Светлината е синя. Небето, морето и звездите са сини. Земята от Космоса е синя. Всичко добро на този свят е синьо!

* * *

Две ярки кълба се спускат надолу. И яростно се пръскат в атмосферата. Метеорити! Избухват като фойерверки. И останките им се разлитат. Експлозията засяга една къща и две деца загиват. Намират една ръка в спалнята на съседите. Другата е оглозгало кучето им. Второто дете го няма. Идентифицират само кръвта му. И няколко парченца от зъбите. Трагедията е толкова разтърсваща. Майката си избожда очите пред камерата. И двете. От мъка. А водещата припада. И хиляди зрители звънят. Искат оставката на редактора. Скандализирани са. Това е спорът за обратната връзка. Това е самата обратна връзка! Защото гледката е непоносима. За очите им. И е развалила е деня им. Няколко изречения в края на емисията са били достатъчни. И СТОП!

* * *

Нещо писука. Има една интелигентна машинка. Напълно автоматична. Има дигитално размазване. Разноцветни кутийки, които са толкова чудни. Квадратчета. Като в детска книжка. Добре че ги има!

* * *

Сали чака баща си от далечния фронт. Войната в горещия залив привършва. И Сали няма търпение. Така отдавна не го е виждала. А той е вече в Родината. И по телевизията. В Института по тропически болести. И сетне ще дойде при нея. Точно за четиринадесетия й рожден ден. И Сали трепери. Ръцете й се потят. А светлината от прозореца дразни зениците й. Свити от вълнение. Затова Сали дърпа пердетата. Там. По телевизора. Отново показват войниците. И Сали се взира. Защото може да го види случайно. А долу, на първия етаж. Нещо изтраква. Майка й също гледа, но на другия телевизор. И двете чакат, но поотделно. Защото несподелено, вълнението е по-силно. По-интимно. И концентрирано. Ала не показват баща й. Някакви други хора. Други войници. Но няма значение. Той ще се върне всеки момент. Ще я прегърне. И всичко ще свърши. Или ще започне отново, по-скоро.

* * *

А сега, малко реклама: папуас обут в „Ливайс“, отмъква мацката на папуас, който няма „Ливайс“. Вторият ги гледа тъжно как изчезват в собственото му кану, надолу по реката. И сетне се отправя на триста мили пътешествие през джунглата, за да се сдобие в столицата с нови джинси.

* * *

Сали все още чака. И потрива ръце в дрехите си. Но те не изсъхват. А стават още по-влажни. Стаята е така гореща. Въздухът – тежък и лепкав. Тялото й трепери от вълнение. Какво ли ще й каже когато се върне? Гърлото й е пресъхнало. А кожата й гори. И бузите й пламтят. Тя започва тежко да диша. Погледът й се замъглява, а слабините й нервно се свиват. И тя чака. Сърцето й затуптява лудо и я кара да се върти из леглото. Защото най-сетне ще го види отново. И стаята изведнъж става дори още по-гореща. И още по-тясна. Възбудата я грабва и разумът й се замъглява. Дъхът й почти секва. И тя престава да мисли. Стисва гърдите си и светът се завърта около нея. Стоварва тежестта си отгоре й. А пръстите й се плъзват надолу, към слабините. И силно ги стисват. И тогава експлозията я разтърсва. Разкъсва съзнанието й. Сали се мята като обезумяла в леглото. И не може да се овладее. Дори не опитва. Тя само чувства топлината. И бързо я следва. А сетне спокойствието започва да я залива. НО СТОП! Как така, Сали мастурбира! Как така, мисли за баща си докато го прави. СТОП! Това е такова безумие. СТОП! Децата ни нямат сексуалност. И не могат да имат! Няколко телевизора веднага излитат през прозорците. И се пръсват долу на асфалта. Случаен минувач загива. Но тези хора не са виновни. Виновни са журналистите! Подобни теми са табу. СТОП! Подобни репортажи са обществено опасни. И не се разискват. СТОП! Те са истинският проблем. СТОП! Без тях, проблемът просто не съществува. И СТОП! И СТОП! И СТОП!

* * *

Разноцветни кутийки. И тихо писукане. Това ще помогне наистина! И още малко реклама: товарни хеликоптери „Сикорски“ хвърлят каси с „Кока-Кола“ във пустинята. И жадни бедуини пият. Отварят ги със отварачки „Солинген“, щастливи!

* * *

Една кола рязко спира до бордюра. И снимачният екип излиза. А някакъв човек размахва бурно ръцете си. И крещи неистово. Мирише на бензин. Въздухът пращи от напрежение. Една камера от рамо би го отразила толкова добре! Но този път няма проблем. Този път имаме разрешение. ТАКА ЧЕ СНИМАЙ! Този човек е отчаян. Изгубил е нещо. Може би работата си. И всички го гледат. Втренчени. Като призраци! Очакват момента на шоуто. Чакат да се запали. Да изгори като факел. И той най-накрая го прави. Драсва клечката и лумва във пламъци. Защото не може да издържи повече. Защото тези хора, го довеждат до отчаяние. Още по-голямо дори от предишното. С безумното си мълчание. С нездравия си копнеж по шоуто. НО СТОП! Този човек е абсолютно луд. Той не само жертва себе си. Но поднася пламтяща ръка да запали жена си. И децата си също. Този човек е тотално луд. Наистина! Но не заради това, което е решил да стори. А защото просто не знае, че шоуто му никога няма да се излъчи. И ще бъде забравен. Преди още то да се случи. И сетне отново ще има припаднали. Отново ще има хвърчащи оставки и телевизори. Така че няколко изречения са достатъчни. В самия край на новинарската емисия. И СТОП! Глупакът е трябвало. Първо да се консултира с редактора преди да реши да умира!

* * *

Кутийки. Кутийки. Нищо че няма картина. Те са толкова хубави. Загатват за нещо скрито. И сега, по-оптимистични новини: самотен авантюрист се загуби днес в пустинята Сахара. Последната ни връзка с него е прекъсната по пладне. А спасителните хеликоптери обхождат Гилф ел Кебир в опити да го открият. Повече подробности – по-късно. Очаквайте хепиенда в нашата следваща емисия!

* * *

А точно в този момент, на екран върви още едно шоу. Но много по-бляскаво. По-цветно. И хипнотизиращо. На върха между два небостъргача. Човек върви по тънко въже. Необезопасен. Акробатът го прави като подарък. За евентуалната сватба на принц Чарлз и Камила. И не една. А милион и една станции ще излъчват. Защото това е истинско събитие! Толкова звездно. Значимо. Ще кръжат хеликоптери. Ще има полиция. Огромна тълпа ще гледа. Една малка Нова Година по средата на лятото. И естествено, че имаме разрешение. Имаме милион и едно разрешения даже. Защото не става въпрос за друго. А за Чарлз и Камила!

* * *

И отново кратка реклама. Но не! Този път няма реклама. Вместо това, извънредно включване има!

* * *

Горкият човек току-що се подхлъзна. И падна пред очите на всички. Тълпата изохка и бързо се отдръпна. Да му направи място на асфалта. Такъв неочакван купон! И сега всички искат да видят. Червата му как са излезли. Как се е пръснал мозъкът. Да запечатат в паметта си пихтията. Но, чакай малко! Снимаме ли? Да, снимаме! ПРОДЪЛЖАВАМЕ! Това е рискът на живото шоу. В края на краищата, хората за това са тук. Да го видят! Всички бяха наясно, че може да стане. Някои дори се надяваха да се случи. А и ще развалим деня на кралицата. Така че този път, няма да има гневни обаждания. Няма да има разстроени зрители. Вместо това, ще направим кампания. С помощи и дарения. И един филм за нещастника. Хората пак ще се трогнат. Ще пролеят някоя и друга сълза. Ще си спомнят за случката. И ще се почувстват значими!

* * *

А в същия този миг, няколкостотин репортажа висят в един шкаф. Отдавна забравени. Преждевременно снимани. Никога неизлъчени. Защото на този свят има, нещо много по-важно от тях. По-важно от това, да караш хората да се чувстват виновни. Нищожни. И глупави. Това е да ги забавляваш! На всяка цена. Да оправиш деня им. Иначе, ще откажат да ти дадат парите си! И изведнъж всичко си идва точно на мястото. Светът бясно се завърта на бързи обороти. В екрана на телевизора. Войната в залива препуска. Първа. Втора. Реклами. Трета? Разбира се, и трета! Самолетоносачи порят дюните. Циклон потапя Индия. Реклами. Горите умират. Озоновият слой изчезва. Реклами. Започва карнавалът в Рио. Реклами. Реклами. Реклами. И една неспирна консумативна оргия се завихря. Една бляскава вихрушка. И фактите вече нямат значение. Никакво! И Клеопатра е все още жива. А Елвис е умрял преди един милион години. Цезар е спечелил виетнамската война. И накрая отново мирише на бензин. Но този път без напрежение. И без излишни емоции. Някой просто е запалил лентите във шкафа. Без ексцесии. Без шумотевица. И той дори не е луд. Нито отчаян. А само тихо и кротко е обезверял. Но сега няма да има скандали. СТОП! Противопожарната система ще оправи всичко. СТОП! Редакторите ще останат доволни. Никой няма дори да научи. СТОП! И няма да е заради общественото мнение. СТОП! Няма да е заради цензурата. СТОП! А просто защото. СТОП! На никой не му пука. СТОП! За това глупаво шоу. И СТОП! И стоп! и стоп! стоп!

* * *

А високо горе, в хладното, нощно небе един сателит продължава да мига. Един от стотици и хиляди. В студенината на космоса. Тихо излъчва. И милиони програми като космически прах се втурват надолу. Засипват земята ни. Попиват във нея. И избликват обратно. На мястото на отдавна пресъхнали извори. А планетата ни оттук изглежда толкова синя. Спокойна. И хубава. Светът ни е така подреден. Идиличен. Пълен с безброй хора. Удовлетворени. Щастливи. Които работят, но винаги се връщат навреме. За вечерното шоу. И никога не им се налага сами да решават. Кога да се радват и кога да са тъжни. Защото единствено телевизията прави живота им истински. И понякога. Но само понякога! Сините им зеници леко помръкват. За момент, се опитват да разберат. Има ли още нещо за гледане. Там, зад екрана на телевизора. Ала, за щастие, никога няма. А и да има. Как биха го виждали? След като мозъците ни са напълно отвикнали. И очите ни отдавна отказват. Да възприемат каквото и да е друго. Освен тази безкрайно фалшива идилия. На малкият ни, щастлив свят. На прекрасното ни подредено общество. На доволният ни живот. И на синьото.

------

©Feb. 1997 S.T. Fargo
(www.stfargo.com)