Сънувах, че всичко е наред |
Сънувах! |
Нямаше ги жълтите очи |
Водата не гореше |
Устните не се напукваха |
Себе си сънувах, призори |


Небето ме обгърна в синева |
Утринта със свежест ме обви |
Въздухът ме ороси |
А тишината гальовно ме изми |
Жена, сънувах сетне |
която нежно ме попи |


И отворих очи |
Господи, отворих очи! |
Извиках! Ослепях! |
Кръвта ме блъсна във лицето |
Пръсна се сърцето ми |
Отворих си очите и умрях!

©Mar. 1998 S.T. Fargo
(www.stfargo.com)