Бясно се върти Земята |
кошмарите от дупките излизат |
вкопчват се един във друг |
опитват се да надделеят |
Очите, в орбитите ти кръжат |
отчаян, мозъкът ти се извива |
от себе си да се опазиш |
и от яростта си дива |
безсилен и изгубен си |
а хаосът, бързо те опива |


Морала, от главата си изхвърляш |
обезобразяваш си лицето |
кръвта ти подивяла кипва |
безследно, човешкото у теб умира |
В ума ти, анархията взема връх |
чисто зло, оттам започва да извира |
и на още неродените, в града |
на момичетата бъдещи, в утробата |
голото ти тяло, тихо се промъква |
да си хвърли на семето отровата |


А небето горе, рязко се отваря |
и човекоядна орхидея цъфва |
месиите ги разпват и убиват |
богове и дяволи се сливат |
Ядрената лудост се разпуква |
над Земята бързо се изсипва |
реките почват да преливат |
от смрад и каша органична |
човешка плът навсякъде се носи |
и светът съвсем на Ада заприличва |


И сетне всички бедствия накуп |
изведнъж вече са безсилни |
бледнеещи, пред лудостта ни |
недостатъчни са да ни спрат |
Ненавистта ни почва да набъбва |
отровната й пяна ни залива |
апокалипсисът единствено остава |
омразата в ума ни да разпръсне |
съдбата ни завинаги да укроти |
и спиралата порочна да прекъсне |


И яростта тогава се разтваря |
във всяка наша клетка поотделно |
атомите бързо се разбъркват |
в някакъв бульон вторичен |
Ала невъзможно е от него |
да излезе нещо по-различно |
запечатаното от дедите ни свирепи |
в генетичния ни код се репликира |
и експлозията вече ни разкъсва |
но омразата ни, все така не спира

©Dec. 1995 S.T. Fargo
(www.stfargo.com)