logo
  • light
  • dark
  •  A + 
  •  A − 
  • clear
ВРЕМЕТО ЗАСТИНА


Времето застина |
светлината притъмня |
паякът се люшка |
в скъсаната паяжина |
вятърът подмята |
жълти, есенни листа |
Нямам мисли във главата си |
нямам кръв в лицето си |
очите ми са хлътнали |
ръцете ми – омекнали |
уморено паякът се спуска |
да изчезне във нозете ми |


Миналото ми сега бледнее |
от лешоядни спомени |
бързо е отвлечено |
логиката му – изгубена |
коловозите – ръждясали |
отдавна счупени |
Тръгвам бавно през полето |
но изгубвам скоро себе си |
пътят под краката се изплъзва |
земята почва да изсъхва |
защото паяжината е животът ми |
а паякът – сърцето ми


©Feb. 1998 S.T. Fargo
(www.stfargo.com)

Времето застина – поезия на S.T. Fargo

Част от стихосбирката „Човекоядна орхидея“

Tags: books, ebook, poetry, poem, rhyme, rime, stanza, verses, writing, literature, free-read, online reading, S. T. Fargo, S.T.Fargo, поезия, поема, стих, стихотворение, стихосбирка, литература, импресия, онлайн книга