Времето застина |
небето притъмня |
паякът се люшка |
в скъсаната паяжина |
вятърът подмята |
жълти, есенни листа |
Нямам мисли във главата си |
нямам кръв в лицето си |
очите ми са хлътнали |
нозете ми – омекнали |
уморено, паякът се спуска |
да изчезне във прахта |


Лешоядни спомени |
миналото ми обсебват |
животът ми назад се губи |
логиката му бледнее |
а коловозите ръждясали са |
и отдавна счупени |
Тръгвам бавно през полето |
ала посоките напред се сливат |
пътят ми изплъзва се |
и земята в блатото потъва |
защото паяжината е животът ми |
а паякът е бил сърцето ми

©Feb. 1998 S.T. Fargo
(www.stfargo.com)