Колата ми лети по нанадолнището бясно |
светът ми лудо се върти и преобръща |
спомените ми мъгливи се разбъркват |
Къде, обаче всичко свършва не е ясно |
и само знам, че някой ме преследва |
защото се опитвам да се връщам |


Когато те видях и мигом те изгубих |
бързо сетне тръгнах да те търся |
и по пътя си, какво ли не извърших |
Езика си отдавна съм забравил |
обноски нямам, или пък са ми мръсни |
от мисълта за теб, единствено не се отърсих |


Пътят ми все повече и повече стеснява се |
светлината гасне, осевата линия прекъсва |
но отзад, някой продължава да ме следва |
Толкова съм озлобен и толкова претръпнал |
че се чудя, ако сега, спирачката натисна |
дали и в грозния ми ад ще ме последва |


В таз огромна лудница, никъде не те намерих |
ослепял ли съм или забравил вече как изглеждаш |
късно е да знам и даже отговор не диря |
Край мен, светът все по-скоростно изчезва |
животът ми изпразнен, в канавката се плисва |
а шосето ми, в средата на тунела спира |


Така и не успях да те открия, но бих искал да си тука |
гроба ми сега безумен, точно ти да изкопаеш |
и усмихвайки се, сетне вътре да ме бутнеш |
Земята може би обаче, след това ще ме изплюе |
използвайки предлога, че не съм човек отдавна |
и че искам аз да се завърна, ала да си ида трябва!

©Sept. 1995 S.T. Fargo
(www.stfargo.com)