в ума си пихтията. Продължаваме ли да снимаме? ПРОДЪЛЖАВАМЕ! Това е просто рискът на шоуто. Хората за това са дошли. За да видят! Те бяха наясно, че можеше да се случи. Някои даже го искаха! А и защо да привличаме негативизъм към сватбата. Тъй че няма да има гневни обаждания. Или разстроени зрители. Вместо това ще има кампания. С помощи и дарения. Може би дори филм за нещастието. И хората пак ще се трогнат. Ще пролеят сълза. Спомняйки си за шоуто. Ще помогнат с някой друг долар. И в крайна сметка, ще се почувстват значими!

* * *

А няколкостотин забравени репортажа висят в един шкаф. И мухлясват. Преждевременно снимани. Никога неизлъчени. Защото има на този свят, нещо много по-важно от тях. По-важно от това, да караш хората да се чувстват нищожни. Или виновни. И глупави. Това е да ги забавляваш! На всяка цена. Да оправиш деня им! Иначе просто, няма да ти дадат парите си. И изведнъж всичко си идва на мястото. Светът се завърта на бързи обороти. В екрана на телевизора. Войната в залива препуска. Първа. Втора. Реклами. Трета? Разбира се, трета! Самолетоносачи порят дюните. Циклон потапя Индия. Реклами. Горите умират. Озоновият слой се къса. Реклами. Започва карнавалът в Рио. Реклами. Реклами. И една огромна консумативна оргия се завихря. Една бляскава вихрушка. И фактите вече нямат значение. Никакво! И Клеопатра е още жива. И Елвис е умрял преди един милион години. А Цезар е спечелил виетнамската война. И накрая отново мирише на бензин. Но този път без напрежение. И без излишни емоции. Някой просто е запалил лентите си в шкафа. Без ексцесии. И той дори не е побъркан. Нито отчаян до полуда. А само тихо е обезверял. И няма да има скандали. СТОП! Противопожарната система ще оправи всичко. Редакторите ще останат доволни. И никой няма да научи. СТОП! Никой, никога няма да разбере за това. Но не заради общественото мнение. СТОП! Не заради цензурата. СТОП! А просто защото. СТОП! На никой не му пука за това шоу. И СТОП! И стоп! и стоп! стоп!

* * *

А високо горе, в хладното, нощно небе един сателит продължава да мига. Един от стотици и хиляди. В студенината на космоса. Тихо излъчва. И милиони програми като космически прах се сипят надолу. Заливат земята ни. Попиват в нея. И я напълват. И сетне бликват. На мястото на отдавна изпитите извори. А планетата оттук изглежда толкова синя. И тиха. И спокойна. И хубава. Синият ни свят е така съвършен. Уреден. И завършен. Пълен с безброй щастливи хора. Които винаги се връщат навреме от работа. За да гледат вечерното шоу. На които никога не им се налага да решават. Кога да са радостни и кога да са тъжни. Защото просто си пускат телевизора. И телевизията прави живота им истински! И само понякога, безбройните сини очи леко помръкват. Само за миг, се опитват да разберат дали няма още нещичко зад екрана. Ала, за щастие, никога няма. И не е имало! А и да има. Не бихме могли да го видим. Просто защото мозъците ни са отвикнали. И очите ни отдавна отказват. Да възприемат останалите цветове за истински! Защото наистина не е добра идея. Никак не е хубаво. Нещо да ни разсейва. Да грабва вниманието ни. И да ни отвлича. От чудесното ни общество. От прекрасния ни, спокоен свят. От идеалния ни живот. И от синьото!

------

©Feb. 1997 S.T. Fargo
(www.stfargo.com)

Пиксели – поетична онлайн импресия от S.T. Fargo

Част от стихосбирката „Човекоядна орхидея“

Tags: books, ebook, poetry, poem, rhyme, rime, stanza, verses, writing, literature, free-read, online reading, S. T. Fargo, S.T.Fargo, поезия, поема, стих, стихотворение, стихосбирка, литература, импресия, онлайн книга